Преди повече от месец си отиде от този свят Ана Каролова Телбизова–Берталан, дъщеря на проф. Карол Телбизов и Мария Векова-Телбизова. Родена във Варна на 11 октомври 1952 г., починала в Будапеща на 23 октомври 2015 г., погребана на 6 ноември 2015 в Будапеща.
За всички банатски българи имената на родителите й са повече от памет и история. Макар Ана Телбизова-Берталан да остана дълго време встрани от активния живот на общността ни, в последните години от живота й тя намери „пътя към дома“ в Стар Бешенов при откриването на паметника на нейния баща. Сърцето й продължи по нишката, която я свързва с банатските българи и след това тя поддържаше активна връзка с представители на общността в Румъния и България. Дарението, което направиха със съпруга й Йеньо Берталан за Бърдарски геран през 2015 г., изразено в рози и фиданки в памет на родителите й, бе знак за почитта й не само към тях, но и към местата, през които са преминали.
Длъжни сме да познаваме живота на Ана Телбизова-Берталан, защото е част и от нашата обща история.
Публикуваме словото, с което децата й се простиха с нея по време на службата в католическата църква „Св. Имре“ в XVI-ти район в Будапеща:
„Скъпи приятели,
Благодарим ви, че днес дойдохте тук. Разрешете ми да кажа няколко думи в памет на майка ни. Нея всички от различни страни я познаваха.
Майка ни е родена в България. Родителите й са банатски българи - учители, университетски преподаватели, най-видни представители на българското католическо малцинство в Банат на територията на Историческа Унгария. При изселването на банатските българи в България през Втората световна война са играли важна, водеща роля за запазването на специфичната култура на това малцинство. Благодарните потомци издигнаха паметник на нашия дядо.
След завършване на средното си образование майка ни идва в Будапеща, където като стипендиантка завършва математика в Университета „Лоранд Йотвьош“. Студентска любов е причината да остане в Будапеща. В продължение на 43 години тя е верен другар в живота на баща ни. От родителите си аз и брат ми получихме възможно най-голяма обич и внимание. Заедно обиколихме цяла Европа. В торбичката „за из път“, заедно с майчината обич, получихме и унгарски, български и европейски културни ценности. Родителите ни ни осигуриха всичко необходимо в живота, дипломирахме се и създадохме семейства.
В работата си майка ни беше всеотдайна, притежаваше голямо чувство за отговорност, като в началото работеше паралелно на няколко места. През последните 20 години заемаше без прекъсване ръководни позиции в различни застрахователни дружества и винаги е доказвала способностите си. Непрекъснато се е стараела да учи нови неща, усъвършенствала се е, така например преди 2 години положи и специализиран изпит по английски език. Знаеше 5 езика на най-високо ниво. В началото на работната си кариера, като сътрудник в Националната техническа библиотека, превежда много технически статии, като същевременно ги прави разбираеми и за неспециалистите. През 1982 година заедно с баща ни превеждат книга, научно-популярно издание, за многостранното използване на атомната енергия. Но тя превеждаше и развиваше дейност в областта не само на техниката, а и на детската литература. Години наред, в рамките на унгарската Организация за научнопопулярна дейност, изнасяше лекции и запознаваше децата с основите на компютърната техника. От тези лекции имахме полза и ние с брат ми. През последните години майка ни работеше по научните трудове на родителите си. На доброволни начала помагаше в каталогизиране и съставяне на застрахователен сборник, а също така оказваше помощ и в разновидната дейност на един музей.
На всички свои работни места майка ни постига успех изключително със собствени сили, преодолявайки неизгодното изходно положение: трябва да се приспособи, без да знае унгарски език и да познава културата, без да има роднини, съученици в Унгария, който да й помагат. Далеч е от родителите си, макар и само в географско отношение. Но за щастие още от началото намира нови приятели-помощници, както и приятелски унгарски семейства. Посредством връзките, създадени от родителите й, а по-късно и с помощта на съпруга си, бързо усвоява унгарския език. С годините става унгарка, не само с получаването на унгарско гражданство, а и чрез пълното си приспособяване към унгарската среда. Смущаваше я само всеизвестният унгарски песимизъм, „културата“ на непрекъснато оплакване, на разпространяването на лоши новини. У нас, в семейството тя винаги казваше, че изречение не се започва с „лошото е, че...“.
Казват, че характерът на човека се проявява истински в беда. Нашата майка с достойнство понасяше агресивно развиващото се заболяване. Нищо не показваше пред външния свят, защото не искаше болестта й да бъде тема за обсъждане. В продължение на 2,5 години и на нас не се оплакваше. С усмивка протичаха дните, прекарани заедно, радваше се на внуците си, на всяка минута от живота. Когато, покрай многобройните лекарски процедури, за няколко дни успяваше да събере сили, продължаваше системно да работи, участваше в различни програми. Много често пътувахме. Заедно с баща ни разкрасяваха и облагородяваха малката градина, която бяха направили в Сада. Трябва да знаете, че всичко, което беше замислила, планирала и осъществила, предаде на нас, заедно с житейския си опит. До край ние бяхме заедно, до нея, с нея.
През лятото всички отидохме във Варна, на Българското черноморие, където майка ни е живяла до 19-годишна възраст и където и ние всяка година прекарвахме една част от лятото. Тя се къпа в морето заедно с нас и с внуците си и всички бяхме щастливи. Щастливи сме и сега, защото нейната усмивка и безбройните прекрасни спомени са с нас и в нас. Безкрайно сме щастливи, че ТЯ е нашата майка и каквото сме получили от нея, ще можем да предадем на нашите деца.
Запазете и вие в сърцата си спомена за нея: заедно прекараното време, хубавите мигове.
Майка ни 15 години беше член на Фолклорния състав „Зорница“. Сега те ще изпеят два стиха от едно стихотворение на един от най-големите български писатели и поети, стихотворение, възпяващо истинската любов.
А сега нека всички кажем молитвата „Отче наш“, заедно, едновременно на унгарски, български и банатско-български.“
