Новини свързани с банатските българи

Фалмис в Драгомирово

Славата на ансамбъл "Фалмис" обикаля Интернет, захранва се от разговорите между хората, от усмивките и споделянето на впечатленията. От такъв разговор преди няколко месеца се роди и срещата, за която ще ви разкажем.
 
Кметът на село Драгомирово, община Свищов, Марин Крачунов потърси Дружеството на банатските българи в България - Фалмис с предложението ансамбълът да изнесе самостоятелен концерт на 19 октомври, на празника на селото. Идеята бе "Фалмис" да е подарък за потомците на банатските българи, заселили през 1881 г. изоставеното турско село Дели Сюле, станало по-късно Драгомирово.

Сборникът Банатските българи - преди и сега

 
 
За да осъществиш нещата, които е определено да изпълниш на този свят, не се иска много. Само да повярваш и да тръгнеш. Сили ще ти бъдат дадени, хора ще ти бъдат пратени, средства за изпълнение на предначертаното ще се появят без усилия.
В научните среди интересът към общността на банатските българи никога не е замирал, макар на моменти да избуява покрай честване на годишнина или да замира кротко в периоди на осмисляне на наблюдаваното. Идеята да се предизвика отново интерес по темата бе продиктувана от нуждата да се създаде нов свод от научни материали за общността, който да дава на представителите й необходимите опори при изграждане на самосъзнанието, при самоопределянето и представянето пред другите.

Фалмис в Раковски

Връзките между банатските българи в България и католиците в Пловдивско не са интензивни, но присъстват през годините с осъзнаването на дълбоката вътрешно присъща единност на разноликата католическа общност в България. Концерт с банатски български фолклор в град Раковски не бе имало от 22 години, но на 6 октомври 2019 г. опитът за среща на клонките на голямото дърво се състоя чрез проекта „Маската и нейното развитие през вековете“ на Народно читалище „Честолюбие-2010“.

В пукнатината на времето

 

Слънцето огрява рътлините отсреща. Селцето е притихнало в деня си, изтъркулващ се полека между склоновете и канещ след себе си вечерта. Празникът предстоеше, чудейки се как ще се случи в тишината на празните къщи, празните улици и тъгата, пронизваща като хладен повей гърдите на малцината, взрени в случващото се.

Село Огняново, на ръба на пукнатината между Шоплука и Средногорието, някъде там в Елинпелинско. Толкова близо до София и без да можеш да го проумеш, същевременно вече и в Тракия. И изведнъж, именно от тази пролука, от тишината на къщите започват да се стичат към паметника при Старата чешма жени в носии. Възрастни, всички от 70 нагоре. Едва креташи, но нито една с тояжка, всяка гордо поставила ръце на пояса си и, полюлявайки се в търсене на стабилност, пристъпващи към мястото на своята младост.

Ансамбъл Фалмис на турне в Банат

 

Присъствието ни на този свят е с определена цел, мисия, път и заложено желание да стигнем отвъд. Колко от заложеното ще осъществи всеки от нас, е въпрос на избор. Да изминеш правилно път, вървян преди теб, като се опираш на знаците, оставени да трасират маршрута, е дело трудно и някак отговорно. Всеки тръгва, без да знае какво ще му поднесат срещите, завоите, стръмните участъци и дълбоките падини.

Изпитание, което не знаеш дали си готов да понесеш – отговорът намираш в края на пътя. Краят за теб може да настъпи по-рано, може да слезеш от пътеката, да поседнеш на крайпътен камък и да не продължиш повече. Другите ще те подминат, ще те оставят и известно време ще помнят къде си спрял. После вече само някакви оставени знаци ще напомнят за теб на някого, който реши отново да тръгне в тази посока.

Концерт Falmis у дома - Бърдарски геран 13 юли 2019

 
Въздухът трепери така, както може само на полето, сякаш земята гори и всичко се размива над нея. Всичко е притихнало, скрило се е в сянката на дърветата и под стрехите на старите къщи украсени като с гирлянди от гнездата на лястовици. Лозниците са се покрили със зеленина, а изпод нея набъбват едри гроздове и изпълват устните с благост на грозде и вино. Току по прегорялата земя претича някое мишле, току се чуе някое куче да излезе от пладнешката дрямка и да се разлае, току прихнат деца от смях - сякаш жегата не се отнася за тях.