Дружество на банатските българи в България - Фалмис

Скулпторката Анастасия Гюкова – пътят от Бърдарски геран до Казанлък

Детайли

Публикувана в Четвъртък, 23 Октомври 2025 13:05

Написана от Светлана Караджова

Сред банатските българи има творци, които попадат винаги встрани от познатия образ на общността, асоциирана най-вече с историческите перипетии и етнографските си особености.
Откриването на изложбата на Продан Проданов и Анастасия Гюкова в Художествената галерия на Казанлък е повод да припомним, че в Казанлъшката долина гори едно сърце, което започва своя път от Бърдарски геран и не спира да копнее по красивия и вдъхновен свят на изкуството. Събитието събра множество почитатели, приятели и колеги, за да се докоснат до неповторимия свят на ателието им. Изложбата представя фрагменти от общия артистичен свят – живопис, скулптура, предмети и спомени.

Образованието в Терезиополис – Винга преди възрожденското сътворение на българската банатска книжнина и публицистика

Детайли

Публикувана в Събота, 13 Септември 2025 19:35

Написана от Иван Ранков

Motto: „Образованието е като златото, има цена навсякъде“

Епиктет (55 – 135)

Българите, заселили в началото на XVIII век банатското селище Винга, са потомци на въстаниците от Чипровско, принудени да напуснат бащините огнища след потушаването на въстанието им през 1688 г. Те пренасят от Чипровско в новата си държава своето римокатолическо вероизповедание и преклонението си пред образоваността.

Чипровци е духовната християнска нива, в която поникват първите кълнове на католицизма в българските земи, а църквата е спасителен кораб на българския дух в тъмните векове на робия под надвисналия османски ятаган. В края на XVI век, след пристигането на духовници от Босна в този северо-западен български край, се засилва религиозното влияние между местното население. Градецът Чипровци, богат рударско - занаятчийски център на район с привилегии и местно самоуправление, и с присъствие на саксонски рудари, подема този нов полъх на католицизма, като се превръща и в най-значимият културен център в българските земи.

Да се спеем с Glasnika

Детайли

Публикувана в Понеделник, 18 Август 2025 19:06

Написана от Светлана Караджова

(Уводната статия на Светлана Караджова в книжката "1935-2025. 90 gudini ud katu se-j javil parvija numer na nuvinata Banatsći balgarsći glasnić", представена на 16 август 2025 г. в Културния център "Карол Телбизов" в Стар Бешенов, Румъния).

В началото на 1935 г. млади банатски българи в Румъния, придобили самочувствие след обучение в престижни училища и университети, се заемат с нелеката задача да продължат  мисията по пробуждането на събратята си. Инициативата за вестника, който създават, произлиза от бешеновското певческо дружество и е наречен Banatsči balgarsći glasnić. Българите в Банат назовават музиката на някоя песен като „глас“. Така и от Pejačkotu družstvu се подема зова за новия вестник, за да се превърне в „гласа“ на палкенете, обогатен с нови ноти върху старата мелодия на разказа за преселенията. Лидер на инициативата е 19-годишният Карол Телбизов, който заедно с Антон Лебанов, Антон Дерменджин и други съмишленици работят мащабно за опазване на българското самосъзнание.

Латинската черква на село Люта - Владимирово

Детайли

Публикувана в Петък, 11 Юли 2025 14:07

Написана от Александър Лавров

Големият черковен двор на село Владимирово (до 1949 г. село Люта), Монтанско, с двете си черкви, странно е разположен съвсем в югоизточния край на днешното село, доста далече от средата му, където обичайно са храмовете. Причина за това разположение е разрастването на малкото първоначално селище в посока към североизток, където то се измъква от зáветната теснотия между разлатото корито на река Огоста и хълма, западно от нея, и заема просторния равен терен, удобен за застрояване с много повече къщи.
От землището на селото инцидентно са изкопавани интересни артефакти от древни времена, но най-загадъчната историческа старина тук е Латинската черква, била някога римокатолически храм. Местните я наричат Латинска по предания.