Статии за банатските българи

Za “Bukvara”

Taj useštem či ništa moža da namera, a to moži da nitu gji ima-unezi hurti, prez kujatu da si izkaža gulemotu smutevanji , strašnata buleva zarad idna nimilna, ubijstvena plesnica, dadina na ubraza na idno svetu, idinstvenu i veličanstvenu kulturnu blagu na banatsćite balgare palćene, kujetu i tejna majčin jazić.

U 2010 g. se-j napičetila idna kniga, kujatu s mlogucvetni sluva se isti da badi  ,,Bukvar i Čitanká”, a nad tuje ime sas sluvata na sv. Kiril i Metodij, se tvardi: ,,съвременен български език и български палкенски език”.

За наименованието "Банатски български език"

Създаването на банатската-българска книжовна норма през 60-те години на ХІХ век е било предизвикано от неустоимото желание на потомците на покръстените в католицизма крайдунавски павликяни, преобладаващи между банатските българи, да учат четмо и писмо и да изповядват религията си на своя роден език. Многобройността и компактността на заселението на „палкенете” е причината техният диалект естествено да стане основа на банатския-български език.

Вкусът на завръщането

Фондация „Работилница за граждански инициативи”, която помага на банатските българи в България от години, публикува на сайта си  http://www.wcif-bg.org поредната вдъхновяваща история от  рубриката  "Разказвачи на истории" с автор Елеонора Гаджева, главен редактор на списание "За хората". Този път тя е посветена на банатските българи от с. Асеново. Избягали за около 200 години от поробената родина, след Освобождението те се завръщат в България, и донасят със себе си нови традиции, танци, носии и разбира се ястия.

Мария Иванова

Отец Исидор Делин – живот, отдаден на хората

отец Исидор Делин

Отец Исидор Антонов Делин е български католически свещеник. Родил се е в Румънски Банат и се преселил в България петгодишен, заедно с родителите си. Запазил е спомени за нагласата на банатските българи за очакваното от тях преселение, за преселническите несгоди, за надеждите и стремленията им на българска земя за оцеляване и възход, за житейските трудности на многолюдното семейство, за радостите от успеха и разочарованието от несполуките.

Тези спомени, тъгата по близките от ранното разделяне с тях, носталгията, породена от дългогодишното отсъствие от новата му Родина – България, породили у него  желание и подхранили потребност да бъде полезен на своя род, на хората, сред  които живял и работил, на обществото от което произлязъл, на Отечеството. Това свое верую той се опитвал да осъществява освен чрез пряката си работа на църковен служител и със скромна творческа дейност. Благодарение на възпитаното в него чувство за дълг към общество и фамилия, до нас са достигнали ценни данни за миналото на католиците от Никополската епархия, за с. Асеново, за „корена” на неговия род.

 

При Дамян Францов – достойния рицар на дълга

Лавинното куче

Като наръчник за планински спасители, решение на сложна задача, или бърза реакция след омаломощено „SOS”, като отзвук на ехо или няколкочасова психотерапия… Бих могла да продължа със сравненията, защото наистина чувствата при досега с новата, шеста книга на Дамян Францов, банатски българин от Бърдарски геран, са многопосочни.

Още самата корица с „Лавинното куче” ни повежда към планината, но не онази, спокойната и успокояващата, а другата –  със своите предизвикателства, рискове и опасности. И както е голяма и необятна тя, не можем да предвидим точно какво ни е подготвила и как ще реши да ни посрещне. Но там, някъде, сред вихрушката и ужаса има един приятел, който с муцуна и лапи разравя снега. Със своя усет и нюх, той е спасител.

Изненадата ми

Доказателство, че банатските българи са продукт на пъстра смесица, е и следният разказ, поместен в „Антология на банатската българска литература” и преведен от Иван Банчев, който изненадващо  откри, че е наследник на род с много интересни корени:

Това лято,2010 год., получих подарък от моя добър учител и прекрасен човек Павел  Куков от с. Гостиля. Това са двата тома „Антология на банатската българска литература”. Интересни, ценни и приятни разкази, новели и др. творби, написани на банатския български език. По своему звучат „милно” или тъжно, но точни, близки и познати. Трябва да се изучат, за да бъдат оценени достатъчно високо. Трябва да оценим не по-малко високо заслугата да не бъдат изгубени или забравени на  Мики Марков – съставител на антологията.

До тук всичко беше изненада за мен, но онова, което следваше, не мога да определя с една дума. Това е разказът на Матей Банчов – „Дядо Банчо”. Неволно, без да имам това право, се включих  в старата, но така живо описана история, че самият автор я нарича „истинска приказка”. Позволих си да направя превод на част от нея – това, което ме засяга лично, но не само мен, а и други, които  намерят прилика със себе си .