Първият, който написа родовата си история и я предостави на екипа ни, е Стефан Славов от Бърдарски геран. С негово съгласие я публикуваме тук, за да се ориентират останалите как би могла да изглежда една родова история, такава каквато я виждаме от днешната ни гледна точка, такава каквато бихме могли да реконструираме с общи усилия.
Със сигурност всеки от нас ще намери различен път към миналото и към корените на рода си, но точно това ще е уникалното в бъдещата книга. Очакваме вашите текстове, които да намерят място в първата по рода си инициатива за събиране на родовата памет на банатските българи.
А ето и историята на Винганете в Бърдаре, разказана увлекателно от Стефан Славов, създал и родовия знак на фамилията:
 |
Винганите в Бърдаре
Родът на Мария /Винганката/ при преселването си от Банат, се заселва в с. Асеново, Плевенско. Понеже преселниците в с. Асеново са от с. Винга /днешна Република Румъния/, населението на другите банатски села в България ги определя като Вингани. |
Семейството на Петра и Стоян Кърчеви, както и всички преселници от Банат, се занимавали със земеделие. Количеството на земята им е било толкова, колкото бе предоставяно на всяко домакинство от тогавашното правителство - 47 дк. Децата им, израснали с много лишения и трудности, поели по своите житейски пътища.
Мария, дъщеря на Петра и Стоян, попада в земеделското стопанство в с. Царев брод, Шуменско. Там, със същата участ на многодетно семейство, заселили се от Банат в с. Гостиля, вече бил Лазар Ангелов Славов. В Царев брод Мария и Лазар се опознават и създават семейство, след което се завръщат в с. Асеново и през 1923 год. се сдобиват с първородния син - Никола.
Равното и плодородно поле на Бърдарски геран привлича някои от банатчаните от селата Гостиля и Асеново. Едни от тях били Мария и Лазар Славови /Винганите/. Те се заселват в с. Бърдарски геран, купуват си дом и през 1926 година се сдобиват с втора мъжка рожба с име Лазар. По-късно през 1933 година се ражда и третият им син - Стефан. Междувременно, докато Мария се грижела за невръстните деца, бащата Лазар, използвайки познанията си по говорим немски език, дълго време е работил като пиколо по софийските хотели и оттам е изпращал пари за прехрана в семейството /немския език е научил от майка си, която по народност е била немкиня/.
Тримата сина създават семейства и остават да живеят в Бърдарски геран, като по-късно най-големият - Никола се е установил да работи и живее в гр. Бяла Слатина, където заедно със съпругата си Луца отглеждат двете си деца - Иван - роден 1944 год. и Кинка - 1947 год. Семейството на Иван и Виолета Пашовска от с. Попица има дъщеря - Юлия – 1968 год. и син – Николай - 1976 год. Женен е само Николай, за Рени Николаева, с която имат момиче – Натали, родена през 1999 год. Кинка е омъжена за Йосиф Бурдаков от гр. Бяла Слатина. Имат едно дете – Рени, родена през 1968 г. и четири внучета – Мима - 1988 год., Йонко - 1989 год., Милен - 2002 год. и Кристиян - 2004 год.
Втория син - Лазар създава семейство с Иванка Кюрчева и заедно остават да живеят в Бърдарски геран. Раждат им се синовете Стефан, роден през 1950 год. и Любен - 1960 год. Стефан е женен за Радка Илиева от с. Попица, с която имат две деца - Ивка - 1969 год. и Даниела - 1972 год. Ивка е омъжена за Петър Антонов Ронков, с който имат едно дете – Стелиян, роден 1999 година, а Даниела е омъжена също за банатчанин – Петьо Томов Първанов. Те са се установили в гр. Казанлък и имат едно дете с име Рени, родена през 1992 год. По-малкият син на Иванка и Лазар - Любен има един син - Стефан - 1986 година. И двамата сина на Лазар и Иванка живеят в Бърдарски геран и се занимават със земеделие.
Най-малкият брат от Винганското семейство на Мария и Лазар - Стефан, създава семейство с Йорданка от гр. Пазарджик. Раждат им се две деца - Петър - 1955 год. и Здравко - 1959 год. Петър има три деца с Боряна Цанкова от с. Търнак /загинала при автомобилна катастрофа през 1990 година/. Децата им са – Стела - 1979 год., омъжена за Иван Гърголов, Цецка - 1982 год. с едно дете - Иван - 2002 год. и най-малкото дете - Здравко, роден през 1984 год. Другият син на Йорданка и Стефан - Здравко е женен за Ваня Цанкова, с която има две момичета - Даниела - 1980год. и Ренета - 1984 год. Даниела е омъжена за Мирослав Милчев от с. Галиче, с който имат едно дете – Поля, родено през 1996 год. По-малката дъщеря - Ренета е омъжена в Бърдарски геран за Свилен Първанов, с когото имат едно дете – Тони - 2002 год.
