ХХII Неделя на литургичната година – Йер.20, 7-9; Рм.12, 1-2; Мт 16,21-27

В тази неделя на литургичната година и трите четива ни представят за размишление красотата и величието на човешката саможертва за Бога, която бива приета на небесния престол като една жива жертва, чиста и скъпа в очите на нашия Отец. Пророк Йеремия в първото четиво ни дава своята дълбоко интимна, съкровена изповед – едновременно оплаква своята нерадостна участ (станал е за присмех и безчестие в очите на невярващите) и в същото време Йеремия споделя, че е увлечен от Бога, като Негов пророк и страж, той не може да мълчи, но трябва да издигне самотния си вик за праведност в духовната пустиня, понеже Божието Слово е като разпален въглен в сърцето на Йеремия, изгаря всеки страх и колебание, и подготвя Божия пророк като една скъпа.и чиста жертва на престола на всемогъщия Отец. Йеремия – стражът Божий, гори и изгаря като благоугодна Богу жертва...

Във второто четиво, с което Св.Павел открива дългото си назидателно слово към римляните (II част от посланието му до римляните), срещаме умолителното настояване на апостола на народите към вярващите, да принасят своите тела (цялата си личност) като жива, света и угодна на Бога жертва, която е истинското им духовно богослужение. От оригинала на гръцкия текст срещаме словосъчетанието “логике латрея”, което буквално преведено означава “разумно богослужение”. Това е истинската и приятна на Бога жертва, която само праведника може да принесе (онзи, който живее според Разума) - жертва жива (постоянно принасяна); жертва света (принасяна само на три-светия Бог); жертва угодна на Бога (приета на небесния Олтар като духовно благоухание). Ето защо апостол Павел заключава, че това е истинското духовно богослужение на цялата Църква и на всеки един – логике латрея!

В Св.Евангелие според Матей, Исус открива на учениците си целта на Своето отиване в Йерусалим – там ще бъде заловен, бит, предаден в ръцете на грешниците, разпънат на Кръстта, и на третия ден ще възкръсне от мъртвите. Върховната саможертва на Божия Син ще премахне веднъж завинаги всички жертви на Стария Завет, за да стане едиствената и окончателна Жертва на Новия и вечен Завет. Тя трябва да роди в сърцата на учениците Му примера за подражание – всеки, който е христов трябва да се отрече от себе си, да вземе кръстта си и да следва Исус! Петър не успява да стигне до същността на Христовата Жертва, остава “закотвен” за човешкото си разбиране и поради това не може
да позволи на Исус да принесе Единородния Син на Кръстта. “Махни се от Мене, Сатана, Ти си Ми съблазан” – с този справедлив укор Христос разсейва всяко съмнение в Неговата върховна саможертва, изгонва малодушието, дава сили и кураж на Петър (и на всеки от нас) да носи Кръстта Христов.

Ave crux, spes unica! В зората на християнството един велик епископ и мъченик от Антиохия – Св.Игнатий Богоносец Антиохийски, пише по този начин в писменото си послание до римляните: “Добре е за мен да умра за Исуса Христа, да бъда разкъсан и смлян като пшеница от зъбите на зверовете в цирка, за да стана чист хляб на Христа. Човешките ми страсти бяха разпнати и една жива вода чувам да клокочи и да ми нашепва в моето сърце: ЕЛА ПРИ ОТЦА”.  Ето го пълното уподобяване на Исус Христос в живата жертва, която отваря широко вратите на безсмъртието и вечната слава в Небето.Само така ще влезем в Божието Царство, ще бъдем приети от Бога пред престола на пожертвания Агнец, ще избелим дрехите си в очистителната Кръв Христова, ще намерим истинския живот влезли в радостта на Господа! Амин.

Добавете коментар


Търсим Потомци

Родовата памет на банатските българи

Родовата памет на банатските българи Родовата памет на банатските българи

Разбери повече тук

Кулинарно

Традиционни банатски рецептиТрадиционни банатски рецепти

Виж тук рецептите на банатчаните