Статии за банатските българи

Основаването на село Драгомирово

Детайли

Написана от Валентин Антонов

Нашият свят се променя, но миналото остава в нас, ние го носим с раждането си, това е начинът на мислене и онази повторяемост, която наричаме традиция.
Част от праотцовското се пренася с родовата памет и словото на сказанието, с фолклора и занаятите, с пъстрите мотиви на шевиците и тъканите, с уредбата на дома и двора.
Дори само за това е оправдано да търсим смисъл в миналото, защото там ще открием идеята за"сегашното" и контурите на "бъдещето".

Да прелистим предисторията, да си припомним откъде са дошли предците ни, да оценим тяхната горест и страдания и копнежа им да са свободни, да свият гнездо на своя земя, която да храни и да поддържа надеждата им за добро бъдеще жива. За мен преселването е една невероятна човешка драма и едновременно нужда по-силна от разума.

Винганите в Бърдаре

Детайли

Написана от Administrator

Първият, който написа родовата си история и я предостави на екипа ни, е Стефан Славов от Бърдарски геран. С негово съгласие я публикуваме тук, за да се ориентират останалите как би могла да изглежда една родова история, такава каквато я виждаме от днешната ни гледна точка, такава каквато бихме могли да реконструираме с общи усилия.

Със сигурност всеки от нас ще намери различен път към миналото и към корените на рода си, но точно това ще е уникалното в бъдещата книга. Очакваме вашите текстове, които да намерят място в първата по рода си инициатива за събиране на родовата памет на банатските българи.

А ето и  историята на Винганете в Бърдаре, разказана увлекателно от Стефан Славов, създал и родовия знак на фамилията:

Винганите в Бърдаре Родът на Мария /Винганката/ при преселването си от Банат, се заселва в с. Асеново, Плевенско. Там в семейството на Петра и Стоян с фамилия Кърчеви се раждат децата Петър, Мария, Тинка, Матея и Стоян. Понеже преселниците в с. Асеново са от с. Винга /днешна Република Румъния/, населението на другите банатски села  в България ги определя като Вингани.

Дамян Францов – Аристократ по дух

Детайли

Написана от Валентина Бобойчева

Дамян Францов е банатски българин роден в с. Бърдарски геран, Врачанска област. Завършил е Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" - София. Работи като адвокат. Автор е на стихосбирките: "Лутам се бясно", 1992 г., "Тъжна надежда", 1993 г. и "Деветият кръг на сърцето", 2002 г. Негови стихове са публикувани в литературния периодичен печат. За него поезията е продължение на всекидневието, където господар е духовната изтънченост, катарзисът и безпощадната искреност.

Ще започна представянето на Дамян Францов с част от негово
стихотворение. В него лирическият герой е с „професия –
       строителен работник”.

Познавайки поета, общувайки и докоснала се до него чрез творчеството му, рискувам много, той, със своята чувствителност и скромност, да се изчервява и чувства неудобно, четейки написаното. Зная, че, с ефирните си струни никога не би направил за себе си това описание. Но, ако можех да пиша като него, бих използвала точно тези слова:

ВРЕМЕ ЗА НАШЕТО ПОКАЯНИЕ

Детайли

Написана от Отец-дякон Койчо Димов

/Светата четиридесетница – времето на Великият пост/

 Във всяка литургична година има едно благодатно време на духовна подготовка за посрещане на Пасхата Христова – Великдена, и това е времето на Великия пост, който започва от Пепеляна сряда и завършва с Велика сряда преди Пасхата Господня. Великият пост съдържа 40 дни (Четиридесетница), като това число е изпълнено със символично съдържание. Самият Исус пости 40 дни в пустинята /според Евангелията на Матей и на Лука/ преди да започне Своето обществено служение; също Мойсей прекара 40 дни на Синайската планина преди да получи Десетте Божи заповеди; това число го откриваме още в самото начало на Историята на Спасението при Ной и потопа, а също и при пророк Илия на планината Хорив. За първи път в началото на IV век намираме сведения за Великия пост от 40 дни, и понеже Неделята (седмичната Пасха Христова) е Господния ден, в който не се пости, самия Велик пост бил изместен с четири дни по-рано, и така вместо в неделя, започвал в сряда със специален покаятелен жест – посипването с пепел (документирано едва от X век).

Родът Петкови – от Стар Бешенов през Бърдарски геран до Аржентина

Детайли

Написана от Георги Петков

(Никола Петков пред дома си в Аржентина - в негова чест е тази история)

Според баща ми Антон Петков историята на фамилия Петкови би трябвало да започне с 1738 год – когато нашите предци се заселват в Банат, но тъй като е изключително трудно да се открият каквито и документи, свидетелстващи за фамилията ни, приехме условно годината на завръщането в България през 1887 год. По точно завръщането на моя прапрадядо Франко със семейството си – синовете Иван и Петър и дъщерята Гуна, със снахи и внуци: Тончо (Антон), Доца, Лазар, Иван, Мария, Кольо (Никола) и др. Идват с каруците, конете и багажа в Бърдарски геран.

Внукът на прапрадядо ми Антон, моят дядо, е роден също в Бешенов и на 17 години се жени за баба ми Мария Гюкова Телбизова от Джурилово (Нивянин), където нейните родители се заселват. Дядо не го помня, тъй като умира на 46 години.

На дядо и баба им се раждат 6 деца – четири сина и две дъщери. През 1898 година на 4 август се ражда тяхният първороден син Никола. Още като малък чичо ми Кольо е проявявал голямо влечение към книгите, поради което прабаба Миша решава на всяка цена да се помогне на чичо ми да се изучи – продават 15 дка земя на Коцо Шадарика, с което осигурили част от образованието му. В Бяла Слатина завършва прогимназия, а гимназиалното си образование завършва в гр. Плевен.