Големият черковен двор на село Владимирово (до 1949 г. село Люта), Монтанско, с двете си черкви, странно е разположен съвсем в югоизточния край на днешното село, доста далече от средата му, където обичайно са храмовете. Причина за това разположение е разрастването на малкото първоначално селище в посока към североизток, където то се измъква от зáветната теснотия между разлатото корито на река Огоста и хълма, западно от нея, и заема просторния равен терен, удобен за застрояване с много повече къщи.
От землището на селото инцидентно са изкопавани интересни артефакти от древни времена, но най-загадъчната историческа старина тук е Латинската черква, била някога римокатолически храм. Местните я наричат Латинска по предания.
Обяснението им за това е отсядането на изостанали западни рицари кръстоносци след битката при Никопол през 1396 г., или последния кръстоносен поход, завършил с битката при Варна през 1444 г. Тази хипотеза е трудно защитима. Дунав, зад който тези рицари биха били много по-защитени, е съвсем наблизо, а и османците не биха допуснали такова заселване, та чак и строителство на черква от враговете си, които ги възпират в похода им към Централна Европа. Обяснението за гробовете с рицарски следи е, че католическата черква е съществувала преди преминаването и смъртта на рицарите в битка наблизо или от болести, а те са били погребани край черквата с броните и въоръжението си, тъкмо защото е била католическа. И защото са били благородници, са им намерили това място за вечен покой, подходящо за вярата и достойно за благородството им.
Латинската черква е строена на два етапа: първият градеж е изцяло каменен, включително и сводестия таван (като пещ), а в много по-късно време сградата е удължена, като новият свод е от покрити с хоросанова мазилка дървени летви. Сводест каменен таван и формата на пещ, според описанията на архиепископ Петър-Богдан Бакшев, имат първата черква на т.нар. Исторически хълм на стария Кипровец, построена през 1369 -1371 г., и първата черква на Копиловец, която пък се срутва заради пукнатина в тавана, докато чака разрешение за ремонт от султанските канцеларии в Цариград. Тъкмо както тях е иззидана по-старата част на Латинската черква в Люта. Такъв тип строителство по този край може да се датира от средата на XIV век и по-рано.
Само на 11 км по течението на Огоста, източно от Люта - Владимирово, се намира село Лехчево. От сравнение името на селото с други подобни имена на селища по българските земи, и според местните предания за монетна работилница още по времето на император Константин Велики, можем достатъчно достоверно да приемем, че и тук са били заселени и са плавили злато от наносните пясъци на златоносната Огоста поляци (лехи), които са били поканени да работят в България от цар Иван Асен II през 30-те години на 13 век. Поляците са ревностни католици и при продължително пребиваване са строили свои черкви, както и германците саси, дошли от района на Брашов в Кипровецко (днес Чипровско) по същия начин и през същото време, в местността Буковец под Кипровец. Първата, изцяло каменната част на черквата, вероятно е била издигната от рудари поляци, заселили се близо до Огоста и в добре защитеното от ветровете място, където днес е частта с черквите на село Люта-Владимирово.
Не е за пренебрегване и хипотезата, че изцяло каменната част от черквата може да е вдиганата по времето на акцията на францисканците, доведени в завоюваното от маджарите Видинско царство през 1365 – 1369 г. Продължила е да бъде католическа и след прогонването на завоевателите от цар Иван Александър, но в нея вече са се черкували само покръстени в акцията павликяни от разпадналата се павликянска държава на Травъл, намираща се в района на Белене след 1086 г. Тези павликяни са запазили католицизма си дълго време след прогонването на маджарите завоеватели, както е било и в днешното Чипровско до въстанието през 1688 г.
Хипотетичните възможности съвсем се разширяват при тълкуване кога и от кого е строена и още по-старата черква, от която до наше време в черковния двор на Люта-Владимирово е била оцеляла каменна абсида, съборена наскоро заради камъните като строителен материал. Не е изключено тъкмо тази доразрушена от нас древна сграда да е на първите католици поляци или на първите павликяни, покръстени от обслужващите поляците монаси или свещеници.
Изложената и анализирана до тук фактология налага извода: Латинската черква в Люта – Владимирово е още едно доказателство, че този край на България е безспорната люлка на днешното римокатоличество сред християните в България.
Историческите хипотези са пъзели, в подредбата на които има големи празни петна и липсват много от елементите. Задължително е да се обмислят и пробват всякакви съчетания, за да се стигне до вярното, и да се сглоби цялостна картина, след като се намери и постави на мястото му и последният липсващ елемент. Подреждането на историческите пъзели и превръщането им в неоспорима истина далеч не винаги е възможно, но е толкова по-близо, колкото по-задълбочено изследователят познава историческите факти и закономерностите на отношенията в човешките общества през съответните епохи. С натрупването на информация постепенно се запълват празните полета и изследователите се приближават към истината.
10.07.2025 г.
Александър Антонов Лавров
