Наскоро се навършва стогодишнина от рождението на последния поет-певец на банатското в България: Павел Гърголов Куков. От пепелта на времето изрових само няколко по-значими, все още живи, въгленчета – мои спомени като българин от Винга, за този, който най-добре възпя в стихове живота на банатските българи в България, но много посвети и на Банат, и на родната ми Винга.
Винга е мястото, където най-накрая се загнездват българите чипровчани след разгрома на героичното си въстание от 1688 г. против османския поробител: прадедите ни са принудени да напуснат завинаги старата си люлка в полите на Западния Балкан. Чипровци – пиедестал на просвещението и пламтящо огнище на християнския дух, където лумват първите пламъчета на католицизма в българските земи, в нашето съзнание е и свидната люлка, в която сме залюлени с вярата, надарена от Бога, за да запазим всичкото онова, което се съдържа в думата БЪЛГАРИН (език, история, традиции, обичаи, култура).
Към българите потомци на чипровчани, се присъединява и павликянско население от крайдунавските села, и в освободения от османските завоеватели Банат основават мощните български колонии: Винга и Стар Бешенов. Българският дух на банатските българи, както за българите чипровчани, така и за павликяните, се защитава и поддържа от Вярата. Вярата в Бога е убежище и светлина в душата на българина, където и да се намира по света.
Тревожната история на банатските българи създава в културата дейци, заемащи достойно място в националната съкровищница на „старата майка“. Такъв създател на самородни златни стихове за банатските българи е Павел Гърголов Куков.
Като водач на ято прелетни птици, той е в челото на орляка на поетите, запленен от очарованието на палкенската реч, превърната от него в стихотворно слово. Водачът на орляка прелита неуморно от Чипровци до Винга, навестявайки павликяните от румънския и сръбския Банат, накрая се спуска и остава при банатчаните разпръснати из Майка България в селата по южния бряг на Дунав. Поетът Павел Куков свива гнездо в село Гостиля, основано от банатски българи през 1890 -1891 г.
Като банатски българин от Винга, ще представя няколко спомена от срещи и събития с участието на поета Павел Куков, свързани с Винга и с видни представители на винганския културен живот.
През 1991 г. празнувахме четвърт хилядолетие от заселването на българите във Винга, макар че масовото заселване с българи е през 1737 г. Празнувахме обявяването на Винга за енория от страна на Тимишварската епископия в самия край на 1741 г. По случай празника бяха приготвени и раздадени на гостите символични подаръци. Специалният гост Павел Куков беше отличен с поименна диплома и награда от две книги за Винга на палкенски език. В препълнената с народ културна къща изтъкнатият банатски българин поет Антон Лебанов прочете поемата „Oda za Vinga“, посветена на „skapu rodnu mestu mujé “. За празника имахме гости от всички селища с българско население в румънски Банат и от Букурещ, и гости от областта на културата в България, и от посолството в румънската столица.
През следващата, 1992 г., за стогодишнината от освещаването на величествената римокатолическа черква „Пресвета Троица“ във Винга, построена от българите, гостът ни Павел Куков присъства на литургията в парка пред черквата, където се намира голям паметник, посветен на Света Троица. Литургията беше отслужена от българите свещеници от Винга и Стар Бешенов. След обяд беше отслужена литургия в черквата от Тимишварския епископ Себастиян Кройтер (Sebastian Kräuter). В препълнената черква присъстваха официални представители на местната и окръжната власт, мили гости от България и представители на българското посолство в Букурещ. Поетите Антон Лебанов и неговият приятел Павел Гъргoлов Куков бяха между специалните гости - и двамата развълнувани от религиозните песни на палкeнски диалект. Черквата се изпълваше от величествените звуци на органа, възвисяващи се до облаците, заобикалящи цялата Винга, и сякаш покровителстващи българския дух, намиращ се тъй далече от старата люлка на нашите славни прадеди.
През същата 1992 г. Павел Куков бе гост на Асеново за тържествата по случай стогодишнината от основаването на селото от банатски българи, преселници от Винга. В културната програма прочете няколко стихотворения на палкенски диалект и по лицата на някои слушатели - стари асеновчани, се пророниха сълзи от умиление.
На 24 и 25 септември 1994 г. в Чипровци се проведе национално юбилейно честване „Чипровските дейци от XVII век и идеята за обединена Европа“ по случай:
370 годишнината от Чипровската просветна школа;
320 годишнината от кончината на Петър Парчевич, Петър-Богдан Бакшев, Филип Станиславов и Франческо Соймирович;
300 годишнината от рождението на Никола Станиславич;
250 годишнината от издаването от Мария Терезия на Указа за привилегиите на бежанците от Чипровско в областта Банат.
На 24 септември 1994 г. Софийско – Пловдивският католически епископ Георги Йовчев отслужи тържествена литургия на историческия хълм в центъра на град Чипровци, сред руините на католическата катедрала „Света Мария“. На същото място, след литургията, поетът Павел Г. Куков прочете стихотворения, посветени на Чипровци и Петър Парчевич. Те бяха приети с голямо задоволство от присъстващите. В двора на православния храм „Свето Възнесение“ отслужи литургия Видинският митрополит Дометиян.
На другия ден, 25 септември, се състоя работно заседание с модератор проф. Аксиния Джурова, от Научния Център за Славяно-Византийски проучвания „Академик Иван Дуйчев“, София. Авторът на тези редове представи доклад за Указа на императрица Мария Терезия от 1 август 1744 г. за статута и привилегиите на бежанците от Чипровско в село Винга/град Терезиополис, Банат. На края на заседанието председателят на Дружеството на банатските българи в България Михаил Шипков изнесе доклад за културно-просветните традиции на банатските българи.
