Статии за банатските българи

Католицизмът в Кипровец и околностите му

Статията е написана като доклад-дарение от автора за първоначално обявената, но несъстояла се Научна кръгла маса в Чипровци през септември 2018 г. по случай 330 г. от Чипровското въстание.

България приема християнството като официална държавна религия от Константинополската патриаршия два века преди Великата схизма да раздели през 1054 г. християните на източни и западни. Още почти три и половина века след премането на християнството българските владетели преговарят и поддържат добри връзки и с римските папи, което служи като основание на някои историографи от Българската католическа църква и други учени да обясняват проникването на католицизма в България. Техните обяснения не дават пълна и ясна картина на процеса, в който Кипровец и околностите му имат важно и решаващо място. Има и други обяснения.

Химнът на Европа вече и на palćenski

9 та симфония
Общността на банатските българи живее на територията на три държави в днешно време – Румъния, Сърбия и България. Макар и малка, тя също е разкъсвана от противоречия и вътрешни конфликти, така характерни за всички българи. Затова преводът на „Ода на радостта“ на банатската българска книжовна норма идва с надежда за едно по-добро общо бъдеще.

Преводът е на Гюка Гергулов от Стар Бешенов, а изпълнението на младата певица Мария Мунтян (род. Софран) от гр. Сънниколау Маре. И двамата са членове на формацията „Bišnovski svirci i pejače“. Видеото е дело на Александър Живков от Дружеството на банатските българи в България.

Мъката на странстващото сърце

Bišnovski svirci i pejače

Ако съдбата на една общност е изтъкана от преселвания, оцветена от кръвта на изгубените по пътя, напоена със сълзите по родния край и задъхваща се от теготата на деня, то тогава мъката по напуснатото родно място се загнездва дълбоко в сърцата на всеки един нейн представител, предава се от поколение на поколение и стене в мрака на нощта.

Винганският прозорец към Царството Небесно навършва 125 години

На 11 юни е патронният празник „Пресвето Тройство“ (Св. Троица) на черквата на българите в основаното от тях в Банат някогашно градче Терезиопол, днес с. Винга - Румъния. Интересна и вълнуваща е историята на винганските католически черкви и особено на величествения и красив храм, достигнал до наши дни, за чието въздигане има запазени много документи.

Легенда за винганското землище и братята Качамаг, благородничеството на тяхната фамилия


„Дървото не отказва своята сянка, дори на онзи, който идва да го отсече”
„Нараяна”, санскритски епос от ІV в. пр. Хр.

Заселването на Винга от българите продължава над 20 години и е узаконено с много специален императорски акт. С указ от 1 август 1744 г. Мария Терезия потвърждава великите привилегии на града Терезиополис, както от този ден се именува Винга, а до 20 ноември на същата година землището му е заснето, измерено и картографски начертано от военния инженер-топограф капитан Kayser (Кайзер). Кадровият офицер съставя подробна и прецизна карта, в мащаб според тогавашните австрийски имперски правила (Maastab von 4000 Wienner Klafter), надписана на немски език, която вече 272 години грижливо, като светиня, се пази във Винга.

Полковникът на Гарибалди (Стефан Дуньов в Италия)

На 4 октомври в Чипровци беше чествана 200-годишнината от рождението на бележития банатски българин полковник д-р ю. н. Стефан Дуньов. На честването освен граждани на Чипровци, кметът и други представители на Общината, на Историческия музей Чипровци и заместник-областният управител на Монтана, присъстваха още: посланикът на Унгария в София, спонсори от Унгария за издигането на паметника на Стефан Дуньов в Чипровци, представители на Унгарския културен институт „Балаши” в София, представители на с. Асеново начело с кмета, духовни лица. На площад „Петър Богдан”, пред паметника на героя, след изпълнение на националните химни на България и Унгария, бяха произнесени почетни слова и поднесени венци. В салона на кметството доц. Ласло Пете изнесе лекция за живота на Стефан Дуньов, а самодейци от Асеново и Чипровци пяха и танцуваха.

По молба на Александър Лавров, отправена в края на тържеството, от унгарския културен център, любезно ни предоставиха за публикация във „Falmis” българския превод на лекцията на доцент Ласло Пете, за целта специално преработена и допълнена от самия автор.