Тържество на Христос Цар
Йезик.34,11-12.15-17; 1 Кор.15, 20-26а..28; Матей 25, 31-46
В края на литургичната година Светата Църква празнува голямото тържество на Исус Цар, с което приканва верните да обърнат погледа си към вечността, към срещата с Бога в Небето, онази среща, очаквана през целия живот, и която ще определи вечната ни участ – радост като праведни с Бога в небето или скръб и болка като отхвърлени от Бога в ада. Но това отхвърляне е следствие от нашето отхвърляне на Бога, от крайното и окончателно затваряне на човешкото ни сърце.
В днешното Свето Евангелие, Исус ни дава точната представа за онзи съдбовен момент, когато ще се завърне в славата Си, за да съди всеки човек в името на Любовта. Именно тя се оказва мярката на Божия съд – наличието или липсата на любов към Бога и към ближния. Ако вярата е неотделима от любовта и ако вярата се проявява чрез делата на любовта, както ни уверява Св.Павел Апостол, то можем да сме сигурни, че вяра без любов е мъртва, а любовта без вярата е безцелна.
Исус Цар от Своя престол – Св.Кръст ще съди праведно и с истина всеки човек, ще отдели добрите от лошите, както пастирят отделя овците от козите. Праведните, онези които са живяли според Божията Любов ще наследят Царството приготвено от Сътворението на света, те ще царуват заедно с Христос, понеже са приели за Цар на своя живот Исус Христос – в името на Христа са нахранили гладния, приели бездомния, посетили болния и лишения от свобода, с една дума те са дали от Божията Любов на всеки ближен.
Грешниците ще бъдат отхвърлени във вечната мъка, понеже са живяли според своята любов, поставяйки на първо място себе си – те не са познали Исус в гладния, в жадния, в странника, в болния и страдащия. Пред съда на съвестта никой не може да се укрие, защото Христос победи злото и смъртта, и за умрелите стана начало – ни казва Св.Павел във второто четиво. Новото начало, поставено от Христос е благата надежда за вечния живот, за възкресението и за споделяне на Божието Царство. Но това ново начало не е гарантирано за всеки човек, а е предложено на всеки, и от нас зависи дали ще приемем или отхвърлим блажения живот с Бога.
Защото Той трябва да царува, докато постави всичко под нозете Си – продължава Св.Павел във второто четиво, а Христос царува, служейки. Неговия престол не е трона, а Кръстта, Неговата корона не е златна, а е от тръни, Неговото Царство не е според този, свят а е Божието Царство – вечно и славно, Царство на правдата, истината и любовта. Той ни търси и ни кани да влезем в Неговото Царство, както един пастир грижливо търси и се грижи за своите овци, така и Бог ни очаква. В първото четиво, взето от пророк Йезикиил, Бог е представен точно като един добър пастир, който издирва Своите овци.
В едно трудно за Божия народ време, Бог става Цар и Пастир на Своя народ, останал без царе, без свещеници и без храм. Въпреки това, Божия народ не е останал без Бог, сам Господ с правда и любов поема грижите за Своите чеда. Бог иска да царува с тях и в тях, те са Неговото Царство. Пред Пилат Исус ще каже: “Моето Царство не е от този свят” /Йоан 18,36/. Пред егоизма и злобата на Ирод, на Пилат и на всички несправедливи царе и управници, Христос казва, че Божието Царство е В този свят, но не е ОТ този свят, защото Христос Цар царува от Светия Кръст, където не гвоздеите придържат Разпнатия, а най-чистата и съвършена Любов.
Казва Свети Августин: “Влезте в Царството, Което не е от този свят, влезте с вяра, защото вие – вярващите сте Негово Царство отсега и до веки веков. Амин” /Из “Тълкувани на Йоановото Евангелие” от Св.Августин, омилия 115,2/
