Motto: Корабът, неспирно и мощно порещ морето, оставя зад себе си диря от талази и залутаната ладия на самотен рибар, застигната от талазите, се разлюлява и преобръща, но рибарят не губи вярата си в Божия Дух за своето спасение.
Титу Майореску
(1840 – 1917)
За пришълеца във Винга равнината на винганското землище навярно не се отличава с много и твърде очевидни забележителности. До границите на хоризонта гледката е еднообразна и еднообразието рядко се нарушава от отделни или от китка дървета, най-вече около пътищата, а няколко потока ромолят по дъната на плитки долове. Докъдето стига взорът, безкрайно се простират големи, равни, плодородни нивя. Толкова повече за винганина е мила всяка една забележителност: в песен той е увековечил „винганското гориче“, в сянката на което преди повече от век се е играло винганското „хоро“, създал е легенди за Качамаговата могила и други интересни места.
Най-забележителна във винганското поле е местността Дворин (на местния диалект „Дурин“). Намира се на 4 км северозападно от центъра на днешна Винга. Преди заселването на българите, бежанци от Чипровското въстание през 1688 г, това е отделно кралско владение. Заедно с други имения Дворин е включен в землището на Винга след продължителни и сложни преговори на делегацията на българите с хабсбургските имперски власти. Според най-популярната винганска легенда, особена роля в случая имат двама копиловски потомци, братята Никола и Гюра Качамаг, също така щедрото благоразположение лично на кралицата Мария Терезия към един от тях, и най-накрая неговия ездачески подвиг при обхождането на бъдещото винганско землище, с което определя неговите широки граници и необичайната му просторност.
Славата на Дворин е стародавна; още по времето на могъщото средновековно Маджарско кралство Дворин е място за религиозни поклонения. През османското владичество над тези земи те са обезлюдени, мястото е запуснато и поклонническата традиция замира.
Нашите прадеди от Чипровско, населили Винга, са горещо вярващи християни. По целия си трънлив път до банатската равнина те запазват и спазват религиозните си традиции да почитат живота и саможертвата на Исус Христос; отбелязват това с черкви, параклиси, молитвени станции и кръстове-паметници, свидетелстващи за прославата, на която ги е научила Святата Майка Църква. Всички тези белези на тяхната вяра имат свои истории и легенди, особено скъпи на нас, българите от Винга – истинските потомци на чипровчани, а най-хубави и вълнуващи са легендите и преданията за местността Дворин със Свещения Извор. От край време това място буди интерес и предизвиква полета на хорската фантазия, родила и запазила многобройните предания, достигнали до наше време.
До Дворин се стига по пътя през долината на „Крак`вете“ до един широк дол, в който тече рекичката Слатина и наоколо се намират нивите и ливадите на Големия и Малкия Дворин. Край пътя, в подножието на склона на малък хълм, извира бистра и студена вода. От този извор хората работещи по нивите и ливадите наблизо си наливат за пиене и поят конете си.
Веднъж по пладне, няколко от тези хора, както се навели да загребат вода за да напълнят кофите и стомните си, забелязали във водата нещо като фотография с образа на Майка Богородица Но когато потапяли ръце във водата за да вземат фотографията с лика на Блажената Дева Мария, видението трепвало и се изгубвало. Щом изваждали ръцете си от водата и след малко тя се успокоявала, видението с образа се появявало на същото място.Много хора присъствали и станали свидетели на това чудо. Когато привечер се прибрали в града, разказали на близките и съседите си за случката и макар някои да не са повярвали, всички били силно впечатлени и започнали да търсят обяснение и да правят различни тълкувания.
След няколко нощи над хълмчето с извора, в едно малко облаче се появил в пламък същият образ на Дева Мария, както на фотографията в изворчето. Второто явяване съвсем убедило хората в божествеността на чудото и те решили и построили на хълмчето малък параклис на Майка Божия, а от изворчето до параклиса издигнали четиринайсет молитвени станции, както четиринайсетте спирки на милият ѝ син измъчван по кървавия му път към планината Голгота, където евреите го разпънали на изнесения от него кръст. В малкото олтарче на параклиса поставили малка статуетка на Светата Майка на Исуса със същия лик, както се показала за първи път в изворчето. Край пътя над извора поставили голям дървен кръст с разпънатия Исус на него.
Чудотворното място на Дворин се посещава от много католици от Винга и околностите, пък и от по-далечни места.. За празниците на св. Йоаким и Ана (26 юли)-родителите на света Богородица, на Успение Богородично (15 август) и на Рождение на Дева Мария (8 септември) процесии от вярващи тръгват за Дворин с молитви и религиозни песни славещи най-голямата християнска Светица. На чудотворното свято място идват на поклонение болни и стари хора: пият и си наливат студена вода от свещеното изворче с надеждата да им помогне за изцеление и здраве.
