Новини свързани с банатските българи

Фършанги 2016

Дружеството на банатските българи в България, което създаде сайта на карнавалния фестивал "Фършанги", уведомява, че сайтът е временно пренасочен поради неполучени данни от организаторите на фестивала за 2016 година.

За всички любители на този чудесен празник - уведомяваме Ви, че от 2017 година "Фършанги" ще се организира и в София от Дружеството на банатските българи в България, за което приканваме всички желаещи да помагат, да ни потърсят от сега.

Нека създадем едно запомнящо се и вълнуващо събитие за всички, които живеят в големия град!

In Memoriam - Ана Каролова Телбизова-Берталан

Преди повече от месец си отиде от този свят Ана Каролова Телбизова–Берталан,  дъщеря на проф. Карол Телбизов и Мария Векова-Телбизова. Родена във Варна на 11 октомври 1952 г., починала в Будапеща на 23 октомври 2015 г., погребана на 6 ноември 2015 в Будапеща.
За всички банатски българи имената на родителите й са повече от памет и история. Макар Ана Телбизова-Берталан да остана дълго време встрани от активния живот на общността ни, в последните години от живота й тя намери „пътя към дома“ в Стар Бешенов при откриването на паметника на нейния баща. Сърцето й продължи по нишката, която я свързва с банатските българи и след това тя поддържаше активна връзка с представители на общността в Румъния и България. Дарението, което направиха със съпруга й Йеньо Берталан за Бърдарски геран през 2015 г., изразено в рози и фиданки в памет на родителите й, бе знак за почитта й не само към тях, но и към местата, през които са преминали.

Длъжни сме да познаваме живота на Ана Телбизова-Берталан, защото е част и от нашата обща история.

Публикуваме словото, с което децата й се простиха с нея по време на службата в католическата църква „Св. Имре“ в XVI-ти район в Будапеща:

„Скъпи приятели,

Благодарим ви, че днес дойдохте тук. Разрешете ми да кажа няколко думи в памет на майка ни. Нея всички от различни страни я познаваха.

Майка ни е родена в България. Родителите й са банатски българи - учители, университетски преподаватели, най-видни представители на българското католическо малцинство в Банат на територията на Историческа Унгария. При изселването на банатските българи в България през Втората световна война са играли важна, водеща роля за запазването на специфичната култура на това малцинство. Благодарните потомци издигнаха паметник на нашия дядо.

Александър Живков с награда Пазител на традициите

На 13 ноември в аула „Максима“ на Университета по архитектура, строителство и геодезия в София се състоя за шеста поредна година церемонията по награждаването на победителите в националната надпревара „Пазител на традициите“ на А.Р.И.З. – 7 (Асоциация за развитие на изкуствата и занаятите – 7). Александър Живков, зам.-председател на Дружеството на банатските българи в България, спечели първата награда във фотоконкурса „Пазител на традициите“, а Мария Иванова от Асеново спечели същото отличие в раздела Кулинария.

От празника на Чипровци

На 5 и 6 септември град Чипровци отбеляза 327-та годишнина от най-славното събитие в своята история, началото на Чипровското въстание 1688 г.
В първия ден на тържествата традиционната празнична научна конференция с международно участие  почете навършването на 360 години от рождението на Георги Пеячевич, най-видния въстанически вожд и командир на победоносната въстаническа конница.
Конференцията беше открита от  директора на Историческия музей -Чипровци Анюта Каменова - Борин. Приветствия поднесоха: кметът на града Анатоли Първанов, народният представител Борислав Великов, директорът на музея в град Нашице Хърватия, чудесният приятел на България,  Силвия Лучевняк.

Едно тъй дълго чакано пътуване до Винга

Опит за нещо между пътепис и репортаж
     
От години с брат ми Гюро си мечтаехме да посетим земята на нашите прадеди от Банат. Образът на Винга, останал в паметта ни от разказите на нашите баби и дядо като завет от техните родители дошли от там, беше идеализиран и легендарен. Свято място! Желанието да видим Винга с очите си, да усетим духа и, неуморно будуваше в съзнанието ни. Два-три пъти напоследък за мене почти се уреждаше такова посещение и все се отменяше по някакви причини. Почти станах фаталист за това и за да не загубя завинаги мечтата си, договорихме се, без много шум и проучвания, да заминем за празника на Винга на 1 август тази година.