В началото на всяка литургична година, християните имат едно специално време за духовна подготовка преди Рождеството на Исус – Адвентното или Предколедно време. Това са четири недели на покаяние, прошка и размисъл, време наочакване и на бдение. Та нали на самата Бъдни вечер преди Рождество Христово, всички бдим в очакване на среднощната Миса, но ако не сме подготвени за тази необикновена среща с Господ как бихме могли да празнуваме като християни, като истински Божии чеда?
Не е тайна, че всички се оплакваме как времето все не ни стига, как не успяваме да живеем стойностно и пълноценно, как живота ни минава, а ние някак си оставаме извън него – все неща, които преживяваме, когато се оставим да живеем според разбирането на света, според модата на века. Но ако за миг спрем пред прага на нашата съвест и там, отворим широко вратата на идващия Господ, ние ще открием нещо ново – едно специално и никога неподозирано от нас време, Предколедното време, времето на Бог за нас.
Именно благодатния Адвент ни казва, че Бог има време за нас, за мен, има едно време от вечността за всеки един от нас. Това е пълнотата на времето / Гал.4,4/, определено от Бог, за да изпрати Своя Единороден Син – Слово, роден от Жена – Новата Ева, за да ни изкупи и спаси за вечен живот. Каква върховна благодат за нас!
Остава въпроса – как се подготвям, за да приема тази благодат, дали живея в пълнота Предколедното време, или живея само с очакванията за коледните подаръци? През Първата Предколедна Неделя Св.Евангелие ни поучи да бъдем будни, понеже не знаем часа на славното идване на Исус в края на времената. Чухме притчата за онзи бдящ портиер от дома на стопанина, който внимава пред вратата за всеки който влиза и излиза, очаква с трепет завръщането на своя господар – понеже знае, че е получил важна задача от Него – да бди, да бъде буден и да очаква дейно своя стопанин. Исус казва на учениците си, но и на всички нас, че очакването на Неговото идване в небесната Слава, не е едно пасивно очакване, но деятелно бдение.
Също като онези йерусалимски жители, които чули гласа на Йоан Кръстителя и всички отишли да приемат покайното кръщение на река Йордан, за което чухме от Св.Евангелие на Втора Предколедна Неделя – както Божия народ напусна Египет и се отправи към пустинята, към срещата с Бога, водени от Мойсей, така и сега Йоан Кръстителя води жителите на Йерусалим и околността в пустинята, защото там е пътят на Господа до човека, до всяко човешко сърце. Пустинята изглежда странна за днешния човек, това пусто и безводно място, без живот, без бъдеще, но в Св.Писание именно пустинята е мястото за очистването на грешника, място за намиране на пътя до Бога.
Там, в пустинята се провиква Йоан Кръстителя – Предшественика на Исус: “Пригответе пътя на Господа, прави направете Неговите пътеки!” / Мр.1,3/. Всеки е поканен да приготви пътя на Исус, да изчисти сърцето си от всяка “неравност”, да изглади съвестта си, помирявайки се с Бог и с Църквата. Йоан е гласът на пророка, викащ в пустинята. Както ни казва Св.Евангелие на Трета Предколедна Неделя Йоан Кръстителя е гласът, приготвящ идването на Словото. Като последния пророк от Стария Завет и Предтеча на Сина Божий – Исус Христос, Йоан е свидетел на идващия Господ. Не случайно Кръстителя кръщава в областта Витавара, отвъд Йордан, което означава “дома на свидетелството”. Йоан Кръстителя е Свидетеля Христов, онзи, който ще каже: “Ето Агнеца Божий, Който взема на себе Си греха на света; и аз видях и свидетелствам, че Този е Сина Божий” / Йн.1, 29.34/.
Йоан Кръстителя е като пророк Исая в първото четиво на III Предколедна Неделя, може да каже, че Духът Господен е върху мене, защото Господ ме помаза да благовестя на бедните, прати ме да изцелявам съкрушените по сърце – думите, които ще произнесе Исус лично в синагогата на родния си Назарет. Господ ме помаза, направи ме Негов християнин /помазаник/, и Господ ме изпрати, направи ме Свой апостол /пратеник/. Не е ли това смисъла на целия ни живот – ние, които се кръстихме в Исуса Христа станахме Негови помазаници /християни/, и в същото време сме изпратени като апостоли да благовестим Словото Божие, Евангелието на Живота, да благовестим идващия Господ. В тази III Предколедна неделя – известна като Domenica di letare /радостната неделя/, всеки от нас може да се зарадва в Господа, да се зарадваме понеже Господ ни помаза и изпрати като Свои ученици. Да се зарадваме, защото Господ дойде да ни спаси и ще дойде в Славата Си, за да ни вземе завинаги с Него. Да се радваме с Мария, Светата Божия Майка, която прие Словото у себе Си, и пазеше думите на Ангела в сърцето Си, да се зарадваме всички, защото когато дойде пълнотата на времето Бог изпрати Своя Син, роден от Жена /Гал.4,4/.
