Новини свързани с банатските българи

Да помогнем на хърватите в България

Каква може да е връзката на яневци и банатските българи вероятно ще открие някой бъдещ изследовател, но дотогава е добре да помогнем на потомците на преселниците от село Янево (в днешно Косово), които сега живеят в България, да се открият и да съберат материал за подобно изследване.
Янево е село в Косово, Община Липян, Прищински окръг. Разположено ехна 10 километра югоизточно от Прищина и североизточно от Липян на Яневската река в югозападните склонове на Козница.

Васил Златарски, който посещава селото през август 1916 г., в рамките на научната експедиция в Македония и Поморавието, твърди, че местното население - католици по вероизповедание - се смятали за хървати, но говорели български и се надявали да им бъдат назначени учители-българи от католическата епископия в Призрен. Основатели на селото са били рудари, настанили се там през 1328 г., при крал Стефан Урош II Милутин. През 1689 г. и католици, и православни напускат селото, но през XVIII век католическата общност се възстановява. В началото на XX век основен поминък за населението е било златарството: според Златарски Яневци редовно пътували из градове и села в България.[1] Янево и днес е най-голямото селище на хърватското малцинство в Косово, известно по неговото име като яневци.

Ето събщението и зова за помощ на дружеството им в България:

Представяне на нова книга за Чипровското въстание

Забележително събитие внесе раздвижване в живота на Асеново на 1 ноември 2013 година, когато бе представена книгата на Йозо Михайлов Йосифов “Едно начало”(EDITURA MIRTON, Timişоara, Румъния, 2013).

С участието на областния управител на Плевен, кмета на Никопол и гости от Винга, начело с председателя на дружеството на българите във Винга Франц Драгинов; гости от Стар Бешенов, водени от кмета на селото Георги Наков, зам.-кмета на Чипровци, директорът на музея в Чипровци и др. се чества 275 години от заселването на Банат е 125 години от завръщането на винганете в България, представянето на книгата на Й. М. Йосифов "Едно начало" и трети том на Родовата памет на банатските българи.

Среща на Дружествата на банатските българи от три държави

На 26 април в село Стар Бешенов (Румъния) се проведе поредната работна среща на представители на Дружествата на банатските българи от Румъния, България и Сърбия. Домакин на срещата бе Георги Наков, кмет на Стар Бешенов, а местният филиал на Съюза на българите в Банат, Румъния подсигури отличните условия за работа. Поводът за тази среща бе честването на юбилейната година от основаването на селото, както и очертаване на пътя, по които да върви общността. Преди 275 години предците на днешните банатски българи се заселват в Стар Бешенов, Банат, и заедно с другото българско село Винга, създават култура, писменост, традиции, които са уникални за цялата българска общност като с различието си допринасят за обогатяването й.

На срещата присъстваха Георги Наков, кмет на Стар Бешенов и почетен консул на Бъгария в Тимишоара, свещеникът Иван Василчин; Светлана Караджова, кмет на Бърдарски геран и председател на Дружеството на банатските българи в България; председателите на филиалите на Съюза на българите в Банат, Румъния – от Стар Бешенов Петър Велчов, от Винга – Франц Драгинов, от Брещя – Петър Радулов, от Дента – Петър Келчов; от Дружеството на банатските българи в България участваха Александър Живков, зам.-председател и Маринела Ангелова, секретар; от Сръбски Банат – двете дружества от село Иваново с преставители за „Иваново -1868“ – Стоян Василчин и от „Иваново-Банат“ – Йосиф Василчин – Маре и Августин Калапиш; Пали Велчов – от читалището в Стар Бешенов, от читалището в Асеново – Мария Иванова; учители по български език от лицея „Св.св. Кирил и Методий“ в Стар Бешенов.

В дневния ред на срещата бяха застъпени въпроси относно 275-годишния юбилей на Стар Бешенов и бъдещето на езика и писмеността. Георги Наков подчерта нуждата всички дружества и всички банатски българи да действат като един екип, за да може да има банатски българи и в бъдеще. За целта бе договорено предстоящо създаване на Световна асоциация на банатските българи, в която да членуват както дружествата като юридически лица, така и всеки банатски българин, независимо къде се намира по света.

Светлана Караджова и Александър Живков предложиха идеята да бъде създаден сайт на тази асоциация, който да е обединен информационен портал, събиращ на едно място всички ресурси като сайтове, писменост, книжнина, новини, предстоящи инициативи и т.н. Те поеха и ангажимента да го поддържат, ако всяко едно от дружествата помага при администрирането му, за да може сайтът да изпълнява функциите си максимално пълноценно. Предстои подготвяне на документацията за регистрация на тази Асоциация и при следващата обща среща на 15 август в Стар Бешенов да бъде учредена.

На срещата бе представена и новата книга, дело на енорийския свещеник на Стар Бешенов отец Иван Василчин “Dugadjaji ud istotijata na balgarete i na balgarete-palcene“, която събира в себе си кратка история на България до времето на преселването на българите католици към Банат и историята на банатските българи до края на комунизма.

На 27 април катедралата на Тимишоара събра банатски българи от всички краища на Банат, както и представители от България и Сърбия, за поклонение пред паметта на епископ Никола Станиславич. Честването е част от юбилейната програма по повод 275 години от основанането на Стар Бешенов. Литургията бе отслужена от епископа на Тимишоара монс. Мартин Роос в съслужение със свещениците банатски българи от Румъния.

 Повече снимки тук

Тошкови в „Родовата памет на банатските българи“

Първият автор на родова история за нашата поредица от Сръбски Банат е Лукач Тошков, родом от Лизнайт, който отправя своето послание чрез сайта ни:

„Не просто поредица, а вече традиция“

Огледалната зала на Софийския университет приюти в снежно развилнелия се 11 декември едно от годишните събития на банатската българска общност – представянето на третия том от поредицата „Родовата памет на банатските българи“. Събитието бе организирано от Държавната агенция за българите в чужбина, Дружеството на банатските българи в България и Историческия факултет на Софийския университет.

Защо унгарският род Садай е припознал България за своя родина и какви са връзките на шестте фамилии от Егейска Македония с историята на банатските българи в Гостиля ще разберете от страниците на книгата. Как Никола Петков от Бърдарски геран пренася чисто българското „читалище“ в далечна Аржентина и до края на живота си достойно доказва, че банатският българин не само е издръжлив, но е и творчески съзидателен. Две разклонения на рода Тошкови описват своите родови истории на страниците – едното е от Бърдарски геран, а другото от Бело блато в Сърбия.