Имало някога в равното банатско поле конници, които препускали вихрено през пустата и носели в сърцата си огън, а очите искрели от дързост, отправени към линията на хоризонта и залязващото слънце. Летели конници от ордите на прабългарите, после от войските български и унгарски, водели се битки, кипяла любов, превземали се царства. Минавало времето, докато най-после на това място попаднали преселници отвъд Дунава, българи католици, упорито пазещи народността си, а волните им сърца потръпвали от магията на равното поле, конския тропот и омаята на хоризонта.
Векове по-късно техните потомци се заселват в няколко села на вече освободената България, а още по-късно техните деца попадат в големия град. Там, под пепелта на изгорените им от ежедневната битка с живота дръзновения, все още се крие онзи огън, който предците им са разнасяли из унгарската пуста. Очите засияват, а сърцето притихва, преди да забие лудо, заслушано в песента, която разказва за конника, който обикаля селото три пъти преди да отиде при либето си.
Банатските българи в София се събраха за втори път в ресторант „Веслец“ на 17 ноември 2018 г., за да си припомнят или научат още една банатска българска песен, в която се пее за коне, любов, срещи и копнежи. Загадката поставена преди седмици, бе свързана с песента "Slanci trepti da zasede, libe Šárga si vazsede", а Тереза Чуканова и Павлина Топчева-Чуканова спечелиха наградата този път.
Изненадата на вечерта бе спонтанното събиране на толкова много деца с родителите, бабите и дядовците, че ресторантът се оказа тесен да побере всички. Младото поколение устремно настъпва във "Фалмис", както ще видите на снимките :-)
Всички пяха, рецитираха, танцуваха, забавляваха се като на семеен празник, а равносметката за Дружеството ни е, че усилията ни си струват, дават плодове и градят бъдещето на общността.
Беше чудесна среща! Благодарим на всички, които ни помогнаха да я сътворим, като дойдоха, участваха, доведоха децата си и отвориха сърцата си!
Повече снимки тук - фотограф Александър Живков.