Три години по-късно, през 1997 г., Павел Г. Куков участва във Винга в симпозиума, посветен на кончината („заминал в света на сенките“) на академик Еусебиус-Мартин Ферменджин (1845 – 1897). Францисканският отец, син на Винга, е между първите изследователи на историята на българската католическа църква, съставяйки известния и високо ценен в историческите среди сборник от архивни документи „Асta Bulgariae ecclesiastiсa ab аnno 1565 usque ad annum 1799“ публикуван през 1887 г. в Загреб. Авторитетен учен-изследовател и преподавател, с многобройни студии и материали за религиозната история на южните славянски народи, той е приет през 1890 г. за член - кореспондент на Загребската академия за знание и изкуство.
На родната къща на академик Е. Ферменджин във Винга бе поставена мраморна плоча със съответен надпис, а в църквата бе отслужена тържествена литургия с участието на двама епископи от района: римокатолическия епископ Себастиян Кройтер от Тимишоара и православния епископ Тимотей Севичу (Timotei Sеviciu) от Арад. Заедно с черковния хор пяха солисти от музикалните факултети на тимишварския и букурещкия университети. Черквата трептеше в резонанс, камбаните разбиваха въздуха, разнасяйки в безкрая божественият екот от вълните на тази всезавладяваща, унасяща тържественост.
След няколко години с група младежи от Винга участвахме в VI Международен Християнски Младежки Фестивал – Белозем 2005 под девиза: Quo vadis (Накъде отиваш), организиран от отците капуцини от католическата енория „Свети Франциск от Асизи“ и от кметството на село Белозем. Между младежите ни беше и Андрея Бодроги (Andreea Bodroghi) – талантливо мецосопрано и органистка в базиликата Мария Радна (прочуто място за поклонение на католиците от нашия банатски край). Фестивалът се проведе от 28 август до 3 септември 2005 г.
На връщане от него спряхме в село Гостиля, където имахме честта и удоволствието да ни покани П. Г. Куков за тържествата на селото: 115 години от основаването на селото от банатски българи и 80 години на народното читалище „ Г. С. Раковски“. По време на въодушевяващата културна програма благодарих за поканата и поздравих местните хора и гостите на тържествата. Поетът Павел Куков отговори на моето слово, като изрецитира на сцената поемата си „Терезиополис“, посветена на Винга – някогашния свободен кралски град Терезиополис, сърцето на банатската българска култура.
На следващия ден черквата „Пресвето Сърце Исусово“ (малка, но радушно гостоприемна за празника) беше препълнена от населението и гостите. Отец Станислав Жемински отслужи литургията, а семинаристът в Папския Латерански университет в Рим Стефан Калапиш изпълни религиозните песни. Стефан Калапиш е роден в Бърдарски геран, пак там, на 2 декември 2006 г. в черквата „Св. Йосиф“ е ръкоположен за дякон от епископ Петко Христов. След няколко месеца, на 5 май 2007 г., ново ръкоположеният дякон поема по пътя на свещеничеството в черквата „Рождение на Блажена Дева Мария“ в град Белене. За жалост, през 2017 г. се помина без време.
Най-вълнуваща ни среща с Павел Куков беше, може би, на 01 юни 2001 г. в зала „Надежда“ на Столичната библиотека в София, по повод новоиздадената книга „Поезии“ на родения във Винга и живеещ в София любим банатски български поет Антон Лебанов. Представянето на изданието извърши Гюка Гергулов от Стар Бешенов (Културна Фондация „РG 33“), след което авторът прочете за аудиторията няколко от творбите си. Накрая поетът Павел Куков изрецитира с присъщия си ентусиазъм свои акростихове, посветени на автора, в които го нарича „verin sin na Vinga i brát na Palućenete. На следващия ден, в катедралата „Св. Йосиф“ в София, беше отслужена литургия за здравето на поета Антон Лебанов, с участието на членове на семейството му, близки приятели и познати.
Павел Куков ни остави многобройни стихотворни творби специално за Винга, писани по различни поводи, и повечето получих от него в кореспонденцията ни след представянето на „Поезии“ на Антон Лебанов в София. От тези стихотворения избрах писаните на палкенски диалект, които могат да украсят увода на моята ръкописна монография за Винга, започната преди повече от две десетилетия, но покрила се с пепел и забрава, във все по-безнадеждното очакване на своя час!!!
Предлагам пред любезния читател една от тези творби:
Himn na Vinga
-na banátsći balgarsći – palućensći –
Vingáne, brájće, mil` Palćene,
Dignet` falos visok` glavi!
Napreć vsé smélu da varvim`
Ne pádéjt` nikak na kuléne!
Réfrén:
Dnés Vinga bij s bizbroj sarcá:
Tá`j nášta Máića, mila svéta,
Na néja sinca smi dicá.
Vinga milna:Na tébe dnés!
Vinga silna: Sláva i čést!
Stražuvaj Ti, fár na zéméte!
Стиховете и песните за Винга написани от цялата дълбочина на душата на Павел Гъргoлов Куков показват, как той с труд и мъка, с радост и любов, но от все сърце и душа, с перото си приживе неуморно подклаждаше пламъка на сладкия майчин език на банатски диалект. Като на истински народен будител на всички банатски българи, живеещи в трите държави на Балканския полуостров, творбите на Павел Гъргoлов Куков и днес поддържат нащрек етническото самосъзнание на българите банатчани.
Пламенното творчество направи от „последния певец на банатското в България“ един от най-големите поети, на челно място в галерията на общностната ни култура и история. В пантеона на видните банатски български творци неговата звезда вечно ще пламти и ще сгрява българския дух.
Laudatum tuum nomen Paulus Gregorius Kukov!
Славно да е името ти, Павеле Гърголов Куков!
Винга, Румъния Иван Ранков
