Новини свързани с банатските българи

За книгата Последният богомил. Моята банатска фамилия

Детайли

Написана от Александър Ловров

Преди 300 години, през 1726 г., по призив на епископ Никола Станиславич, започва изселването на 300 семейства (2000 човека) павликяни от крайдунавските села във Влашко, където в Крайова ги посрещат кипровчани, избягали от погрома на въстанието си през 1688 г. Павликянската масова емиграция продължава до 1731 г. Век и половина по-късно, през 1887 г., се отприщва поток на масово завръщане.

С представянето на книгата „Последният богомил Моята банатска фамилия“ пред посетителите на сайта Фалмис ДБББ Фалмис можем да отбележим началото на юбилея от изхода към Свободата и кръглата годишнина от завръщането в свободна България.  

Под вглеждане в своето минало, банатските българи по традиция разбираме да се върнем назад с векове, прелиствайки старинни книги и документи за борбите: за свобода под Чипровския Балкан, за християнската ни вяра, за българското ни самосъзнание в чуждо обкръжение. Традицията е пренесена от Банат в „Майка България“ в края на XIX век, когато  прадедите ни се завръщат. В семействата ни се препредават легендите за миналото, отразяват го школските истории, монографиите на общностните краеведи, изследванията на официалната наука.

Прочети още: За книгата Последният богомил. Моята банатска фамилия

Иван Ферменджин - общественик и историк на българите от Винга

Статията е на Иван Ранков от Винга. Адаптирана е от Александър Лавров. С нея авторът участва в III МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ на тема: „БАНАТСКИТЕ БЪЛГАРИ – КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО, ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, състояла се на 26 януари 2024 година в Зала "Марин Дринов, Българска академия на науките, ул. „15 ноември“ № 1, София

Публикувана е за пръв път в сборника със статиите от конференцията. Поместваме я тук с много снимки, които се публикуват за пръв път.

Един от най-трудолюбивите и плодотворни представители на винганската общност, издирвал, събирал, обработвал и сам създал ценни документи за историята и културата на българите от този край на Баната, е Иван Ферменджин. Той се радва на обичта и уважението на своите съвременници и заради своя музикален талант, и заради подновеното от него издаване през ХХ век на любимите на вингани и на другите банатски българи годишници, т. нар. Календари. Приживе е известен и с прякора Guláka (Гуляйджията).

Прочети още: Иван Ферменджин - общественик и историк на българите от Винга

Заключително събитие по проекта за банатските българи и българите католици

На 23 април 2026 г. в Института за българския език "Проф. Любомир Андрейчин" се състоя заключителното събитие за представяне на резултатите по проекта "Културната идентичност на банатските българи и българската католическа книжнина", финансиран от Фонд "Научни изследвания" (договор КП-06-Н70/1). Ръководителят на проекта гл. ас. д-р Магдалена Абаджиева откри форума:

"На 7 август вечерта, когато влакът ме поведе от централната железопътна станция в Пеща към Арад, аз се чувствах немалко развълнуван, защото тръгвах да изпълня една своя отколешна мечта – да пропътувам всички ония места в Банат и Трансилвания, гдето е имало или още има стари български колонии. Захващах с католишките българи в Банат, които в края на 17 век напуснаха крайдунавските си жилища в България и тръгнаха през Влашко към Унгария да се спасяват".
Това са думи на големия български изследовател Любомир Милетич, които стоят в началото на неговата студия „На гости у банатските българи“, публикувана в списание „Български преглед“ през 1896 г.

Прочети още: Заключително събитие по проекта за банатските българи и българите католици

Завръщане към корените

Художникът Иван Василчин от Стар Бешенов

Детството

Детството ни беше смесица от прости радости, които родителите ни знаеха как да ги обличат в дрехи, чиято духовна стойност е била в пъти по-голяма от финансовата на даден предмет или събитие. Пораснах в селска среда, незамърсена от дивашката демокрация, технологии и интернет. Винаги бяхме навън, играехме си на открито,  слънцето ни печеше, ходехме боси през прах или кал, през зимата през сняг, който понякога надвишаваше ръста ни, и наистина ни харесваше да правим тунели или да строим крепости. Училищата не затваряха при първия сняг и често, дори ако училищният автобус засядаше в снега, никой не се тревожеше, че трябва да ходим пеша 5 км до училище.  

Прочети още: Завръщане към корените

Spisánjitu „PG 33” - Nekolkus spomene i sládći, i gurčivi (I)

Za da stigna du prikazkata za spisánjitu „PG 33”, parvotu spisánji na banátsći balgarsći jazić, za treba da ji zama málku ud po deléku: kaćé sam se zapuznál sas horata ud „redákcijata”.

Parenj misla či sam se zapuznál sas doftura Péru Augustinov, i to prez pukojnija Jáni Mirčov Gjinulova. Ij blo u 1978 g. Sam bil škulár u Liceul Industrial nr. 1 (dnés kanjti po-hubanći, Liceul Henry Coandă) ud Timišvár, pa sa mu bli premestili ud kamine ud liceja u idin „cămin de nefamiliști” u Calea Buziașului, prez-pate fabrikata FAEM. Tám ij sedel i Jáni sas Luki Paraljov. I dvámata sa bli dávali ekzámen za u Fakulteta pu Medicina, ama ne bli menali, pa sa rábutili u idna fabrika. U unuj vreme u Rumanija ne imálu bizrabotni (šomere) – aku ni si imál rabotnu mestu, ij blo báj sas Milicijata! Gá smi si hodili u Bišnov, Jáni me-j vikal i méné gustenin u tej. Tám sa se prebireli po-više tima i smi hurtuvali za kako li ne. Ij bil idin mlogu hitar momak, po-stár ud méné sas neku gudina. Udvan tuj, ij bil i piktor, pa sas doftura Augustinov sa bli dubri drugáre, taj kaćétu u unuj vreme Augustinov ij probal da preberé po-više palćene u idin kražok; právil ij sas tej i tábara pu piktura u Grojdibodu, kadetu ij bil doftur. No u unuj vreme ni sam znájal po-više neštu za tuj.

Прочети още: Spisánjitu „PG 33” - Nekolkus spomene i sládći, i gurčivi (I)