Преди години в деня на Св. Ана на поклонение в Дворин идвали и германци-католици от Нови Арад и Сънтана (Света Анна)
Говори се, че скоро след издигането на параклиса и молитвените станции, една майка пешком довела малката си щерка в Дворин да молят за помощ Божията Майка. Момичето по рождение било сляпо, глухо и нямо. Майката загребала с шепите си вода от изворчето и дала на детето да пие, измила очите, ушите, лицето му и го прекръстила. След това хванала момичето за ръчичка и на колене захванала да се изкачва покрай молитвените станции. На всяка станция казвала гореща молитва към Бога. Когато най-накрая стигнали до параклиса, извисила глас пред олтарчето на Майка Божия в молба за помощ от Света Богородица за своето нещастно дете. Както се молела и плакала майката чула, сякаш от далече, един тих, дълбок глас: „МА-РИ-О!“ и този глас излизал от устата на нейното глухо и нямо до тогава чедо. Трите срички били първата дума изречена (!) от това дете, макар да се знае, че първата дума произнесена от всяко друго детенце е „мама“!
Чувайки тази задъхана дума, едвам долавяща се, като далечно ехо, майката се стреснала и започнала още по-усърдно да се моли на Бога и на Майката Божия: дали ще е възможно да бъде спасено момичето ѝ от нелечимата болест?
Вече по мръкнало майката се прибрала в градчето със сърце изпълнено с надежда, че е намерила цяр за своята дъщеричка. Тя се заклела пред Бога, че ще води често и колкото пъти трябва в Дворин своето дете, дано някой ден му се случат още чудеса Божии. Легендата не разказва какво е станало с момичето по-нататък, а само че наскоро след чудесната случка майката напуснала земния свят. Когато захванали да спускат ковчега ѝ в гроба, детето могло да каже само онази дума научена със силата Божия „МА-РИ-О!“. За това дете МАЙКА била вече Блажената Дева Мария!
Но, ако това разказват легендите, да видим какво се споменава за други, истински случаи в Дворин - място, считано за „свято“ във винганския край. Това, които ще опиша оттук нататък не са приказни истории, а реални случки свързани с Дворин. И затова не бива, който и да е да се чувства засегнат, да се обижда или да се сърди, но да се знае и да се помни от следващите поколения какви „са ги вършили“ предшествениците им, ако и някои да ги няма вече или да са напуснали отколе Винга. Ще опиша само три истории:
а) Малко преди края на ХIХ век, по-точно през 1890 г, в Дворинската долина бил организиран лов на зайци, диви патици, яребици, фазани, лисици и друг дивеч, обитаващ по тези места. В групата на ловците били и известните братя Шефер (Schäffer). Тъй като през онази зима било доста студено, още преди да пладнуват с печено месо от няколко застреляни заека, ловците „малко се загрели“ с винганска ракия.
След богатия обяд, със стомаси пълни с ядене и пиене, а пиенето бързо се качило в главите им (!), ловците започнали да се шегуват и задяват помежду си. Един от тях предизвикал Йожев Шефер (Jozséf Schäffer), че не може от мястото, където обядват, да улучи дървения кръст с разпятието на Исус, който бил издигнат от хората над свещеното изворче край пътя. И този Шефер, който бил секретар в общината на град Винга, за покаже ловкостта си, гръмнал с пушката и улучил дървения кръст! В същия миг Шефер изтървал пушката от ръцете си и престанал да вижда, сълзи потекли като поточета от очите му и ослепял. Другите ловци се уплашили, набързо събрали застреляните животинки и го закарали в дома му, където веднага повикали лекар, но той, пък и никой друг след това, не успял да върне отново зрението на зениците му.
След четири години на мъки и духовни терзания, в съня си Шефер видял поличба, че трябва да се покае, за да има надежда, че ще си върне зрението: присънило му се, че ако издигне в Дворин нов кръст на мястото на простреляния от него, може да дочака прошка за своята необмислена постъпка. В изпълнение на неговото желание бил издигнат нов каменен кръст, но този грешен човек не възвърнал зрението си и дочакал края на дните в тъмнина. А издигнатия от него каменен кръст и днес може да се види над свещения извор в Дворин и подбужда хората да се замислят.
б) Както разказваха по-стари хора, веднага след края на Първата световна война, завършила през 1918 г, в долината на Дворин станала друга случка с жител на Винга.
Марко Чокань (Fák`va) имал ливада близо да свещеното изворче. На пладне, хората работещи по съседните ниви и ливади изпращали децата си на изворчето да налеят прясна вода в стомните и дамаджаните. Някои деца за по-напреко минавали през неокосеното сено на Марко Чокань и огазили пътечки из него. Като видял това този Марко Чокань много се разлютил, и за да не минават повече през ливадата му, натоварил една каруца с пръст и тор, закарал я при изворчето и го засипал.
