„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!”
Началото на банатската-българска книжовност
(кратка хронология)
Видният български езиковед д-р Любомир Милетич (по-късно академик и председател на БАН) на два пъти посещава Банат за да изучава езика на банатските българи, който изгнанието и откъснатостта са „консервирали” във времето:
- през 1896 г. Винга и Бешенов;
- през 1898 г. Винга.
Проучванията си описва в публикацията „Книжнината и езикът на банатските българи” поместена в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” кн. ХVІ – ХVІІ, 1900 г. Тази публикация е основният източник, използван тук, за най-важните събития около възникването и официалното утвърждаване на банатската българска книжовност около средата на ХІХ в. В следващите редове събитията са подредени във времето и са описани накратко.
Нетърпимостта към османския феодален гнет и римокатолическото вероизповедание събират през 1726-1730 г. бежанци от Чипровско и централна северна България в покрайнините на влашкия град Крайова и през есента на 1737 г. от там започва драматичният им път към раждането на етнорелигиозната общност банатски българи, назована на областта Банат, където бежанците намират постоянен пристан след десетилетни скиталчества из чужди земи.
Общността завършва оформянето си през 1865 г. с полагането на основите на своята банатска-българска книжовност, опора на духа и българското етническо самосъзнание. Тази книжнина се появява на бял свят след четвъртвековен труд на отдадени й просветители и борба на всички българи от общността за официално признаване правото им да се молят и учат на майчиния си език. Както и за българите в земите под османска власт по това време, книжовността е основата на възраждането на българщината и съвпадането на края на двете възраждания в рамките на десетилетие е закономерна изява на единността на младата нация и когато е териториално разделена.
През 1865 г. Чанадският епископ и искрен доброжелател на банатските българи Александер Боназ дава благословията и разрешението си да се отпечатва, разпространява и използва „Bálgarskutu právupisanji” разработено от Йозеф Рил, прието от Дружеството на винганските учители и предложено като основа за написване на български учебници, църковна и светска литература, периодичен печат и цялата останала писменост на банатските българи. Този съдбоносен резултат банатските българи постигат с важните стъпки:
1851 г. – Бешеновският свещеник Имре Берец, живял преди това във Винга и научил там български език, издава „Manachija kathеhismus za katholicsanske paulichiane.
1858 г. – Модошкият учител Иван Узун издава „Manen katekizmus za R. kátulicsanske pavlityene”.
1860 г. – Бешеновският свещеник Андрия Клобучар, научил за 15 години добре езика на енораршите си, издава „Duhovni Glas ali mulitvi kasi, détu sutrina i vecsar pud sv. Misa na preć i sled ispuved i pricses i u seko vreme moxat da se molat za bogoljubni krastjane Palichene”. Клобучар пише фонетично както практикуват и бешеновските учители.
1860 г.–Учителят Рафаел Будур изважда от употреба илирските (хърватски) учебници и нагледни учебни таблици от преподаването на учениците си във винганската „шкула” и започва да им преподава на български език. Използва собствени ръкописни бележки.
1862 г. – Епископ Александер Боназ разрешава да се проповядва в бешеновската църква на майчиния за павликяните български език. Макар самият той да не знае езика им, прочита пред бешеновци горещо подкрепяща го проповед на български, написана за случая от свещ. Клобучар по негова заръка.
1862 г. – Епископ Александър Боназ поканва за учител във Винга отличния езиковед Йозеф Рил, с цел той да реши езиковия проблем в църковните служби и училищното преподаване на българите.
1863 г. – Винганските учители Иван Косилков и Франц Глас, по примера на Рафаел Будур, започват да преподават на своите ученици на български език.
1863 г. есента – Бешеновската община моли епископ Александър Боназ за позволение да се учи на български език в училището им. Той възлага на околийския училищен инспектор във Винга, декан Лауренциус Шлаух, да провери дали това може да стане и във Винга и може ли от там да се доставят за Бешенов или да се създадат учебници на български език.. В изпълнение на това, с писмо-задание от 1 ноември 1863 г, от името на епископа, инспекторът възлага на Йозеф Рил написването на такива учебници. До този момент Й.Рил вече е написал до половината български буквар – „Pučelnica za balgarsćite nárudni škuli”, но при това се е убедил, че без определени, добре обмислени правописни правила не може да се създава книжовност.
