Статии за банатските българи

Фамилията Станиславов - Станиславич

Епископ Никола Станиславич

(1694 – 1750)

Фамилията Станиславов - Станиславич - от село Ореш, през Чипровец и Крайова, до епископския трон в Темешвар и до съсловието на унгарската аристокрация


Великите хора са като метеори, прелитат, за да осветят вселената.
Наполеон Бонапарт (1769 – 1821)

Банатските българи с признателност и особено благоговение споменават своя епископ Никола Станиславич. Във фолклора си имат красиви и поучителни митове и дори песен за него. В центъра на тяхното най-голямо село Стар Бешенов те са му издигнали паметник, а на фронтона на голямата и красива църква е увековечено името му с едри, релефни букви.

Той е духовният подбудител на павликяните да потърсят свободата и по-добър живот на север от Дунава, той е духовният предводител при преместването и настаняването на българите католици от Влашко и Трансилвания в Банат, той е и най-представителният и силен застъпник за българите пред властите на Хабсбургската империя през първите, най-тежките години, след преминаването на повечето българи на запад от Карпатите.

Незабравимите български дни на празника Винга 2016



Ансамбъл „Българче”! Това име беше навсякъде във Винга за тазгодишния 1 август - празника на селото: на разлепените афиши за годишнината от създаването на ансамбъла, на големия и красив транспарант, опънат над сцената, монтирана за празника, по общинските афиши с празничната програма, в които специално място бе отредено на спектаклите на нерумънските (малцинствените) местни и задгранични групи.

За Ансамбъла „Българче” говореше и присъствието на многото негови приятели - гости от чужбина и другоселци и самодейните им състави с пъстри носии.

Благородничката Маргарита Бибич – една българка от Банат с голямо и щедро сърце

"Националното чувство трябва да се носи в сърцето, а не толкова да се говори за него.

За онова, което дълбоко се чувства и почита, рядко се говори”

Михай Еминеску
1850 – 1889

Всички днешни българи, учили история, знаят христоматийните примери за нашите големи възрожденски дарители братята Евлоги и Христо Георгиеви, дали 6 000 000 лв. за строителството на централната сграда на Софийския университет, и Васил Априлов с чиито средства е построена Априловска гимназия в Габрово през 1851-1873 г. Малцина са тези, които дори само са чули, а още по-малко са тези, които са запомнили фамилното име Бибич на едно семейство българи от Банат, създали почти един век по-рано, с личните си дарения, няколко благотворителни фондации.

Как с Арадския архив се върнахме 229 години назад

Ти…българино…знай своя род..!
Йеромонах  Паисий Хилендарски

В пътеписа–репортаж „Едно тъй дълго чакано пътуване до Винга” обещахме да разкажем отделно и подробно за родословните си издирвания в Националния архив в Арад. Със следващите редове изпълняваме това обещание, като накрая предлагаме и по-генерална гледна точка, в интерес на всички банатски българи.

Родознанието (Генеалогията) има същото значение за отделната личност, каквото значение има Историята за народите и за човешката общност като цяло. Има стари и по-нови документи с родословията на владетелски и благороднически династии от преди много векове. Аристократичният произход, и то колкото може да е по-стар, давал привилегии и огромни ползи произтичащи от тях.   Обикновените хора също са почитали своя произход, макар и по устни предания, а мъдрият народ казва, че за да прецениш вярно някого, трябва да знаеш рода му „до девето коляно”.

За датата и мястото на празнуване 150-годишния юбилей на банатската българска книжовна норма

Банатската българска книжовна норма безспорно е забележителен факт и високо постижение на културния живот на българския народ и конкретно на българската диаспора, оформила се в политико-географската област Банат в първата половина на ХVІІІ век. Тя е резултат от културното единение на българите от Чипровско и от централна Северна България, намерили там спасение от националния и социалния гнет в Османската империя. В един момент на съществуването си, в средата на ХІХ век, общността е изправена пред нарастваща реална опасност от загуба на българската си същност и дори на римокатолическото си вероизповедание и асимилация, вследствие на процесите, развиващи се в тази част на австрийската империя. Тогава в духовното и културно средище на общността се ражда и разпространява нейната специфична книжовност. Създателите са винганските учители начело с Йозо Рил и Иван Косилков. Като цяло съществуването на тази книжнина носи много силен положителен заряд, но има и някои противоречиви моменти.

За силата на вярата в доброто

„Вярата без дела е мъртва."

Св. Апостол Яков

Едно от най-малките по площ и население селища в община Долна Митрополия, област Плевен е село Гостиля. Това е едно малко селце, разположено по поречието на река Гостиля, която се влива в река Искър. Намира се на 15 километра от река Дунав и на 13 километра от град Кнежа. Жителите са банатски българи. Много малко се знае за банатските българи по нашите земи. След разгрома на Чипровското въстание през 1688 година много българи заминават на Запад. Заселват се в областта Банат, намираща се в Сърбия, Румъния и Унгария. Императорът на Австро-Унгарската империя - Франц Йозеф III - издава международен декрет, според който преселилите се българи имат право да се върнат в Родината си. Цар Фердинанд, който властва в България, издава закон, с който оземлява завърналите се българи със земеделска земя за изхранване на семействата им и дворно място за строеж на къща.