Още щом сторил това зло, в дома му, без да знае това, дъщеря му ослепяла и с двете очи и започнала да плаче и да крещи уплашено, че вече нищо не вижда! Още по-уплашената ѝ майка с все сили побягнала до Дворин и казала на мъжа си за това нещастие. Той веднага впрегнал конете в каруцата, нашибал ги с бича и в галоп пристигнали в къщи. Веднага качили момата в каруцата и я закарали при лекар, който, за жалост, никак не е успял да ѝ помогне. Закарали я чак в Букурещ при лекари-специалисти, но и те не успели да я излекуват.
През една нощ нещастната девойка се събудила от неспокойния си сън и се развикала: „земя, мотика, изворче!“. Родителите ѝ се стреснали и още преди изгрев слънце, впрегнали конете, натоварили я в каруцата и я закарали при заровеното с пръст и тор свещено изворче. Макар да е била сляпа, сложили в ръцете ѝ една мотика и скришом от другите хора я накарали да копне с нея в пръстта заринала изворчето. И о, чудо! В тоз час ѝ протекли сълзи и прогледнала малко с едното око.
Дали от радост, дали от нетърпение по-бързо и съвсем да поправи грешката си, Марко Чокань грабнал мотиката от ръцете на щерка си и с плач и страшна сила бързо разчистил засипаното изворче от пръстта и тора. Може би е сгрешил, че не я оставил тя да го направи, както вече била започнала, но дъщерята на злия винганин не си подобрила повече зрението. Оттогава никой не смее да навреди с нещо на изворчето; то си тече мирно и днес, утолявайки жаждата на хората и животните със студената си вода, а рибките я чакат да се влее в близкото поточе Слатина.
в) Друго нещастно събитие, свързано с Дворин, станало в година не тъй далечна от нашите дни. През 1951 г. във Винга започнала насилствената колективизация на земеделските стопани и трябвало да се строят складове за зърно, конюшни, краварници, хамбари и сайванти за нуждите на уедреното, тъй наречено, „социалистическо земеделие“. В самото начало намирането на материали за строежа на тези обекти на комунистическия режим било трудно. Затова хубавите имения и къщи на „кулаците българи“, също и религиозните паметници и „белези“ на християнството първи се „навирали в очите“ на новоизлюпените „алчни ястреби“. И управниците на колективното земеделско стопанство решили да развалят параклиса в местността Дворин, та чак и молитвените станции, за да вземат тухлите за изграждане на конюшни.
Няколко „куражлии“ отишли в Дворин с намерение да развалят най-напред параклиса, защото в стените му има най-много тухли. Най-смелият нов „колективист“ на име Андраш Селпал (Andráss Szélpál), невярващ и сигурен, че няма Бог, пръв се качил на стълба с голям чук в дясната ръка и ударил с все сила дясната стена на параклиса, а другарите му долу се заливали в смях заради „суеверията“ около Дворин. Но когато замахнал и ударил втори път, изтървал чука, ръката му се вцепенила парализирана и паднал от стълбата. Зяпачите се уплашили и повечето се разбягали, кой накъдето му видят очите. Все пак няколко „другари“ го вдигнали от земята, натоварили го в каруца и го закарали при лекаря във Винга, който никак не можал да му помогне след този удар, заслужено получен от Господа Бога. Андраш Селпал останал до края на живота си с недъгава ръка, напуснал Винга и се запилял кой го знае къде! Оттогава никой и не си помислял да руши или посяга както и да е на християнските паметници издигнати в Дворин.
Във времето на колективното стопанство щедрата природа на Дворин бе използвана за отглеждане на чарда крави и стадо овце, за които имаше сайванти близо до Светото Изворче; сега мястото е чисто и овцете, които пасат по околните ливади само пият от бистрата вода на ручея Слатина.
Преданията за Божията сила на чудотворното място-някогашното кралско имение Дворин, славно и драго на българите-вингани, се помнят и днес като пример за респект и уважение към религиозната традиция.
Дворин не е само легенди; от край време е и център за разпространение на католическата вяра в тази част на Банат. Макар и подвластен на разрушителните зъби на времето, Дворин ни зове да открием хубостта му и все още неизвестните му тайни; да посещаваме, почитаме и славим това забележително място във винганската земя!
Pоéма za Durin
Izur koj uda mu dáva,
Vera s žać mu blagusveva.
Sláva nosiš u sarcáta
Za nám’ sinca ut Banáta!
Svetu mestu’j u Durina
Izdignat’ ut balgarina!
Čudotu t’ se véć puznáva
U toz’ kráj na taz’ daržáva.
Zémájsć’ ráj čéleć usešte
Gá s dušata te prégrášte,
Častupati te puhážde
Sutrénjta gá slanci se rážde.
Préz nušća si zvézda jásna,
Za kune si palna jásla.
Ti mu dávaš pomušt Božija
Či tuj mestu’j na Satmožnija!
Ćár taláze da mu prasnat,
I ut Vinga da mu drapnat,
Ti d’ostániš véčnu hválin
I za Boga ultár klánin!
Ti z’ostániš kača fár
Za sirmáh i guspudár!
Mlog’ te milvat horata
Či m’ zapázvaš verata!
Vinga 10 jаnuár 2020 g.
Iván Ránkov
