Новини свързани с банатските българи

100-годишнината на Антон Лебанов



Съюза на Банатските Българи от Румъния, Филиал Винга, организира на 10 ноември 2012 г. среща на банатски българи от Румъния, България и Сърбия по случай стогодишнината от раждането на голямата банатска българска личност АНТОН ЛЕБАНОВ – вингански народен будител, патриарх на банатското българско винганско поетическо и литературно творчество, представител на българската публицистика.

Срещата започна в работната зала на кметството с един симпозиум, посветен на живота и дейността на Антон Лебанов – верен син на Винга. На този симпозиум взеха участие председателя на Съюза на Банатските Българи от Румъния (С.Б.Б.-Р) –  депутата Никола Миркович, почетния председател на С.Б.Б.-Р. – професор Карол Матей Иванчов, представители от Винга, Стар Бишнов, Бречкя, Тимишора, Арад, Дета, Дента, Съниколау Маре заедно с председателите на съответните филиали, кмета на Винга – Негрей Йоан, енорийския свещеник Стоян Мирчов.

Предстоящо представяне на третия том на "Родовата памет"

ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА

ДРУЖЕСТВО НА БАНАТСКИТЕ БЪЛГАРИ В БЪЛГАРИЯ

ИСТОРИЧЕСКИЯТ ФАКУЛТЕТ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
                            
Ви канят на
ПРЕДСТАВЯНЕТО
на книгата
"РОДОВАТА ПАМЕТ НА  БАНАТСКИТЕ БЪЛГАРИ"- част ІІІ
(родови истории – от Банат до България)

11 декември (вторник) 2012 г.,  от 17.30 ч.
В Конферентната зала на Софийския университет
„Св. Климент Охридски”

Монография за Телепа

На банатския български книжен пазар се появи нова книга. Петър Телбис ни предлага да се запознаем със село Телепа (Colonia Bulgara, Bolgar Telep) – селото, което изчезна от лицето на земята. Намиращо се на няколко километра от Стар Бешенов, основано през 1884 г. от банатски българи, а впоследствие приема и шваби, унгарци и други националности.

Авторът казва в увода на книгата:

„Написах тази книга най-напред за спомен на тези, които са живели в Телепа, за онези, които все още са, а и вероятно за онези, които някога ще бъдат телепчани. За да не се случва никога вече по света това, което се е случило с това село.

Читателите трябва  от началото да знаят, че тази монография не е написана от историк, а от филолог, които се опитва да разкаже това, което се е случило, така както го е намерил във вестниците или в останалите все още документи. Всички хора, които са живели в Телепа – банатски българи, унгарци, немци – са направили големи неща там.“

Обединените усилия на хората създали един разцъфтял Рай, където се родил един нов свят.

Отново дарение за "Родовата памет на банатските българи"

Приближаващата поява на третия том от поредицата "Родовата памет на банатските българи" активизира и дарителите. Крум Йорданов от с. Две могили, Русенско, дари 50 лв. за изданието в памет на покойната му съпруга, която бе банатска българка.
Напълно в духа на третия том, който търси да очертае връзките на банатските българи с другите, живеещи около тях, това дарение идва да покаже, че паметта и миналото все още могат да бъдат стожер за очакваното бъдеще.

Премиерата на третия том ще се състои между 1 и 15 декември в София. Подробности ще упоменем веднага щом станат известни точната дата и място на събитието.




Съвременни български художници в чужбина

изложба 1

Сред съвременните български художници в чужбина в изложбата " Толкова близо, толкова далече " , 11.09 – 11.10.2012 , в Националния дворец на културата, София, България бе и нашият Иван Василчин, банатски българин от Стар Бешенов.

"Толкова близо, толкова далече " е идейна творческа концепция, целяща да покаже изкуството на млади български творци от чужбина. Изложбата, посветена на тази тема, е своеобразен първи опит, който събира на едно място и в един общ формат български творци, които учат, живееят и творят в различни градове на Европа. Проектът ще допринесе за популяризирането на тяхното изкуство именно като българско.

Бяла ода за завистта и мечтите, или… мисли на глас след един фестивал

 

Е, завист, но все пак – бяла, творческа, предизвикваща… Искрено, благородно завиждах на ума, таланта, неуморимия труд, безпределния ентусиазъм и многото любов – към корените, традициите, бита… И мечтаех – да бъдем малко повече като тези апостоли, будители от Асеново.

Дали белите усмивки или алените китки,

а може би ромонът от ритми,

приятелска глъчка,

преплитащи се вкусни аромати и прегръдки,

разноцветни шевици и детски чуруликания,

делви, панички, гювечета,

неизменният захарен памук,

прелитайки извечното „Фалмис”,