Данко Калапиш е учител по информационни технологии, начален учител и учител по религия. Специализирал Управление на образованието и психология. От седем години е директор на училище, последователно на две училища – от 2012 година до 2017 година на 52 ОУ „Цанко Церковски“, което поема през 2012 година с 135 деца и го предава с 475 ученици. От 2017 година досега е директор на 107 ОУ „Хан Крум“, където започва неговото обучение през далечната 1991 година и където преминава цялата му учителската кариера от 2004 година до встъпването му в длъжност директор през 2012 година.
Един от наследниците на Клапчвия род в село Бърдарски геран. Обича да пътува в страната и чужбина, обича театралното изкуство във всичките му измерения.
Каква е твоята роля във „Фалмис“?
Нямам строго определена роля във Фалмис - не съм нито танцьор, нито певец, не се занимавам с този тип дейности. Обикновено се занимавам с организационни въпроси при концерти, пътувания. Тази година съм се заел с изготвянето на сценария за концерта по повод рождения ден на Фалмис на 25 януари. Силата е ми е в организация на събития и дейности от всякакъв род, както и изяви на различни нива. Опитвам се максимално да бъда полезен на формацията с каквото умея да правя най-добре. Ако в обозримото бъдеще формацията разшири своята дейност, бих се занимавал с театрална дейност на децата, а защо не и възрастните от състава.
Какво ти дава участието в тази формация?
Като жител на столицата от много години съм се отделил от средата на банатските българи, вече нямам и имоти в село Бърдарски геран, нямам и къде да отседна, дори да ида до село. По тази причина се възползвам от всяка възможност да общувам с банатски българи. Именно това е ползата за мен – да не загубя връзка с моята фамилна общност.
Ти ли ги намери или те теб?
Познавам Светлана Караджова от далечната 1998 година, когато за кратко време тя беше мой учител по български език и литература в Техникума по съъбщенията в София. Така съдбата ме свърза с нея. Никога не се е налагало да ги търся аз или те мен. Просто преди много години се намерихме. Така в годините връзките бяха поддръжани, макар и от разстояние. И така, щом се създаде Фалмис като формация, аз се присъедих към нея. И ще си призная – не съм от най-редовните на срещите и по време на репетициите, предвид множеството ми задължения като директор на училище. Но....винаги, когато имам въможност, съм на линия и помагам с каквото мога.
Къде е границата между консервативното минало и традиции и новите възприемания, иновациите и смяната на парадигмата?
Според мен общността на банатските българи още от изселването им от България, та до наши дни никога не е била консервативна, даже напротив – палкенете винаги са били много иновативни, винаги са били с нови, нестандартни виждания, което е било начинът и да се запази общността. Затова според мен няма граница между минало и съвремие, особено за нашата малка общност. А щом има кой да бъде пазител на традииите, винаги ще бъде така.
Кои са ценностите, но които вашата общност стъпва и ти конкретно като част от нея.
Мислейки, си давам сметка, че най-голямата ценност на банатската българска диаспора извън България е била и винаги ще бъде екипността, подкрепата и мисълта за ближния, за врага ако щете. Така са оцелили 280 години извън родината си. Част от тези ценности са пренесени и в България след Освобождението ни от турско робство от нашите деди. За съжаление голяма част от ценностите на общността отмират заедно и с нашите деди. За мен конкретно е важно именно това да бъдат и моите ценности, такива каквито са били на прадедите ми и да мога да ги предам на моето бъдещо поколение. Дано се справя с тази нелека задача.
