Дружество на банатските българи в България - Фалмис
Приветстваме Ви в сайта на Дружеството на банатските българи в България - Фалмис. Тук ще можете да намерите информация за общността ни в България и по света; за събития, случващи се с банатските българи в различните населени места, където те живеят; за всичко, което може да ви интересува по темата.
По традиция и тази година в навечерието на Петдесетница ансамбъл "Фалмис" е част от организирания от Католическа енория "Свети Йосиф" в София празник. След бдението в църквата в храма поздравихме всички присъстващи с китка автентични тракийски хора от село Безмер, Ямболско.
И снимка за спомен с монс. Румен Станев вече е част от историята на ансамбъла, който бавно, но упорито търси своето място във вихъра на енорийския живот.
През пролетта на 1941г. по-голямата част от Централна и Западна Европа вече е прегазена и подчинена от германския Вермахт, но Гърция успешно устоява на агресията на германския съюзник Италия. Заради тази несигурност на Балканите, като плацдарм за предстоящото нападение срещу СССР, Германия отлага сроковете по план „Барбароса“. На 1 март България се присъединява към Тристранния пакт и когато в края на месеца Югославия се отказва от договора си за съюз с Германия, през България немските войски я нападат, за да могат да атакуват от нейната територия съпротивляващата се Гърция.
От 6 до 17 април 1941 г. с операцията „Aufmarsch 25“ германците разгромяват войската на Кралство Югославия. Само във Вардарска Македония са пленени над сто хиляди войници, някои от които са дезертьори или неуспели дори да стигнат до центровете за мобилизация. Започва депортирането им в Германия, за да бъдат използвани като работна сила, но това става бавно. До 1 юни транспортът трябва да осигурява войната срещу Гърция, а след това подготовката за нападението срещу СССР. В победената Югославия се надига въоръжена съпротива и военнопленнческите лагери там не са достатъчно сигурни. До депортацията част от пленниците са преместени в Румъния, в околностите на Тимишоара. Между тях има етнически българи от Македония, Западните покрайнини, междуречието Морава-Тимок и Войводина. Щастливата случайност поставя съдбата на тези млади мъже в ръцете на техните сънародници банатските българи от Румъния, оглавени от Антон Лебанов и той достойно поема този исторически жребий.
Целият живот на 29-годишния Антон Лебанов до края на април 1941г. е като прелюдия към мисията за избавление на българите от пленническия лагер край Тимишоара.
На 16 май едно събитие в София събра времето в точката, в която да се срещнат минало и бъдеще. Честването, наречено „Списъкът на избавлението”, отключи история, дълго пазена в няколко страници на ръкопис, малко стари фотографии, публикации в стари броеве на вестници и една научна статия.
В окъпаната от дъжда майска вечер стояхме пред Западната порта на Сердика, в археологическия комплекс, където се намира днешния католически храм „Свети Йосиф”. С нас бяха и личните истории на онези 1 100 етнически българи, изведени от германския плен в Тимишоара. Срещата между тях и нас, между банатските българи, българите от Западните покрайнини и Вардарска Македония се е осъществила в онзи кратък промеждутък от няколко дни, когато се развива действието, в което главна роля има помощта и съдействието на банатския българин Антон Лебанов.
Разговор с Йоана Захаринова, дъщеря на банатския българин Антон Лебанов по повод 80-годишнината от спасяването на българи военнопленници от германски лагер
Денят на Европа и край на Втората световна война, 9 май, предвещава история за ценностите и многообразието. Срещам се с Йоана Захаринова, дъщеря на Антон Лебанов, виден и малко познат банатски българин, който със смелостта си, куража и любовта към родината помага за спасяването на 1100 български военнопленници от германски лагер в Тимишоара, след окупирането на Югославия от Германия през 1941 г. в разгара на Втората световна война. Тогава Антон е само на 29 години, току-що оженен, съпругата му, Юстина, също банатска българка от Винга, е била в началото на бременността си с първата им дъщеря, Йоана. Въпреки крехката си възраст, Антон е имал богат опит на адвокат, журналист и пазител на българската култура чрез списването на вестник „Банатски български глас“ (1935-1943), заедно с Карол Телбизов, и подпредседател на Изпълнителния комитет на създаденото през 1939 г. Българско народно общество в Банат.
Сред мириса на лалета, изпълващи площада на НДК, сред фонтани и под пролетните слънчеви лъчи, Йоана започва да извиква спомен по спомен разкази за детството си в България и в Румъния, вкуса на пилешката супа, сготвена от баба ѝ, на току-що узрялото грозде, обрано от детските ѝ ръце, и по-късно, винганските носии на баба Лучия в София, впечатляващите мебели от Винга в малката къща под наем на бул. „Сливница“, до награждаването на баща ѝ с медал „Иван Вазов“ от Държавната агенция за българите в чужбина по повод 90-годишнинтата му. Със скромна и лъчезарна усмивка тя ни превежда през десетилетията на паметта и единството и с помощта на снимките, които носи.
Дружеството на банатските българи в Румъния вече има нов сайт в който се публикуват новините свързани с общността. Целта му е да бъде живо огнище, което пази език, вяра и традиции.
Село Бърдарски геран е “столицата на банатските българи в България”. Намира се в Северозападна България, в община Бяла Слатина, само на около 30 километра от Дунава.
