Дружество на банатските българи в България - Фалмис

От корена до гранката – памет за проф. Карол Телбизов

Детайли

Публикувана в Четвъртък, 29 Октомври 2026 20:33

Написана от Светлана Караджова

Родовите истории са безценен източник на открития, а учудването съпътства срещите с миналото като начало на нещо ново – опознаване, тълкуване, развитие, претворяване. Знаците за единството на душите от този и онзи свят искат само очи да ги видим. Картините на едно 16-годишно момиче бяха ключовият момент в изложбата "Завръщане", които събраха нишките, разказващи историята на банатските българи.

Художничката е Нина Радованова, а връзката й с банатските българи е знакова. Тя е правнучка на проф. Карол Телбизов и Мария Векова-Телбизова, автори на приносни изследвания на банатската българска култура и автори на книгите „Народната носия на банатските българи“ (1958, София, БАН) и „Традиционен бит и култура на банатските българи“ (1963.София, БАН).

Прочети още: От корена до гранката – памет за проф. Карол Телбизов

Три дни, две диаспори, една обща памет…

Детайли

Публикувана в Сряда, 28 Октомври 2026 13:19

Написана от falmis.org

От 23 до 25 октомври 2026 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе Първата международна научна конференция „Бесарабски и банатски българи в историческия и съвременен контекст: език, културна памет, идентичност“. Организатори на научния форум са Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН и Катедрата по кирилометодиевистика към Факултета по славянски филологии на Софийския университет. Конференцията е част от проекта „Бесарабски и банатски българи: Език, идентичност и културна памет извън националните граници“ е финансиран от Фонд „Научни изследвания“, Млади учени и постдокторанти – 2025 г., съгласно договор КП-06-М 100/.

Зад тези факти се крие пътят на идеята до днешната й реализация. На сайта на Дружеството на банатските българи в България – Фалмис могат да бъдат проследени стъпките на израстването.

Прочети още: Три дни, две диаспори, една обща памет…

Родина на кръстопът на гости в Ботевград

Детайли

Публикувана в Четвъртък, 28 Май 2026 09:36

Написана от Иван Василчин

„От дома до дома“ – така може да се озаглави тридневното пътешествие по случай 24 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, по покана на община Ботевград.

Делегацията от Стар Бешенов беше съставена от осем ученици: Таня Синачи, 10-ти клас; Ивана Василчин, 5-ти клас; Ема Койов, 5-ти клас, Стефания Симион, 8-ти клас; Адела Гуран, 3-ти клас, Дария Мукалау, 2-ри клас, Кристи Симион, 2-ри клас, Роберт Стана, 2-ри клас;  Децата са ръководени от долуподписания Иван Василчин, председател на Сдружение „Български културен форум - Родина на кръстопът“ и координатор на кръжока по рисуване, подпомаган от Мица Василчин, учител в гимназия „Свети Кирил и Методий“; с нас бяха и  художникът Флорин Василчин, нашият екипен фотограф, и Петър Гуран, представител на родителите.

Прочети още: Родина на кръстопът на гости в Ботевград

За книгата Последният богомил. Моята банатска фамилия

Детайли

Публикувана в Сряда, 20 Май 2026 20:44

Написана от Александър Ловров

Преди 300 години, през 1726 г., по призив на епископ Никола Станиславич, започва изселването на 300 семейства (2000 човека) павликяни от крайдунавските села във Влашко, където в Крайова ги посрещат кипровчани, избягали от погрома на въстанието си през 1688 г. Павликянската масова емиграция продължава до 1731 г. Век и половина по-късно, през 1887 г., се отприщва поток на масово завръщане.

С представянето на книгата „Последният богомил Моята банатска фамилия“ пред посетителите на сайта Фалмис ДБББ Фалмис можем да отбележим началото на юбилея от изхода към Свободата и кръглата годишнина от завръщането в свободна България.  

Под вглеждане в своето минало, банатските българи по традиция разбираме да се върнем назад с векове, прелиствайки старинни книги и документи за борбите: за свобода под Чипровския Балкан, за християнската ни вяра, за българското ни самосъзнание в чуждо обкръжение. Традицията е пренесена от Банат в „Майка България“ в края на XIX век, когато  прадедите ни се завръщат. В семействата ни се препредават легендите за миналото, отразяват го школските истории, монографиите на общностните краеведи, изследванията на официалната наука.

Прочети още: За книгата Последният богомил. Моята банатска фамилия