В началото на 20-те години на миналия век, с три вече родени деца, прадядо ми Луко Дамянов и прабаба Катица решават да поемат по трудния път към Аржентина, за да търсят препитание. Много семейства от Бърдарски геран поемат по този път тогава.
Тръгват и Луко заедно с брат си Яко – с цялото домочадие. Пътуването било тежко, но ги крепяла надеждата, че в новата земя ще намерят по-добър живот. Луко бързо си намира работа по машините, а многото езици, които владеел, му давали предимство пред другите работници. Първоначално живели по горите, по сечищата, по строежите, там където намирал работа. Мечтаният рай „Америка” изобщо не бил това, което очаквали. Веднъж, когато малкият Яко, брат на баба ми, бил болен, лежал с температура и питал майка си „Мамо, това ли е Америка, където толкова искахте да дойдем? Тези гори ли са Америка?”. Не могли да разберат защо е трябвало да изоставят уютния дом в Бърдарски геран, за да живеят по горите на края на света.
След поредния голям пожар в квартала на бедните емигранти, решават да се завърнат в България. Бащата праща първо майката и с децата и остава още някой месец да работи.
В България завърналите се деца първоначално говорели помежду си само на испански, защото и за трите родени преди баба ми, няколкото години, прекарани в Аржентина, дали сериозен отпечатък. Там играли с деца от различни националности и единственият общ език бил този на страната, в която живели. После постепенно го забравили, но това обяснява защо толкова бързо са били асимилирани всички банатски българи, които остават в „Америка” и сега не само техните потомци, но и все още живите сред тях, не знаят български.
В Аржентина обаче остава брат му Яко Дамянов заедно със съпругата Мария и четири деца – Яко, Анета, Иван и Луко. Не знам как са наредени по години, защото от 1925 г. не са се търсили с тези в България и споменът е избледнял. Има някаква вражда между братята Луко и Яко, избухнала в Аржентина, защото единият успява да събере пари и да се върне в родината, а другият не успява и вероятно се е чувствал изоставен. Опитите на по-големите сестри на баба ми да установят кореспонденция с братовчедите си в Аржентина, с които са ходили заедно там на училище и са расли заедно в едно предградие, не са много успешни. Първите години все още ги крепяло нещо, но после, лека-полека дирите се губят до такава степен, че сега не знаем къде са и какво е станало с тях.
................
(На първата снимка са Луко и Катица с първото им дете, а на другата са по-големите брат и сестри на моята баба Мария, които помнели Аржентина. А баба ми се ражда там, след което цялото семейство се завръща в Бърдарски геран).
.....................
La familia Damyanovi - de Bardarski Geran a Argentina
A principios de la década del siglo pasado el año 1920, con tres hijos ya nacidos, mi bisabuelo Luko Damyanov y mi bisabuela Katitsa decidieron emprender el viaje mas difícil de su vida- camino hacia Argentina en busceda de un nuevo mundo y de una vida mejor. Muchas familias de Bardarski Geran tomaron este camino entonces.
Luko con su hermano Jako emprenden este dificil camino, con toda su familia. El viaje fue difícil, pero fueron apoyados por la esperanza de encontrar una vida mejor en la nueva tierra. Luco rápidamente encontró trabajo en las máquinas y los muchos idiomas que hablaba le dieron una ventaja sobre los demás trabajadores.
En el principio vivían en el bosque, en los sitios donde encontaban trabajo , en obras de construcción, donde hay trabajo. El paraíso de los sueños llamado "América" no fue en absoluto lo que todos ellos esperaban. Un dia, cuando el pequeño Yako, el hermano de mi abuela, estaba enfermo, estaba acostado con fiebre y le preguntó a su madre:
- "Mamá, ¿es esta América adonde quieres venir tanto? ¿Son estos bosques América?"
Ellos no podían entender por qué tenían que dejar la acogedora casa de Bardarski Geran para vivir en los bosques del fin del mundo.
