Статии за банатските българи

Принесената чиста жертва

Детайли: Написана от Койчо Димов

ХХII Неделя на литургичната година – Йер.20, 7-9; Рм.12, 1-2; Мт 16,21-27

В тази неделя на литургичната година и трите четива ни представят за размишление красотата и величието на човешката саможертва за Бога, която бива приета на небесния престол като една жива жертва, чиста и скъпа в очите на нашия Отец. Пророк Йеремия в първото четиво ни дава своята дълбоко интимна, съкровена изповед – едновременно оплаква своята нерадостна участ (станал е за присмех и безчестие в очите на невярващите) и в същото време Йеремия споделя, че е увлечен от Бога, като Негов пророк и страж, той не може да мълчи, но трябва да издигне самотния си вик за праведност в духовната пустиня, понеже Божието Слово е като разпален въглен в сърцето на Йеремия, изгаря всеки страх и колебание, и подготвя Божия пророк като една скъпа.и чиста жертва на престола на всемогъщия Отец. Йеремия – стражът Божий, гори и изгаря като благоугодна Богу жертва...

Прочети още: Принесената чиста жертва Добави коментар

Основните елементи на една Lectio Divina

Детайли: Написана от Койчо Димов

1. LECTIO – представлява внимателно четене на четивата от Божието Слово, съгласно предписанията на Светата Литургия. Това е първата ни среща със Словото на Бога, което изисква нашето смирено внимание, пълното абстрахиране от всичките ни проблеми и търсене на отговора на въпроса: “Какво иска да ми каже Бог в това Слово?”...

Прочети още: Основните елементи на една Lectio Divina Добави коментар

XXI Неделя на литургичната година

Детайли: Написана от Койчо Димов

Ис.22, 19-23; Рм.11, 33-36; Мт.16, 13 – 2

В тази неделя, Божието Слово ни представя за размишление абсолютната новост, която Бог в безграничната си любов и промисъл за човека, дава като нов дар на своите чеда. В първото четиво, взето от пророк Исаия срещаме две контрастиращи се лица – интриганта Севна, началник на царския дворец на Езекия и от друга страна – Божия раб Елиаким, който послушен на божията воля, заслужил да вземе мястото на Севна; Бог чрез пророк Исаия обещал на раба си Елиаким безкрайни благодати – да стане отец (пример) за йерусалимските жители, да получи нова власт и авторитет като съ-работник Божий който да управлява мъдро а не като диктатор; да получи и ключовете

на Давидовия дом, за да затваря и никой да не отваря; с една дума – Елиаким приема като Божий слуга онова, което Бог е промислил за доброто на него и на целия народ, понеже Бог винаги е нареждал ЗА доброто на човека, но никога не е нареждал НА човека..

Прочети още: XXI Неделя на литургичната година Добави коментар

"Молитвата на сърцето"

Детайли: Написана от Койчо Димов

В сайта ни ще публикуваме размишления върху неделните четива, любезно предоставени ни от Койчо Димов, бъдещият енорист на Бърдарски геран, след ръкоположението му за свещеник през пролетта.

XX неделя през годината

В тази двадесета неделя на литургичната година, Св. Евангелие според Матей ни предлага за размишление универсалното предназначение на Христовото благовестие – в лицето на хананейката, която спасила дъщеря си и себе си, и напълно заслужила Христовото подвърждение: “О, жено, голяма е твоята вяра”!
Исус със своите ученици напуснал Галилея и благовестявал в земите Тирска и Сидонска (известни като област Финикия) и по един блестящ начин предизвестява пътя на Евангелието – от Йерусалим и Юдея, през Самария и Галилея, до Антиохия и Азия чак до Рим и краищата на земята.

А Финикия, през която минавал Исус, е междинният пункт между Галилея и Антиохия Сирийска, там където учениците Исусови бяха наречени за пръв път християни. Вероятно в Антиохия се установила и християнската общност на евангелиста Матей, след разрушаването на Йерусалимския храм от римляните през 70 г. и последвалото окончателно разделение между израилтяните и юдео-християните...

Прочети още: "Молитвата на сърцето" Добави коментар

Банатски българи

Детайли: Написана от Уикипедия

Банатските българи са онези български преселници, които живеят в историческата област Банат. Когато тази област е била в рамките на Австро-Унгария тези българи са известни с названието „южноунгарски българи“. Самите те се наричат помежду си „павликяни“ или на местното наречие „павликене“, „палкене“ и „паулкене“, тъй като произлизат от българите павликяни. В научната среда те са познати като банатски българи. След Освобождението някои от тях се завръщат в родината и тук околното население започва да ги нарича „банатчани“.

След преселването си в Австрийската империя банатските българи се обособяват в отделна българска етно-религиозна група със свои отличителни характеристики. Те изповядват католицизма, говорят свой диалект, пишат с латински букви и имат самобитна материална и духовна култура, силно повлияна от местното унгарско, немско, румънско и сръбско население. Ето защо към групата на банатските българи не спадат онези българи-градинари, заселили се в банатските градове в по-късен етап и които са православни. Към банатските българи не се отнасят и крашованите, които също са католици, но поради продължителното хърватско църковно и културно влияние са се обособили като отделна славянска народност.

Прочети още: Банатски българи Добави коментар