Ансамбъл „Българче”! Това име беше навсякъде във Винга за тазгодишния 1 август - празника на селото: на разлепените афиши за годишнината от създаването на ансамбъла, на големия и красив транспарант, опънат над сцената, монтирана за празника, по общинските афиши с празничната програма, в които специално място бе отредено на спектаклите на нерумънските (малцинствените) местни и задгранични групи.
За Ансамбъла „Българче” говореше и присъствието на многото негови приятели - гости от чужбина и другоселци и самодейните им състави с пъстри носии.
Българите от Винга от край време са приели за селищен празник годишнината от тържествения указ от 1744 г. на кралица Мария Терезия за привилегирования статус на град Терезиополис (Винга) и сега този ден се празнува от всички жители. Тържествата през 2016 г. бяха в почивните дни 30 и 31 юли. И отново, както миналата година, една група местни български патриоти, много енергични, инициативни, щедри във финансирането и с безвъзмездния си труд, направи всичко възможно, за да припомни славното българско минало на това селище, а то е важен фактор през ХVІІІ век във възраждащия се, освободен от османските завоеватели Банат и най-силната и почитана от държавните власти и в началото на ХХ век българска колония в тези земи.
Днешните българи-вингани, макар и само няколко стотици, са признато важна част на местното общество и гордо поставиха в центъра на празненствата своя ансамбъл с недвусмисленото име „Българче”. Българската тема заемаше важно място и в станалия вече традиционен исторически симпозиум под патронажа на кмета на общината г-н Йоан Негрей.
Персонална покана да присъстваме на празника и тази година братята Лаврови получихме от своя приятел и съратник на „историческия фронт” Иван Ранков, съгласувано с кмета и с главния организатор на празника, председателя на „Асоциация Българче”, агробизнесмена Франциск Драгинов, с когото пък се знаем от посещението му в Асеново преди няколко години.
Имахме план в следобеда на 29 юли попътно да се присъединим към групите на гостите от Чипровци и Нашице (Хърватия) в манастира Мария Радна, където ходят на поклонение банатските българи-католици, и заедно да го разгледаме. По едно време пресметнахме, че не ще успеем да стигнем навреме за уговорения час на срещата и оставихме това посещение за друг път, но за жалост сме пропуснали доста. Там хърватите са пели подходящи свои песни и всички са се фотографирали на фона на тази свята забележителност. Ние пък, докато кръстосвахме безбрежния равнинен простор на Баната, поне се запознахме с маршрута от околовръстния път на Лугож до Винга, по новата магистрала А6 и след това по магистралата А1, който спестява време, гориво и нерви в сравнение с тези през Тимишоара или обиколно на банатската „столица”.
По мръкнало за всички гости и участници за 15 годишнината на ансамбъл „Българче” започна бал в салона на Културната къща на Винга, предоставена за тези дни на „Асоциация Българче” от селищната управа. Край стените бяха подредени маси за 270 човека, а по средата имаше широко пространство и за най-буйни танци. На бала се запознахме с новия кмет на Чипровци Пламен Петков, с неговия заместник Илия Илиев, с кмета на хърватския град Нашице Крешимир Жагар и се срещнахме, вече на винганска земя, с директора на Историческия музей в Чипровци Анюта Борин.
На сцената свиреше и пееше за доброто ни настроение „Teo band” на Тео Катаров. Групата е най-известния музикален състав между банатските българи – уникално добра за такъв вид веселби, позната и много харесвана за доста от нас от клиповете й в сайта на Стар Бешенов. Свирят всякакво популярно, за което може човек да се досети, най-вече фолклорна или във фолклорен стил музика на всички народи от пъстрата банатска мозайка, но безкрайно по-естетическа от разпространената у нас чалга. Не издържах на изкушението, запознах се през една от почивките с Тео и го зарадвах, че и в България харесваме и слушаме и споделяме техни изпълнения по Интернет.
От самото начало, като започнаха едни хора! Македонци, хървати, българи, омаяни от ритмите на майсторите музиканти, се смесваха в голямо общо хоро, разделяха се по стилове на игра на няколко по-малки и пак се събираха, без умора и насита. В един момент на дансинга останаха само танцьорите на ансамбъл „Българче”, които прекрасно изиграха китка от най-традиционните вингански български танци. В паузата за сервирането на вечерята, хърватите запяха и всички затихнаха, за да чуят великолепните им песни. Около полунощ напуснахме бала и веселата младеж, за да си починем от дългия път…
В 10:00 на другата сутрин в салона на общината беше открит Симпозиумът, първото официално и „най-тежкото” по научна мярка мероприятие на тържествата. Още докато се събираха хората, кметът ни забеляза да заемаме местата си и дойде да ни поздрави с пристигането ни във Винга.
