Сигурно сте попадали на места, където имате усещането, че времето е спряло, или поне имате желанието да е така. И особеното на тези места е, че те обикновено са съвсем обикновени, но по една или друга причина, сетивата ни се събуждат там и поемат живота на това място.
Стар Бешенов (или Дудещи веки с румънското му име) е село в областта Банат. То е населено предимно с българи, преселници след Чипровското въстание. Там се говори стар български диалект и България все още е „майка“. Има много млади хора, които се събират в читалището да танцуват, да готвят, да бъдат заедно.
Със сигурност най-впечатляващо е усещането за заедност на това място. Нещо, което ние сякаш сме загубили някъде по пътя напред - назад до Банат. Спряли сме да бъдем заедно, да живеем на едно място, да дишаме един въздух. И макар, казвайки една молитва, сме почнали да се молим за различни неща. Все пак някъде там между редовете знаем и ние, и те, че корените така са се преплели, че колкото и голяма да става короната, те ще удържат тежестта. А вярата ще запази онова семенце, посято някога някъде, за да покълне по света и да даде своя плод и да запази онова заедно, което сме носили през вековете.
Мелания Узун е връзката ни с банатските българи, живеещи в Стар Бешенов, Румъния. Самата тя е родена там, израснала е там, говори български. Защото там, България е Родина. В момента живее в София и се радва на прекрасното си семейство.
Къде мина детството ти?
Израснах в Стар Бешенов, където и днес живее семейство ми. Там, покрай ходенето на училище, започнах да се занимавам и с танци. Аз съм един от първите членове на Ансамбъл „Палукенка“.
Кога дойде в България?
През 2007 година реших да кандидатствам да уча в България, мисля че винаги съм имала такова намерение. Кандидатствах по 103-то Постановление на Министерството на образованието, което е за българи от чужбина. Приеха ме Икономика на туризма в УНСС, което завърших през 2011.
От тогава работя в ИТ-сектора за една голяма международна компания в сферата на услугите.
Каква е твоята роля във "Фалмис"
Моята роля е да напомням за нашите корени, да бъда връзка между банатските българи от България и Румъния. Cъщо така да помагам със създаването на рекламни материали и други технически неща за ансамбъла и различните събития, които се организират.
Какво ти дава участието в тази формация?
Дава ми чувство за принадлежност. Показва ми, че не съм сама между съвременните българи, защото колкото и да се стремим да бъдем само българи, истината е че винаги ще сме различни.
Ти ли ги намери или те теб?
Бих казала, че те ме намериха.
Къде е границата между консервативното минало и традиции и модерното време, в което живеем?
По думите на една учителка смятам, че „Ако забравим традициите си, ще спрем да съществуваме.“ Защото ние сме това, което сме успели да опазим от предците и това, което ще предадем на децата си.
Кои са ценностите, на които стъпва вашата общност и ти конкретно като част от нея?
Смятам че това, на което нашата общност стъпва, е вярата в Господ. Това е ценността, която я създаде, това е нещото, което ни запази досега, това е което накара хората да създадат език и писменост, песни и музика, което ние имаме и до днес и което трябва да предадем и на нашите деца.
Мелания, благодарим ти, че се грижиш за нашата свързаност. За топлината и усмивките, които носиш.