Както вече стана въпрос, в Бърдарски геран са се заселили и други роднини на Мария и Лазар /Винганите/, с което тази група увеличава своето присъcтвие в Бърдаре. От рода на Мария в селото са се заселили и двамата й братя - Петър Кърчев /Перо Валача/, запомнен с пословичното си трудолюбие и Стоян Кърчев, загинал през Втората световна война край Гюешево, Югославия. По-късно към колонията на Винганите в Бърдарски геран, от с. Асеново се присъединяват и сестрините деца на Мария, Петър и Стоян – Мария и Петър Плейс. При тях е интересно това ,че са женени съответно за брат и сестра от рода на Франц Петков - Манджурете.
Основния поминък на Винганите не се различава от този на останалото население - главно земеделие и услуги. Като добри занаятчии се славят Перо Валача – заможен земеделец и добър ковач през годините на кооперативното стопанство, Никола Славов /Кольо Банака/ за белослатинци, отремонтирал не един и два велосипеда, майстор в своята професия е и бобиньора Иван Славов, който се е наложил в поддръжката на водните помпи на населението в Бърдаре. Деветдесет процента от вътрешната и външна водопроводна инсталация в селото е изпълнена от Стефан Славов /Щеван водопроводчика/. Един от добрите скотовъди както в личното така и в кооперативното стопанство се е проявявал Лазар Славов, заемал едни от най възловите места в колективното говедовъдство – родилното помещение и грижи за юници. С добри професионални умения в своите дейности са и по-младото поколение на описания по-горе род.
Веселия, пестелив и буен характер на тази фамилия личи в действията на някои от нейните членове, получили популярност сред бърдаргеранчани.
Петър Кърчев /Валача/ често е давал пари в заем на свои съселяни. Когато му връщали парите той е посочвал мястото на една лавица, къде да ги оставят, а той се преструвал на зает. Един от комшиите му не е имал възможност да възстанови взетия заем и отишъл за друг. Тогава забавния Перо му посочил въпросната лавица и казал: - Иди и си вземи колкото ти трябват.
Комшията отишъл към лавицата и като видял, че на нея няма нищо, с учудване проговорил:
- Ама тук няма пари.
- Е, няма да има, като не си оставил тези, които си взел преди това.
Тази случка получила публичност и след нея всички, които са получавали кредити от него са ги възстановявали коректно и в срок.
Лазар Винганина се е отличавал с буен и непримирим характер. В младежките му години има немалко случки, потвърждаващи това му определение. Една от тях се развива в кръчмата на Гюка Мирчев – Грендийва, който по-късно е дарил дворното място за построяване на читалище в Бърдарски геран. Та бай Гюка, за да избегне данъчно облагане на виното, което продавал в кръчмата, скрил бурето с пенливата течност в купата с ластуне в черния двор на имота си. Група младежи, в която е бил и Лазар Винганина, се черпили във въпросната кръчма и забелязали, че кръчмарят излиза с каната в двора и я връща пълна с вино. Подпийналите младежи го проследили и видяли от къде точи виното, изчакали го да се отдаде на сладък сън, задигнали почти пълното буре с вино и продължили веселбата до зори. Кръчмарят не посмял да се оплаче в Общината, защото е бил в нарушение на закона.
Друг комичен случай с участието на Лазар Винганина е нощното посещение на бостана на дедо Лазун. Няколко младежи се наговорили да посетят през нощта въпросния бостан. Проблемът бил как да различават зрелите дини и решили да опипват и притискат между коленете попадналите им в ръцете плодове, и който издава хрупкав звук е зрял. Започнала операцията по разпознаване, Лазар вместо на диня попаднал на главата на спящия в бостана пазач. При стискане на главата, пазачът изревал от болка и уплашен побягнал на една страна, а на другата със същия ужас побягнали изплашените пакостници.
Не по-малко може да се напише за родовата памет на семействата,с които са обвързани Винганите в Бърдарски геран, но това ще е друг раздел от тази книга. Към деня на написването на книгата, в Бърдарски геран от описания корен живеят заедно със семействата си общо двадесет и един души на възраст от 7 до 72 години. За отбелязване е, че този род се е задържал в населеното място и има значително присъствие, независимо от създавалите се предпоставки за миграция в оживените градове на България.