„Модераторът” на Симпозиума Иван Ранков всъщност е и организаторът на това мероприятие, издирил и подготвил основните материали: за 90–годишнината от освещаването на румънската ортодоксална църква във Винга, за благородническия герб на архиепископ Никола Станиславич и за 200 годишнината от раждането във Винга на революционера, националния герой на Унгария и Италия, гарибалдиеца полк. д-р Стефан Дуньов. Включването на част за Стефан Дуньов в Симпозиума е забележително постижение на Иван Ранков. Това е напълно в духа на съвременните възгледи за демократичност и междунационално помирение, имащи прекрасен художествен образ в Паметника на помирението в окръжния град Арад, но в румънска Винга до сега е избягвано официално да се говори за Стефан Дуньов. През „пролетта на народите” 1848 – 1849 г, като командир на винганския отряд и военнополеви съдия от редовете на унгарските революционери, той е воювал и е осъждал срещу румънци подкрепящи Австрия и препятстващи унгарците към националната им независимост от Хабсбургската империя.
Дело на И. Ранков бе и осигуряването на присъствието на духовните лица от страна на румънската православна църква, присъствието на представител на окръжната администрация в Арад, на чуждестранните и местните участници докладчици и други присъстващи на Симпозиума.
В президиума на Симпозиума, освен ръководещият го Иван Ранков, бяха и кметът на селото и общината Йоан Негрей с румънска трикольорна лента през рамото, архиепископът на Арад и Хунедоара Тимотей Севичу, зам.председателят на окръжния съвет Серджу Бълча.
Докладът си за румънското църковно дело във Винга и за православната църква „Успение на св. Богородица” Иван Ранков изнесе на основата на свое изследване, наскоро издадено в 120 луксозни екземпляра. Докладът беше богато мултимедийно илюстриран с чертежи и фотографии, влизащи и в изданието. Забележителна и затрогваща е била солидарността на преобладаващото по онова време българско католическо население в общината, подпомогнала по всякакъв начин създаването на този православен храм и още личното дарителство на много българи от Винга и дори на българи-вингани от Америка, откликнали щедро на духовните нужди на своите съселяни румънци.
След доклада пръв взе думата архиепископ Тимотей Севичу и дълго и поучително говори за споминалите се вече свещенослужители от годините на строителството и от първите години след освещаването на винганската православна църква, за техния принос в поддържането на християнската вяра, разбирателството и човешката доброта във Винга.
Свои спомени споделиха и двама пенсионирани свещеници, служили в миналото във Винга, Виорел Сасу – служил от 1967 г. до 1974 г. и Ливиу Сучю - служил от 1974 г. до 2014 г. Техният наследник Ръзван Сас, който и днес служи там, също сподели свои мисли за случая.
Доклада за навършването на 270 г. от издигането в благороднически ранг на рода Станиславич и публикуване на дипломата за това във Виена Иван Ранков изнесе на основание на документ, открит в архивите от Еузебиус Ферменджин и издаден с Acta Bulgarae през 1887 г. в Загреб. В дипломата е записано, че това удостояване е заради военните заслуги на братята Михаил и Иван Станиславови в битката на чипровчани с Османската империя и заради епископската служба на Никола Станиславич на римокатолическата църква в Хабсбургската империя. Това е и причината за основния елемент от герба на рода – девизът, записан съкратено върху сребърното поле на щита: Pro Rege Et Fige (За Царя и Вярата). Дипломата за благородническия ранг е публикувана и от следващите членове на рода през 1771 в Арад и през 1832 в Тимиш.
След описание на отделните елементи на герба докладчикът изброи и други българи и жители на Винга издигнати в благороднически ранг от Хабсбургския императорски двор: Качамаг, Томянин, Бибич, Гюрки, Драшкович.
Най-интригуваща за нас, българите, и заради близостта си във времето, беше частта от Симпозиума за едно от най-свидните чеда на Винга, полк. д-р Стефан Дуньов. По-нагоре в този репортаж вече стана дума за причината за интригата, но не по-малко интересни бяха и доказателствата, изтъкнати от Иван Ранков в полза на твърдението му, че с революционната си дейност той е заслужил да бъде герой и на румънския народ, а също и че издаването на смъртна от австрийския присъда срещу него, макар и отменена, е чисто мракобесничество, както и всички останали репресии смазали унгарския устрем към национална независимост. Колко е бил прав Стефан Дуньов при избора си на страна в тази борба се вижда от разпадането на Империята след Първата световна война, от което се ражда и новата независима Унгария, а Румъния присъединява към територията си по-голямата част от Банат и Трансилвания.
Участникът и в миналогодишния вингански Симпозиум Хоря Труца подкрепи тезата на Иван Ранков с пространен съдоклад за Парка на помирението в град Арад, на същият площад, където се издига паметникът на 13 - те унгарски генерали, герои и мъченици на революцията от 1848 – 1849 г, обесени по присъди на имперския съд.
