Статии за банатските българи

Да се спеем с Glasnika

Детайли

Написана от Светлана Караджова

(Уводната статия на Светлана Караджова в книжката "1935-2025. 90 gudini ud katu se-j javil parvija numer na nuvinata Banatsći balgarsći glasnić", представена на 16 август 2025 г. в Културния център "Карол Телбизов" в Стар Бешенов, Румъния).

В началото на 1935 г. млади банатски българи в Румъния, придобили самочувствие след обучение в престижни училища и университети, се заемат с нелеката задача да продължат  мисията по пробуждането на събратята си. Инициативата за вестника, който създават, произлиза от бешеновското певческо дружество и е наречен Banatsči balgarsći glasnić. Българите в Банат назовават музиката на някоя песен като „глас“. Така и от Pejačkotu družstvu се подема зова за новия вестник, за да се превърне в „гласа“ на палкенете, обогатен с нови ноти върху старата мелодия на разказа за преселенията. Лидер на инициативата е 19-годишният Карол Телбизов, който заедно с Антон Лебанов, Антон Дерменджин и други съмишленици работят мащабно за опазване на българското самосъзнание.

Латинската черква на село Люта - Владимирово

Детайли

Написана от Александър Лавров

Големият черковен двор на село Владимирово (до 1949 г. село Люта), Монтанско, с двете си черкви, странно е разположен съвсем в югоизточния край на днешното село, доста далече от средата му, където обичайно са храмовете. Причина за това разположение е разрастването на малкото първоначално селище в посока към североизток, където то се измъква от зáветната теснотия между разлатото корито на река Огоста и хълма, западно от нея, и заема просторния равен терен, удобен за застрояване с много повече къщи.
От землището на селото инцидентно са изкопавани интересни артефакти от древни времена, но най-загадъчната историческа старина тук е Латинската черква, била някога римокатолически храм. Местните я наричат Латинска по предания.

Незатихваща признателност към Константин Брънковяну

Детайли

Написана от Иван Ранков

(Грамотата на Константин Брънковяну от 02 април 1691 г. с привилегиите за българите чипровчани)

На 15 август 2024 г. се навършиха 370 години от рождението и 310 г. от гибелта на владетеля на Влашко Константин Брънковяну, пръв подал ръка на бежанците от Чипровското въстание 1688 г.

Удавено в кърви, Чипровското въстание през 1688 г. разпръсва оцелялото население по чужди страни, където то се спасява от гибел, и от откарване в  османски плен и заробване. Близо половин вековното скиталчество най-накрая завършва в днешната Винга (област Банат, в Румъния).

В градчето Чипровци, наречено преди повече от три столетия „Цветето на България“ от книжовника архиепископ Петър Богдан Бакшич (1601 – 1674), поникват първите кълнове на католицизма в българските земи; богатото културно-историческо наследство от драматичното му и славно минало е отразено в българската историография от много автори.

Прокудените от милите си родни огнища чипровчани започват дълъг път на скитане из румънските провинции. Преминавайки водовъртежите на легендарния Дунав, те са приети да се установят в Кара Влашко от милосърдния и добър християнин, войводата Константин Брънковяну.

Паметни срещи с поета Павел Куков

Детайли

Написана от Иван Ранков

Наскоро се навършва стогодишнина от рождението на последния поет-певец на банатското в България: Павел Гърголов Куков. От пепелта на времето изрових само няколко по-значими, все още живи, въгленчета – мои спомени като българин от Винга, за този, който най-добре възпя в стихове живота на банатските българи в България, но много посвети и на Банат, и на родната ми Винга.

Кипровецкият потомък Исидор-Антон Антонов Делин – духовник, общественик, книжовник

Детайли

Написана от Александър Ловров

На 16 април 1955 г. в село Асеново отец Исидор-Антон Антонов Делин напусна земния свят. Признателните му съселяни го погребват на най-почетното място в асеновските гробища: на централната алея „vaz Križa“- големия кръст с разпятие, пред което през последните години на живота си с молитви той бе отслужвал възпоминания за починалите. Така асеновчани отдават голямото си уважение към своя виден син, един от най-образованите между тях, най-издигнат в духовния живот и в църковната йерархия, първият и единствен, за сега, историк на селото, виден общественик.

По повод на тази 70-годишнина предлагаме  на посетителите на нашия сайт доклада на Александър Антонов Лавров – Ловров за Исидор Делин, представен през 2023 г. пред втората по ред научна конференция "Банатските българи - културно наследство, език и литература", организирана на Института по етнография и фолклористика и етнографски музей към Българската академия на науките  и Дружеството на банатските българи в България – Фалмис. С това се присъединяваме към всички онези от нашата общност, които на този ден ще отправят признателни молитви на гроба на именития и заслужил банатски българин, роден във Винга и пораснал в Асеново, пасионист и свещеник, и дългогодишен генерален викарий на Никополския католически епископ, дълбоко убеден български патриот.

Да бъде вечна паметта и светлостта небесна за домен Исидор Делин!

От Дружеството на банатските българи в България - Фалмис

Седмо десетилетие банатските българи от с. Асеново и най-старите павликяни от с. Ореш пазят спомена за духовника и общественик отец Исидор Делин. Споменът се поддържа най-вече от писменото наследство, което той по апостолски създава, издава и разпространява. Съпътстващо длъжността му на духовник, то е скромно по обем и непретенциозно по форма, а като съдържание и стил е адресирано към най-съкровената духовна същност на читателите, за които е предназначено: многобройното паство, асеновските земляци, многолюдния му род.