Статии за банатските българи

Мисията на Антон Лебанов

 

През пролетта на 1941г. по-голямата част от Централна и Западна Европа вече е прегазена и подчинена от германския Вермахт, но Гърция успешно устоява на агресията на германския съюзник Италия. Заради тази несигурност на Балканите, като плацдарм за предстоящото нападение срещу СССР, Германия отлага сроковете по план „Барбароса“. На 1 март България се присъединява към Тристранния пакт и когато в края на месеца Югославия се отказва от договора си за съюз с Германия, през България немските войски я нападат, за да могат да атакуват от нейната територия съпротивляващата се Гърция.

От  6 до 17 април 1941 г. с операцията „Aufmarsch 25“ германците разгромяват войската на Кралство Югославия. Само във Вардарска Македония  са пленени над сто хиляди войници, някои от които са дезертьори  или неуспели дори да стигнат до центровете за мобилизация. Започва депортирането им в Германия, за да бъдат използвани като работна сила, но това става бавно. До 1 юни транспортът трябва да осигурява войната срещу Гърция, а след това подготовката за нападението срещу СССР. В победената Югославия се надига въоръжена съпротива и военнопленнческите лагери там не са достатъчно сигурни. До депортацията част от пленниците са преместени в Румъния, в околностите на Тимишоара. Между тях има етнически българи от Македония, Западните покрайнини, междуречието Морава-Тимок и Войводина. Щастливата случайност поставя съдбата на тези млади мъже в ръцете на техните сънародници банатските българи от Румъния, оглавени от Антон Лебанов и той достойно поема този исторически жребий.

Целият живот на 29-годишния Антон Лебанов до края на април 1941г. е  като прелюдия към мисията за избавление на българите от пленническия лагер  край Тимишоара.

За любовта и дълга към родината през поколенията

Разговор с Йоана Захаринова, дъщеря на банатския българин Антон Лебанов по повод 80-годишнината от спасяването на българи военнопленници от германски лагер


Денят на Европа и край на Втората световна война, 9 май, предвещава история за ценностите и многообразието. Срещам се с Йоана Захаринова, дъщеря на Антон Лебанов, виден и малко познат банатски българин, който със смелостта си, куража и любовта към родината помага за спасяването на 1100 български военнопленници от германски лагер в Тимишоара, след окупирането на Югославия от Германия през 1941 г. в разгара на Втората световна война. Тогава Антон е само на 29 години, току-що оженен, съпругата му, Юстина, също банатска българка от Винга, е била в началото на бременността си с първата им дъщеря, Йоана. Въпреки крехката си възраст, Антон е имал богат опит на адвокат, журналист и пазител на българската култура чрез списването на вестник „Банатски български глас“ (1935-1943), заедно с Карол Телбизов, и подпредседател на Изпълнителния комитет на създаденото през 1939 г. Българско народно общество в Банат.

Сред мириса на лалета, изпълващи площада на НДК, сред фонтани и под пролетните слънчеви лъчи, Йоана започва да извиква спомен по спомен разкази за детството си в България и в Румъния, вкуса на пилешката супа, сготвена от баба ѝ, на току-що узрялото грозде, обрано от детските ѝ ръце, и по-късно, винганските носии на баба Лучия в София, впечатляващите мебели от Винга в малката къща под наем на бул. „Сливница“, до награждаването на баща ѝ с медал „Иван Вазов“ от Държавната агенция за българите в чужбина по повод 90-годишнинтата му. Със скромна и лъчезарна усмивка тя ни превежда през десетилетията на паметта и единството и с помощта на снимките, които носи.

Сестрите Радкови – една в Аржентина и пет в Бърдарски геран

For Spanish see below

(на снимката: първи братовчедки Катерина Саламанова (дъщеря на Франа Радкова) и Франа Ронкова (дъщеря на Ана-Мария Радкова), последната им снимка от 2019 г.)

(en la foto: primas hermanas Katerina Salamanova (hija de Frana Radkova) y Frana Ronkova (hija de Ana-Maria Radkova), su última foto en el año2019.)

Търсенията ни в Аржентина намират същите усилия в обратна посока, а нашите роднини там започват да се завръщат при корените си . Като медиатор (посредник) в търсенето, всички ще се събират при мен и после отново ще тръгват по белия свят, да се надяваме вече поне малко по-подреден.

Рикардо Велчов от Буенос Айрес е направил родословно дърво и търси своите роднини в Бърдарски геран:

Търсим Узунови – петима братя в Аржентина

Илиян Узунов (роден 1951 г.) от Бърдарски геран издирва петима братя на дядо си Карол Узунов (по прякор на рода Вълквите). 

Четирима от тях заминават през 1916 г. за Баия Бланка, а петият се преселва през 1936 г. - Петър (Перку), Павел (Пали), Филип, Рашко и най-малкия Стоян. Шестият брат Карол (роден 1900 г) остава завинаги в Бърдарски геран.

В Аржентина синът на Стоян е кръстен Карол на чичо си Карол, който е останал в Бърдарски геран.

През 2003 г на симпозиум в София идва един от потомците, който е лекар, д-р Узунов от  Бая Бланка. Посолството на Аржентина в София намира адреса на Илиян Узунов в София и закарва доктора до там, за да се видят. Един разговор за 10-тина минути, но след това повече не се обажда, не оставя контакти за връзка. Визуално много приличал на бащата на Илиян, което също доказва родовата им връзка.

Дамянови - от Бърдарски геран в Аржентина

В началото на 20-те години на миналия век, с три вече родени деца, прадядо ми Луко Дамянов и прабаба Катица решават да поемат по трудния път към Аржентина, за да търсят препитание. Много семейства от Бърдарски геран поемат по този път тогава.

Тръгват и Луко заедно с брат си Яко – с цялото домочадие. Пътуването било тежко, но ги крепяла надеждата, че в новата земя ще намерят по-добър живот. Луко бързо си намира работа по машините, а многото езици, които владеел, му давали предимство пред другите работници. Първоначално живели по горите, по сечищата, по строежите, там където намирал работа. Мечтаният рай „Америка” изобщо не бил това, което очаквали. Веднъж, когато малкият Яко, брат на баба ми, бил болен, лежал с температура и питал майка си „Мамо, това ли е Америка, където толкова искахте да дойдем? Тези гори ли са Америка?”. Не могли да разберат защо е трябвало да изоставят уютния дом в Бърдарски геран, за да живеят по горите на края на света.

Асеновска нишка към Аржентина - Русинови/Делин

Франц Русинов и Агата Делин емигрират в края на 20-те години на XX век. На снимката са двамата с дъщеря си Вера Русинов през 1934 г. в Аржентина. Франц се препитавал там с часовникарство. Имали три внучета, от които едно момче. Поддържат с дядото на Александър Лавров рядка кореспонденция допреди 50-тина години.

Александър Лавров, Емил Делин и Георги Русинов, всички родом от Асеново, имат родствена връзка с Агата, която  е сестра на дядото на Александър Ларвов.