Новини свързани с банатските българи

„Не просто поредица, а вече традиция“

Светлана Караджова

Огледалната зала на Софийския университет приюти в снежно развилнелия се 11 декември едно от годишните събития на банатската българска общност – представянето на третия том от поредицата „Родовата памет на банатските българи“. Събитието бе организирано от Държавната агенция за българите в чужбина, Дружеството на банатските българи в България и Историческия факултет на Софийския университет.

Защо унгарският род Садай е припознал България за своя родина и какви са връзките на шестте фамилии от Егейска Македония с историята на банатските българи в Гостиля ще разберете от страниците на книгата. Как Никола Петков от Бърдарски геран пренася чисто българското „читалище“ в далечна Аржентина и до края на живота си достойно доказва, че банатският българин не само е издръжлив, но е и творчески съзидателен. Две разклонения на рода Тошкови описват своите родови истории на страниците – едното е от Бърдарски геран, а другото от Бело блато в Сърбия.

Българиада 2012 в Лизнайт, Сърбия

Бело блато отново събра част от българите в Сърбия на 17 ноември 2012 г. в рамките на Българиада 2012. Организирана за дванадесети път, а за осми домакини са гостоприемните домакини от Лизнайт (Бело блато). Заедно с българското палкенско дружество „Трандафер“ от Лизнайт, чийто председател е отец Стоян Калапиш, съорганизатор е Дружеството за български език, литература и култура в Нови Сад с председател Жарко Евтимов. Участваха танцовите състав на дружествата, както и танцовия състав от с.Иваново.

Гости на събитието бяха представители на Посолството на Република България, на Държавната агенция за българите в чужбина, както и представители на банатските българи от България и Румъния от селата Бърдарски геран, Асеново, Стар Бешенов, Бречкья, Винга и град Чипровци.

Лизнайт 2012 – ново начало за обединението на банатските българи

На 17 ноември 2012 г. в Лизнайт, палкенското наименование на село Бело блато, по инициатива на отец Стоян Калапиш и Светлана Караджова се проведе първата по рода си среща на лидерите на банатските българи от трите държави – България, Сърбия и Румъния. Целта на срещата бе единението на общността да стъпи на здравите основи на едни ежегодни срещи, които да очертават целите за бъдещата работа на дружествата за предстоящата година и договаряне на съвместни инициативи.

100-годишнината на Антон Лебанов



Съюза на Банатските Българи от Румъния, Филиал Винга, организира на 10 ноември 2012 г. среща на банатски българи от Румъния, България и Сърбия по случай стогодишнината от раждането на голямата банатска българска личност АНТОН ЛЕБАНОВ – вингански народен будител, патриарх на банатското българско винганско поетическо и литературно творчество, представител на българската публицистика.

Срещата започна в работната зала на кметството с един симпозиум, посветен на живота и дейността на Антон Лебанов – верен син на Винга. На този симпозиум взеха участие председателя на Съюза на Банатските Българи от Румъния (С.Б.Б.-Р) –  депутата Никола Миркович, почетния председател на С.Б.Б.-Р. – професор Карол Матей Иванчов, представители от Винга, Стар Бишнов, Бречкя, Тимишора, Арад, Дета, Дента, Съниколау Маре заедно с председателите на съответните филиали, кмета на Винга – Негрей Йоан, енорийския свещеник Стоян Мирчов.

Предстоящо представяне на третия том на "Родовата памет"

ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА

ДРУЖЕСТВО НА БАНАТСКИТЕ БЪЛГАРИ В БЪЛГАРИЯ

ИСТОРИЧЕСКИЯТ ФАКУЛТЕТ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
                            
Ви канят на
ПРЕДСТАВЯНЕТО
на книгата
"РОДОВАТА ПАМЕТ НА  БАНАТСКИТЕ БЪЛГАРИ"- част ІІІ
(родови истории – от Банат до България)

11 декември (вторник) 2012 г.,  от 17.30 ч.
В Конферентната зала на Софийския университет
„Св. Климент Охридски”

Монография за Телепа

На банатския български книжен пазар се появи нова книга. Петър Телбис ни предлага да се запознаем със село Телепа (Colonia Bulgara, Bolgar Telep) – селото, което изчезна от лицето на земята. Намиращо се на няколко километра от Стар Бешенов, основано през 1884 г. от банатски българи, а впоследствие приема и шваби, унгарци и други националности.

Авторът казва в увода на книгата:

„Написах тази книга най-напред за спомен на тези, които са живели в Телепа, за онези, които все още са, а и вероятно за онези, които някога ще бъдат телепчани. За да не се случва никога вече по света това, което се е случило с това село.

Читателите трябва  от началото да знаят, че тази монография не е написана от историк, а от филолог, които се опитва да разкаже това, което се е случило, така както го е намерил във вестниците или в останалите все още документи. Всички хора, които са живели в Телепа – банатски българи, унгарци, немци – са направили големи неща там.“

Обединените усилия на хората създали един разцъфтял Рай, където се родил един нов свят.