Slanci trepti da zasede, libe Šárga si vazsede
Имало някога в равното банатско поле конници, които препускали вихрено през пустата и носели в сърцата си огън, а очите искрели от дързост, отправени към линията на хоризонта и залязващото слънце. Летели конници от ордите на прабългарите, после от войските български и унгарски, водели се битки, кипяла любов, превземали се царства. Минавало времето, докато най-после на това място попаднали преселници отвъд Дунава, българи католици, упорито пазещи народността си, а волните им сърца потръпвали от магията на равното поле, конския тропот и омаята на хоризонта.