Новини свързани с банатските българи

Три дни, две диаспори, една обща памет…

От 23 до 25 октомври 2026 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе Първата международна научна конференция „Бесарабски и банатски българи в историческия и съвременен контекст: език, културна памет, идентичност“. Организатори на научния форум са Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН и Катедрата по кирилометодиевистика към Факултета по славянски филологии на Софийския университет. Конференцията е част от проекта „Бесарабски и банатски българи: Език, идентичност и културна памет извън националните граници“ е финансиран от Фонд „Научни изследвания“, Млади учени и постдокторанти – 2025 г., съгласно договор КП-06-М 100/.

Зад тези факти се крие пътят на идеята до днешната й реализация. На сайта на Дружеството на банатските българи в България – Фалмис могат да бъдат проследени стъпките на израстването.

Прочети още: Три дни, две диаспори, една обща памет…

Родина на кръстопът на гости в Ботевград

„От дома до дома“ – така може да се озаглави тридневното пътешествие по случай 24 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, по покана на община Ботевград.

Делегацията от Стар Бешенов беше съставена от осем ученици: Таня Синачи, 10-ти клас; Ивана Василчин, 5-ти клас; Ема Койов, 5-ти клас, Стефания Симион, 8-ти клас; Адела Гуран, 3-ти клас, Дария Мукалау, 2-ри клас, Кристи Симион, 2-ри клас, Роберт Стана, 2-ри клас;  Децата са ръководени от долуподписания Иван Василчин, председател на Сдружение „Български културен форум - Родина на кръстопът“ и координатор на кръжока по рисуване, подпомаган от Мица Василчин, учител в гимназия „Свети Кирил и Методий“; с нас бяха и  художникът Флорин Василчин, нашият екипен фотограф, и Петър Гуран, представител на родителите.

Прочети още: Родина на кръстопът на гости в Ботевград

За книгата Последният богомил. Моята банатска фамилия

Детайли

Написана от Александър Ловров

Преди 300 години, през 1726 г., по призив на епископ Никола Станиславич, започва изселването на 300 семейства (2000 човека) павликяни от крайдунавските села във Влашко, където в Крайова ги посрещат кипровчани, избягали от погрома на въстанието си през 1688 г. Павликянската масова емиграция продължава до 1731 г. Век и половина по-късно, през 1887 г., се отприщва поток на масово завръщане.

С представянето на книгата „Последният богомил Моята банатска фамилия“ пред посетителите на сайта Фалмис ДБББ Фалмис можем да отбележим началото на юбилея от изхода към Свободата и кръглата годишнина от завръщането в свободна България.  

Под вглеждане в своето минало, банатските българи по традиция разбираме да се върнем назад с векове, прелиствайки старинни книги и документи за борбите: за свобода под Чипровския Балкан, за християнската ни вяра, за българското ни самосъзнание в чуждо обкръжение. Традицията е пренесена от Банат в „Майка България“ в края на XIX век, когато  прадедите ни се завръщат. В семействата ни се препредават легендите за миналото, отразяват го школските истории, монографиите на общностните краеведи, изследванията на официалната наука.

Прочети още: За книгата Последният богомил. Моята банатска фамилия

Иван Ферменджин - общественик и историк на българите от Винга

Статията е на Иван Ранков от Винга. Адаптирана е от Александър Лавров. С нея авторът участва в III МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ на тема: „БАНАТСКИТЕ БЪЛГАРИ – КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО, ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, състояла се на 26 януари 2024 година в Зала "Марин Дринов, Българска академия на науките, ул. „15 ноември“ № 1, София

Публикувана е за пръв път в сборника със статиите от конференцията. Поместваме я тук с много снимки, които се публикуват за пръв път.

Един от най-трудолюбивите и плодотворни представители на винганската общност, издирвал, събирал, обработвал и сам създал ценни документи за историята и културата на българите от този край на Баната, е Иван Ферменджин. Той се радва на обичта и уважението на своите съвременници и заради своя музикален талант, и заради подновеното от него издаване през ХХ век на любимите на вингани и на другите банатски българи годишници, т. нар. Календари. Приживе е известен и с прякора Guláka (Гуляйджията).

Прочети още: Иван Ферменджин - общественик и историк на българите от Винга

Заключително събитие по проекта за банатските българи и българите католици

На 23 април 2026 г. в Института за българския език "Проф. Любомир Андрейчин" се състоя заключителното събитие за представяне на резултатите по проекта "Културната идентичност на банатските българи и българската католическа книжнина", финансиран от Фонд "Научни изследвания" (договор КП-06-Н70/1). Ръководителят на проекта гл. ас. д-р Магдалена Абаджиева откри форума:

"На 7 август вечерта, когато влакът ме поведе от централната железопътна станция в Пеща към Арад, аз се чувствах немалко развълнуван, защото тръгвах да изпълня една своя отколешна мечта – да пропътувам всички ония места в Банат и Трансилвания, гдето е имало или още има стари български колонии. Захващах с католишките българи в Банат, които в края на 17 век напуснаха крайдунавските си жилища в България и тръгнаха през Влашко към Унгария да се спасяват".
Това са думи на големия български изследовател Любомир Милетич, които стоят в началото на неговата студия „На гости у банатските българи“, публикувана в списание „Български преглед“ през 1896 г.

Прочети още: Заключително събитие по проекта за банатските българи и българите католици