Директорът на Историческия музей в Чипровци Анюта Борин също подкрепи позицията на Иван Ранков, като подчерта тезата за чипровските корени на Стефан Дуньов, родствената му връзка му с винганския род Бегов и асеновските Шипка и Ловров и разказа за паметника на този герой открит в Чипровци преди три години. От името на чипровчани Анюта Борин подари по една икона с образа на Божията майка на румънската православна черква и на католическата черква във Винга.
Докато на Симпозиума официалните гости и местните първенци бродихме из вековните дебри на винганската история, младежите участници в турнирите по футбол и тенис на маса мереха спортните си умения. От улицата до кметството можеше да се видят през тополите в дола, оттатък обиколното шосе, как гонят кожената топка.
В късния следобяд, под все още жаркото слънце, на чудесно благоустроения през последните дни площад, започнаха спектаклите на ансамблите от вечерта на националните малцинства от община Винга и приятелите на ансамбъл „Българче” от Румъния и чужбина. Българите приятели на „Българче” от Румъния тази вечер бяха представени от ансамбъла „Палукенка” от Стар Бишнов, доведен от Пали Велчов и кмета Боно Кокалан, с когото и се запознахме тук. Първи бяха танцьорите от винганското „малко Българче”. Вече под светлината на прожекторите техните батковци и каки от „голямото Българче” на „Асоциация Българче”, пред напълнилото площада човешко множество, сложиха венеца на концерта с изпълнени на професионално ниво много красиви традиционни банатски български танци и танци от различните райони на България. Вихреното им шопско им хоро беше майсторският връх на всичко, което можеше да се види тази вечер на естрадата във Винга.
Вторият ден на празника започна с традиционната изложба и пазар на породисти животни с гости от Унгария, за които тази година не можахме да отделим време, защото чакахме на централния площад парада на групите на малцинствата и заедно с тях влязохме в черквата за празничната литургия. Пъстрото в носиите си шествие премина по главната улица през половината село под възхитените погледите на жителите и гостите с табелки за всяка страна, а накрая под звуците на „Ботев марш” („ Тих бял Дунав”) и „Шуми Марица” изпълнени от групата на Петър Романов, която го съпровождаше по целия маршрут.
Литургията в почти пълния с местни жители и гости храм беше специално посветена на годишнината на Ансамбъл „Българче”, но в своето слово и молитва свещеникът Стоян Мирчов специално спомена и гостите. Трепнаха ни сърцата, когато чухме името на родното Асеново. След службата, в църквата много завладяващо прозвучаха две песни изпълнени от хърватския ансамбъл.
Излязлото от службата множество не се разотиде, наобиколи входа на църквата и изчака да излязат ансамблите и да изпълнят части от своята програма. Като гледам фотографии от предни години, това е традиционно и е част от факторите пазещи българското присъствие във Винга. Накрая на изпълнението на македонците, на хорото им се захванаха и някои по-възрастни от зрителите навярно с желанието да прихванат от младежките енергия и настроение.
Следобяда помолихме Иван Ранков да отидем на едно място, свидно свързано с история на нашия род – гарата на Винга. Там преди 128 години, преди да тръгне за България, е работил нашият прадядо Никола Ловров - Коцо Гарване. То има връзка и с родовия ни прякор „Гарванете” получен от винганските шегобийци заради черната му железничарска униформа. Архитектурата на гаровата сграда подсказва, че е от по-ново време, но самото й място и трасето на железния път са неизменни от онова време и ние се фотографирахме за спомен пред фасадата й.
Вторият ден на празниците беше за румънската националност, която е мнозинството на Винга. Парад и отново голям концерт, този път на местни състави и гости от Арад и други места на новата естрада, под транспаранта на ансамбъл „Българче”. Три звезди на румънския фолклор, певица и танцова двойка, разнообразиха проявите на самодейците, а накрая ансамбълът на „Асоциация Българче” пак с много енергия, настроение и майсторство в румънските танци удари последните акорди на тези прояви под продължителните аплодисменти на многобройната публика.
И през двете вечери водещ на програмите беше енергичният и весел полиглот Себастиян Тодорович. Той и Франциск Драгинов връчваха на всички състави и техните ръководители паметни плакети, красиви вимпели и други материали за спомен от празника.
Празникът завърши в полунощ с веселие и вече познатата ни от миналата година голяма заря от фойерверки и илюминации.
В понеделник сутринта посетихме за малко Арад и потеглихме към България с много хубави спомени, заредени с материали и с готови с впечатления за споделяне.
10.08.2016 г. Текст и фотографии:
Враца Александър и Гюро Лаврови
Плевен
