Статии за банатските българи

“…И НЕГОВОТО ЦАРСТВО НЕ ЩЕ ИМА КРАЙ”

Детайли

Написана от Дякон Койчо Димов

Тържество на Христос Цар

Йезик.34,11-12.15-17; 1 Кор.15, 20-26а..28; Матей 25, 31-46

В края на литургичната година Светата Църква празнува голямото тържество на Исус Цар, с което приканва верните да обърнат погледа си към вечността, към срещата с Бога в Небето, онази среща, очаквана през целия живот, и която ще определи вечната ни участ – радост като праведни с Бога в небето или скръб и болка като отхвърлени от Бога в ада. Но това отхвърляне е следствие от нашето отхвърляне на Бога, от крайното и окончателно затваряне на човешкото ни сърце.

ВРЕМЕТО ЗА НАШАТА ОТГОВОРНОСТ

Детайли

Написана от Дякон Койчо Димов

XXXIII Неделя – Притчи 31,10-13.19-20.30-31; 1 Солун.5, 1-6; Матей 25, 14-30

Човекът, сътворен по образ и подобие Божие, е сътворен за безсмъртие и за вечен живот, но тази блага надежда не е само безплатен билет от Небето за райското блаженство, но очаква нашето съдействие в спасителния Божий план. Животът ни на земята е безкрайно ценен, дарен от Бога, нашия Отец, и в същото време една голяма отговорност за нас, едно истинско изпитание с непредизвестен изход. Бог желае и очаква спасението на всеки човек, Бог предлага Своята помощ, но никога не налага на човека, понеже му е дарил свободата, свободния избор сам да реши дали да приеме или да отхвърли ценния Божий дар.

БОЖИЯТ ДОМ Е ДОМ ЗА МОЛИТВА

Детайли

Написана от Койчо Димов

Празник на Освещаването на папската Латеранска базилика – Йезикиил 47, 1-2.8-9.12; 1 Коринтяни 3, 9в-11.16-17; Йоан 2, 13-22

В хода на историята като наниз от събития, личности, достижения на човешкия дух, като, че ли онова, за което отсъждаме за дадена личност най-често е свързано с това, какво е направил, какво е оставил след себе си и почти никога не се питаме каква личност е бил. В днешното тържество на Латеранската папска базилика, всеки вярващ свързва този празник с красивата катедрала на Римския епископ – Папата, базилика-майка на всички църкви в Рим и по света, седалище на Папите до Авиньонското пленничество /1377 г./, която е била изградена в първоначалния си вид от император Константин Велики /324 г./, достроявана и украсявана през цялото ранно Средновековие, плод на човешкия стремеж към Бога, на нуждата да хвалиш Господ с красивото изкуство. Но колко рядко се спираме и замисляме за какво влизаме в храма, с каква цел прекрачваме прага на свещеното място, какво търсим и какво очакваме от срещата си с Бога в Неговото Слово и в Светите тайнства. В днешните четива Исус ни дава точната насока за това как да се държим в Божия Дом.

ВРАТАТА КЪМ ВЕЧНИЯ ЖИВОТ

Детайли

Написана от Койчо Димов

XXX  Неделя – Изход 22, 21-27; 1 Солуняни 1, 5с-10; Матей 22, 34-40

Животът ни на този свят е една постоянна борба. Всеки от нас, за да живее трябва да се бори, да не се предава. Да се живее добре – това е едно призвание за всички хора, но явно, че не всички го осъществяват или поне желаят да осъществят. Особено днес – във времето на безбожен материализъм във формата на консумизъм, да живееш добре става едно маргинално призвание за малцина, понеже добрия живот е истински живот, врата към вечния живот, към живота с Бога и у Бога, към щастието което всички желаем да достигнем, но все като че ли се изплъзва прогонено от нашето “его”.

НОВИЯТ ЦАР

Детайли

Написана от Койчо Димов

XXIX Неделя – Исайя 45, 1.4-6; 1 Солуняни 1, 1-5в; Матей 22, 15-21

Човекът като социално същество е роден, за да живее в “полис”, в онази общност, която е продукт на човешкото битие, и която би могла да се преведе като “град”, “общество”, със строги правила, определяни от държавната власт, от политиката. Така е било от древността до днес, и докато живеем на този свят – за да бъдем хора трябва да живеем в полиса, справедлив или несправедлив, социален или тоталитарен, все плод на човешкото битие. Въпросът е как да живеем добре, как да изградим едно нормално общество, спазвайки естествения закон, който Бог е вложил при Сътворението?