Статии за банатските българи

Копиловските заселници във Влашко, Трансилвания и Винга

Детайли

Написана от Aleksander Lavrov

За централните селища на Чипровското въстание от 1688 г.: Чипровец, Копиловец, Железна и Клисура, най-често се споменава като за едно цяло. Понякога се изтъква водещата роля на Чипровец. Отделният участник в събитията е уважен с упоменаване имената на няколко предводители. Описано по такъв начин, миналото има отвлечен образ и нашият съвременник трудно намира връзката си с него. В старите документи и изследванията има преки и косвени сведения за копиловските бежанци на север от Дунав, за връзките с днешните копиловчани, вингани и асеновчани и връзките между родове от трите села. Следващите страници са опит с особен прочит на източниците да бъдат извадени от анонимност родове на обикновени бежанци, да се разкаже за начина им на живот, драмата на съдбите им, да се свържат с нашето време.

150 г. от началото на банатската българска книжовност

Детайли

Написана от Aleksander Lavrov

„Върви, народе възродени,

 към светла бъднина върви,

 с книжовността, таз сила нова,

 съдбините си ти поднови!”

Началото на банатската-българска книжовност

(кратка хронология)

Видният български езиковед д-р Любомир Милетич (по-късно академик и председател на БАН) на два пъти посещава Банат за да изучава езика на банатските българи, който изгнанието и откъснатостта са „консервирали” във времето:

• през 1896 г. Винга и Бешенов;
• през 1898 г. Винга.

Проучванията си описва в публикацията „Книжнината и езикът на банатските българи” поместена в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” кн. ХVІ – ХVІІ, 1900 г. Тази публикация е основният източник, използван тук, за най-важните събития около възникването и официалното утвърждаване на банатската българска книжовност около средата на ХІХ в. В следващите редове събитията са подредени във времето и са описани накратко.

Задава се 150 - годишен юбилей!

Детайли

Написана от Aleksander Lavrov

Преди година отпразнувахме в Стар Бешенов 275 г. от заселването му, всъщност и от първото голямо заселване на българи в Банат според известните ни днес официални документи. След година идва друга важна годишнина, сравнима по значение за цялата ни общност с Чипровското въстание, 150 г. от началото на банатската българска книжовност, истински юбилей според библейските изисквания за кратност на 50–годишен интервал.

Празникът в Асеново на 1 ноември

Детайли

Написана от Aleksander Lavrov

  
     Краят на октомври  подари и на асеновчани прекрасни слънчеви и топли дни. Зърното на земеделската кооперация отдавна беше прибрано в модерните силози и складовете. Гроздето набрано от лозята и дворните асми, смъстено и насипано в буретата за вино, кротко превираше и разпръсваше най-сладкия есенен аромат. Хубавото време благосклонно изчакваше механизаторите да попривършат оранта и сеитбата по къра. Под меките и ласкави лъчи на „циганското лято” в селото се настаниха скромно задоволство и есенно успокоение.
      Само в голямата, червена сграда на читалището и кметството се усещаше някаква напрегнатост изпълнена с чувство на особена отговорност и приятно очакване. Звъняха телефони, по електронната поща пристигаха и се изпращаха писма, обменяха се мнения с приятели на читалището от Интернет, забързаните служащи от двете институции делово си разменяха  по някоя и друга дума и отново се захващаха за разпределените задачи. С „пълна пара” вървеше подготовката на интелектуално и духовно значимо мероприятие, непровеждано в селото през последните години, пък и не само през тях,. Предстоеше да бъдат представени две книги с асеновски автори, да се посрещнат скъпи гости от Банат и страната, да се отслужи много тържествена църковна служба. Един празник далеч извън обичайното ежедневие и възможности на малкото село. Долових тази атмосфера дори в далечната Враца, докато уговарях своето участие, а още по-силно-сред земляците ми в Асеново, където пристигнах в навечерието на събитието.

Немската общност в Али Анифе (Добруджа)

Детайли

Написана от превод - Весела Пелова

На вниманието на нашите читатели представяме и преводът на немскоезичната хроника на енорията в Али Анифе. Сърдечни благодарности изказваме на Весела Пелова за положения труд при превода!

Селището Али-анифе лежи на 20 км. северно от окръжния град Добрич, отдалечено на около 2 км. от държавното шосе Добрич-Силистра. Надморската височина е повече от 300 м. Около селото е равна, тук-там хълмиста, плодородна земя, създадена за  жито и царевица, както и за останалите летни култури като ечемик, овес, бобове и т.н., които растат добре, в случай че през пролетта падне достатъчно дъжд и само при по-дълго засушаване, което е рядкост, настъпва тотално пресъхване на земята.

Почвата е тлъст чернозем, при дъжд става лепкава и тинеста. Само през летните месеци май, юни, юли и част от август, когато полетата са разцъфтели в цветни премени и златните класове на полето растат, човек може да каже, че нашата област е хубава. Но през есента и зимата обикновено, когато полетата са празни, изгледът на цялата област е траурен и малко подтискащ. Тук почти няма гори, освен малки акациеви плантации, както и няма реки, освен скромни блата.