19 ноември 1863 г. – Винганското учителско дружество в състав:
- Якоб Смърха - директор
- Йозеф Рил учител
- Иван Косилков – учител
- Рафаел Будур - учител
- Франц Глас - учител
- Антон Доброслав – помощник учител
се събира на събрание по повод на поставената от Епископа задача и решава, че може и е добре винганските деца да учат на български език, че преди да се пишат учебници, трябва да се разработят общозадължителни правописни правила и, че приемат да напишат учебници на български език, като основната работа ще извърши Йозеф Рил, а другите учители ще му помагат с преводи и обсъждания, като готовите книги ще се приемат от учителското събрание преди да бъдат представени пред общината.
Единодушно се съгласяват, че освен книгите специално написани до тогава за банатските павликяни, в работата си ще използват и други, познати им подобни книги: „Kristianski nauk” от плодивският българин-католик Яковски изд. 1840 г. в Рим, изпратена и препоръчана като образец на Йосиф Рил от епископ Александър Боназ, „Knigice od molitvi, kojeto na svetlost dadi prisvetli gospodin Karlo Pooten, biskup od Maronia i apostolski namestnik od Antivari. Tiparisano u Rim 1846”, всъщност написана от същия пловдивски свещеник Яковски и „Grammatik der bulgarischen Sprache von Kyriak Cankov...” изпратена и препоръчана на Йосиф Рил от вече споменатият Иван Узун от новооснованото през 1860 г. от него село Иваново.
А за да са във връзка с българската книжовност „у Турско” винганските учители си доставят отпечатаната през 1861 г. в Загреб книга на братя Миладинови „Български народни песни”, а чрез българи от Букурещ по няколко броя от вестниците: „Гайда”, „Съветник”, „Българска Пчела”, „Бъдъщност” и „Турция”.
7 януари – февруари 1864 г. Винганското учителско дружество провежда пет продължителни и много оживени събрания, на които обсъжда предложения от Йозеф Рил проект за „Právupisanji”. Целта е да се въведат правописни правила максимално основаващи се на живия народен език, но да го превърнат книжовен. Днес бихме нарекли такъв подход „най-демократичен”, изпълнен със синовна любов към народния говор и грижа за превъплътяването му в книжовен, при това така, че да бъде лесен за усвояване и ползване от всички българи, пък дори и тези от „Турско”, и в същото време да се подчинява на научно обосновани закономерности и правила.
Работата по правописните правила започва с приспособяването на графичния образ на буквите на латиницата за нуждите на българския език и завършва с одобрението на текста на най-важната християнска молитва изписана по готовите вече правила:
„Baštá náš”
„U ime na Baštá, I na Sina, I na Duha Svétija...”.
В „Právupisanji – то” залягат и някои основни правила на бъдещата граматика, планувана да бъде написана и издадена през следващите две-три години.
1865 г. По готовото и одобрено на първите инстанции „Právupisannji” е завършена и „Pučelnica – та”, най-първото задание към Й.Рил от епископ А. Боназ, и той дава официално разрешение и благословията си на банатската българска книжовност.
На 8 август същата година унгарският вестник „J döк” помества материал за това важно събитие.
1866 г. В Пеща е отпечатано първото издание на „Balgarsku právupisanji” .
1896 г. Л. Милетич намира във винганското училище да се ползва „Pučelnica – та” създадена от Йозеф Рил в почти непроменен вид.
2014 г. Банатските българчета в Румъния и Сърбия под различни форми изучават банатски-български език. Дружествата на банатските българи в Румъния и Сърбия имат периодични печатни издания на своя език. В Тимишоара излизат на него вестник „Naša glas” и списанието „Literaturna miselj”. Издават се книги, често с историческо съдържание за България и за селищата на банатските българи, учебници по банатски български език. Телевизиите на градовете Тимишоара и Арад и радио Тимишоара имат редовни рубрики на банатски български език с автори и водещи членове на общността. В блогове и сайтове на интернет пространството, имащи отношение към банатските българи и свързващи ги в глобален мащаб, широко се използва банатският български
Александър Антонов Лавров
12.07.2014 г.
гр. Враца
