Йонка Първанова пише стихове, танцува прекрасно, но не иска да го прави на сцена, пее забележително и е душата на компанията, но засега все още полека навлиза в общността ни, търсейки корените на паметта на бащиния си род и своето място в това, което днес са банатските българи. Ето какво казва за себе си:
Родена съм в Русе, но баща ми е от Бърдарски геран – Петър Гърголов от рода на Богданските. За съжаление, като дете нямах много възможности да се запозная отблизо с бита и с роднините си в Бърдаре поради разстоянието между Североизтока и Северозапада.
По образование съм педагог, преподавател във Факултета по педагогика на Софийския университет. Омъжена съм, с две деца – момчета на 9 и на 15 години. Хобита май нямам, но обичам да чета, макар напоследък рядко да ми остава време за художествена литература.
От около година се приобщавам към Фалмис и се опитвам да разбера повече за себе си и за това, което банатските ми корени носят през вековете.
Каква е твоята роля във „Фалмис“?
Не съм сигурна, че имам някаква ясно определена роля. Към момента участието ми в дейностите е скромно, най-вече поради натовареността ми. Но се опитвам тогава, когато мога да помогна – да го правя, стига да имам капацитет и възможности да допринасям с нещо.
Какво ти дава участието в тази формация?
Дава ми усещането за нещо ново. По-скоро – възможност да опозная нещо, което винаги съм знаела, че е там някъде, но едва чрез „Фалмис“ мога да го докосна и разбера по-добре, а така да разбера по-добре и самата себе си. Ентусиазмът, оптимизмът, желанието за развитие сред членовете на „Фалмис“ ме зареждат положително.
Ти ли ги намери или те теб?
Аз ги намерих. Отдавна знам от баща си за тяхното съществуване. Известно време наблюдавах отстрани. Така да се каже – проучвах терена . С популяризирането на танцовия ансамбъл реших, че е време да се запозная с тази общност, която е и моя общност. Преди около година се представих на г-жа Караджова и бях приета радушно от всички.
Къде е границата между консервативното минало и традиции и новите възприемания, иновациите и смяната на парадигмата?
Честно казано, аз съм по-скоро консервативна по природа. Обичам стабилността. В същото време разбирам, че традициите не бива да се превръщат в спънка на развитието, но могат сериозно да го обогатят, когато се използват като средство за сплотяване и за постигане на общи цели.
Кои ценностите, на които стъпва вашата общност и ти конкретно като част от нея?
Не знам дали аз мога точно да посоча ценностите на нашата общност, но си мисля, че взаимното уважение, доброволния принос към общата цел и сътрудничеството са в основата на „Фалмис“. Общото минало, спецификата на бита и традициите, европейската парадигма в развитието на банатската общност я прави уникална и в същото време – способна на развитие в съвременния контекст. За мен, ключови ценности в рамките на общността са именно сътрудничеството, трудът и готовността за подкрепа, всеки според силните си страни и възможности.