Статии за банатските българи

Дамян Францов – Аристократ по дух

Дамян Францов

Дамян Францов е банатски българин роден в с. Бърдарски геран, Врачанска област. Завършил е Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" - София. Работи като адвокат. Автор е на стихосбирките: "Лутам се бясно", 1992 г., "Тъжна надежда", 1993 г. и "Деветият кръг на сърцето", 2002 г. Негови стихове са публикувани в литературния периодичен печат. За него поезията е продължение на всекидневието, където господар е духовната изтънченост, катарзисът и безпощадната искреност.

Ще започна представянето на Дамян Францов с част от негово
стихотворение. В него лирическият герой е с „професия –
       строителен работник”.

Познавайки поета, общувайки и докоснала се до него чрез творчеството му, рискувам много, той, със своята чувствителност и скромност, да се изчервява и чувства неудобно, четейки написаното. Зная, че, с ефирните си струни никога не би направил за себе си това описание. Но, ако можех да пиша като него, бих използвала точно тези слова:

ВРЕМЕ ЗА НАШЕТО ПОКАЯНИЕ

/Светата четиридесетница – времето на Великият пост/

 Във всяка литургична година има едно благодатно време на духовна подготовка за посрещане на Пасхата Христова – Великдена, и това е времето на Великия пост, който започва от Пепеляна сряда и завършва с Велика сряда преди Пасхата Господня. Великият пост съдържа 40 дни (Четиридесетница), като това число е изпълнено със символично съдържание. Самият Исус пости 40 дни в пустинята /според Евангелията на Матей и на Лука/ преди да започне Своето обществено служение; също Мойсей прекара 40 дни на Синайската планина преди да получи Десетте Божи заповеди; това число го откриваме още в самото начало на Историята на Спасението при Ной и потопа, а също и при пророк Илия на планината Хорив. За първи път в началото на IV век намираме сведения за Великия пост от 40 дни, и понеже Неделята (седмичната Пасха Христова) е Господния ден, в който не се пости, самия Велик пост бил изместен с четири дни по-рано, и така вместо в неделя, започвал в сряда със специален покаятелен жест – посипването с пепел (документирано едва от X век).

Родът Петкови – от Стар Бешенов през Бърдарски геран до Аржентина

Никола в Аржентина

(Никола Петков пред дома си в Аржентина - в негова чест е тази история)

Според баща ми Антон Петков историята на фамилия Петкови би трябвало да започне с 1738 год – когато нашите предци се заселват в Банат, но тъй като е изключително трудно да се открият каквито и документи, свидетелстващи за фамилията ни, приехме условно годината на завръщането в България през 1887 год. По точно завръщането на моя прапрадядо Франко със семейството си – синовете Иван и Петър и дъщерята Гуна, със снахи и внуци: Тончо (Антон), Доца, Лазар, Иван, Мария, Кольо (Никола) и др. Идват с каруците, конете и багажа в Бърдарски геран.

Внукът на прапрадядо ми Антон, моят дядо, е роден също в Бешенов и на 17 години се жени за баба ми Мария Гюкова Телбизова от Джурилово (Нивянин), където нейните родители се заселват. Дядо не го помня, тъй като умира на 46 години.

На дядо и баба им се раждат 6 деца – четири сина и две дъщери. През 1898 година на 4 август се ражда тяхният първороден син Никола. Още като малък чичо ми Кольо е проявявал голямо влечение към книгите, поради което прабаба Миша решава на всяка цена да се помогне на чичо ми да се изучи – продават 15 дка земя на Коцо Шадарика, с което осигурили част от образованието му. В Бяла Слатина завършва прогимназия, а гимназиалното си образование завършва в гр. Плевен.

ДАДЕНОТО НИ ОТ БОГ ВРЕМЕ - ПРЕДКОЛЕДНОТО ВРЕМЕ

В началото на всяка литургична година, християните имат едно специално време за духовна подготовка преди Рождеството на Исус – Адвентното или Предколедно време. Това са четири недели на покаяние, прошка и размисъл, време наочакване и на бдение. Та нали на самата Бъдни вечер преди Рождество Христово, всички бдим в очакване на среднощната Миса, но ако не сме подготвени за тази необикновена среща с Господ как бихме могли да празнуваме като християни, като истински Божии чеда?

“…И НЕГОВОТО ЦАРСТВО НЕ ЩЕ ИМА КРАЙ”

Тържество на Христос Цар

Йезик.34,11-12.15-17; 1 Кор.15, 20-26а..28; Матей 25, 31-46

В края на литургичната година Светата Църква празнува голямото тържество на Исус Цар, с което приканва верните да обърнат погледа си към вечността, към срещата с Бога в Небето, онази среща, очаквана през целия живот, и която ще определи вечната ни участ – радост като праведни с Бога в небето или скръб и болка като отхвърлени от Бога в ада. Но това отхвърляне е следствие от нашето отхвърляне на Бога, от крайното и окончателно затваряне на човешкото ни сърце.

ВРЕМЕТО ЗА НАШАТА ОТГОВОРНОСТ

XXXIII Неделя – Притчи 31,10-13.19-20.30-31; 1 Солун.5, 1-6; Матей 25, 14-30

Човекът, сътворен по образ и подобие Божие, е сътворен за безсмъртие и за вечен живот, но тази блага надежда не е само безплатен билет от Небето за райското блаженство, но очаква нашето съдействие в спасителния Божий план. Животът ни на земята е безкрайно ценен, дарен от Бога, нашия Отец, и в същото време една голяма отговорност за нас, едно истинско изпитание с непредизвестен изход. Бог желае и очаква спасението на всеки човек, Бог предлага Своята помощ, но никога не налага на човека, понеже му е дарил свободата, свободния избор сам да реши дали да приеме или да отхвърли ценния Божий дар.