Статии за банатските българи

Леополд Косилков – учител-„будилник” за образованието във Винга

Leopold-Kossilkov-1890 „Образованието е едно второ слънце, за тези, които го имат”
Хераклит от Ефес (540-470г. пр.н.е), философ, основател на диалектиката

Учителят е онзи, който определя в най-голяма степен успеха на ученика в живота. Той е онзи, който отваря ума и сърцето на детето към жаждата за познание, към желанието да знае колкото може повече и по-добре, да възприема моралните и духовните норми на обществото, да уважава себе си и хората  около себе си, да расте като човек честен и правдив, добър и съчувствен, скромен и толерантен, достоен в постъпките си.
От край време учителите с призвание се гордеят с поколенията ученици, които са възпитали, а техните ученици се гордеят със своите учители и  често срещаме хора, които признават, че са успели в живота си защото са имали щастието да имат добър учител.
Един от най-бележитите учители, допринесли за възпитанието на много поколения ученици, за подготовката и развитието на обучението, също и за разцвета на духовната култура на българите във Винга е Леополд Косилков. Този велик син на Винга поема от предшествениците си като олимпийски факел пламъка на българската култура и неуморно го носи към върха, откъдето се вижда най-добре хоризона на познанието и тайните на науката.

Родословните изследвания на банатските българи – фактор за съхранение на тяхната общност

Доклад за конференцията на Българска генеалогична федерация „Родознание”- ноември 2014г. Публикация – в следващия бр.3-4/2014г. на сп. „Родознание”, печатен орган на Федерацията
 

Кои са банатските българи?

Ще представя банатските българи с извадка от историческата част на българската статия за тях в Уикипедия, на чиято последна редакция съм автор.  
Банатските българи произхождат от Северозападна и Централна Северна България. Изселват се на две вълни, през октомври 1688 г. и през 1726-1730 г, за да се спасят след неуспеха на Чипровското въстание и последвалите го преследвания на българите-католици.

Около средата на 17 век, на основание на своето римокатолическо вероизповедание,  чипровчани установяват политически връзки с близките европейски монархии, но най-вече с Хабсбургската монархия, която от век и половина спира инвазията на Османската империя към Централна и Западна Европа.

Копиловските заселници във Влашко, Трансилвания и Винга

За централните селища на Чипровското въстание от 1688 г.: Чипровец, Копиловец, Железна и Клисура, най-често се споменава като за едно цяло. Понякога се изтъква водещата роля на Чипровец. Отделният участник в събитията е уважен с упоменаване имената на няколко предводители. Описано по такъв начин, миналото има отвлечен образ и нашият съвременник трудно намира връзката си с него. В старите документи и изследванията има преки и косвени сведения за копиловските бежанци на север от Дунав, за връзките с днешните копиловчани, вингани и асеновчани и връзките между родове от трите села. Следващите страници са опит с особен прочит на източниците да бъдат извадени от анонимност родове на обикновени бежанци, да се разкаже за начина им на живот, драмата на съдбите им, да се свържат с нашето време.

150 г. от началото на банатската българска книжовност

„Върви, народе възродени,

 към светла бъднина върви,

 с книжовността, таз сила нова,

 съдбините си ти поднови!”

Началото на банатската-българска книжовност

(кратка хронология)

Видният български езиковед д-р Любомир Милетич (по-късно академик и председател на БАН) на два пъти посещава Банат за да изучава езика на банатските българи, който изгнанието и откъснатостта са „консервирали” във времето:

  • през 1896 г. Винга и Бешенов;
  • през 1898 г. Винга.

Проучванията си описва в публикацията „Книжнината и езикът на банатските българи” поместена в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” кн. ХVІ – ХVІІ, 1900 г. Тази публикация е основният източник, използван тук, за най-важните събития около възникването и официалното утвърждаване на банатската българска книжовност около средата на ХІХ в. В следващите редове събитията са подредени във времето и са описани накратко.

Задава се 150 - годишен юбилей!

Зараждане на банатската книжовност

Преди година отпразнувахме в Стар Бешенов 275 г. от заселването му, всъщност и от първото голямо заселване на българи в Банат според известните ни днес официални документи. След година идва друга важна годишнина, сравнима по значение за цялата ни общност с Чипровското въстание, 150 г. от началото на банатската българска книжовност, истински юбилей според библейските изисквания за кратност на 50–годишен интервал.

Празникът в Асеново на 1 ноември

  
     Краят на октомври  подари и на асеновчани прекрасни слънчеви и топли дни. Зърното на земеделската кооперация отдавна беше прибрано в модерните силози и складовете. Гроздето набрано от лозята и дворните асми, смъстено и насипано в буретата за вино, кротко превираше и разпръсваше най-сладкия есенен аромат. Хубавото време благосклонно изчакваше механизаторите да попривършат оранта и сеитбата по къра. Под меките и ласкави лъчи на „циганското лято” в селото се настаниха скромно задоволство и есенно успокоение.
      Само в голямата, червена сграда на читалището и кметството се усещаше някаква напрегнатост изпълнена с чувство на особена отговорност и приятно очакване. Звъняха телефони, по електронната поща пристигаха и се изпращаха писма, обменяха се мнения с приятели на читалището от Интернет, забързаните служащи от двете институции делово си разменяха  по някоя и друга дума и отново се захващаха за разпределените задачи. С „пълна пара” вървеше подготовката на интелектуално и духовно значимо мероприятие, непровеждано в селото през последните години, пък и не само през тях,. Предстоеше да бъдат представени две книги с асеновски автори, да се посрещнат скъпи гости от Банат и страната, да се отслужи много тържествена църковна служба. Един празник далеч извън обичайното ежедневие и възможности на малкото село. Долових тази атмосфера дори в далечната Враца, докато уговарях своето участие, а още по-силно-сред земляците ми в Асеново, където пристигнах в навечерието на събитието.