Bišnovski svirci i pejače

Ако съдбата на една общност е изтъкана от преселвания, оцветена от кръвта на изгубените по пътя, напоена със сълзите по родния край и задъхваща се от теготата на деня, то тогава мъката по напуснатото родно място се загнездва дълбоко в сърцата на всеки един нейн представител, предава се от поколение на поколение и стене в мрака на нощта.

Тогава надеждата избуява от връзката с предците, взорът остава едновременно обърнат назад към миналото и напред към бъдещето, черпещ сили от настоящето, в което те си дават среща.

Един прекрасен текст на Гюка Гергулов за съдбата на депортираните в Бараган банатски българи през 1951-1956 г. заради това, че са били хора заможни и добри стопани, отказващи да се подчинят на комунистите и да предадат земята си, има потенциала да се превърне в песен, обединяваща чувствата на всички банатски българи по целия свят. Макар създадена по конкретен повод – във връзка с откриването на паметник през септември 2017 г. в двора на църквата в Стар Бешенов, в памет на загиналите по време на депортирането, текстът пее и плаче така, както сърцата на всеки един представител на малката общност.

Днес, когато живеем разкъсани между родното място и някоя от спирките по пътя на живота ни, тази песен идва да изрази всичко това, което бушува в душите на стотиците разпилени по света банатски българи.

Палкенската версия на „Хорът на поробените евреи“ от операта на Джузепе Верди „Набуко“ по текст на Гюка Гергулов, изпълнена от певицата Марийка Мунтян, дъщеря на певеца и музиканта Яни Софран, от състава за банатски български песни „Bišnovski svirci i pejače“:

KORA NA ROBVETE
Giusepe Verdi – „Nabucco“

Za deportiranite u Baragáne
1951-1956

Farkaj pesenj, patuvaj deléku
Tám kade milnu cafti puljétu
Mirin vetar di luška žitáta
Tám di-j náša náj-svet rodin kráj
Nášte kašti i nivi puzdrávej
Flez u čarkvata, za détu revémi,
O, dumá, taj dubri izgubéni
O nakáze, o, zlo, dét néma kráj.

Pesenj náša, predáj taz buleva,
Taz karvava rána gulema
Prekaži za tez robsći patméže
Za toz tažak nimilin žuvot.
Sám u Boga ij nášta nadežde
Či sám Toj mož tuj zlo da mu máni
Toj sam mož da ujákni sarcáta
Za da mož satu tuj da tarpim
Za da mož satu tuj da tarpim
Za da mož satu tuj da tarpim
Satu tuj da tarpim

Спомен, обич, рана и надежда – „хорът на робите“ ще достигне до обетованата земя на единната общност, само ако запази вярата си жива въпреки трудностите!