Магдалена Абаджиева е главен асистент, доктор, в Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин", БАН. През 2017 г. защитава дисертация на тема "Павликянската книжнина от XVIII век в историята на българския език", която се съсредоточава върху езиковите особености на най-ранно датирания, достигнал до нас ръкопис, образец на т. нар. "павликянска книжнина". Това е ръкопис 778 НБКМ на католическия книжовник Петър Ковачев Царски от 1773 г., който се съхранява в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.
През март 2019 г. Магдалена Абаджиева започва работа по проекта "Книжнината на българите католици и културната граница между Източните и Западните Балкани през XVIII-XIX век”, който е одобрен за финансиране от Националната програма за млади учени и постдокторанти. Неин научен ръководител е проф. д.ф.н. Марияна Цибранска.
Илюстрацията представя заглавната страница на ръкопис 778 НБКМ от 1773 г. на католическия книжовник Петър Ковачев Царски.
Проектът на Магдалена Абаджиева си поставя за цел да разшири научните познания върху книжнината на българите католици, като обработи представителни и неизследвани до този момент паметници и ги публикува в сборник с превод на новобългарски език. Магдалена планира пътуване до Банат, за да проучи книжовното наследство на българите католици в емиграция след Чипровското въстание през 1688 г.
„Работата на езиковеда не е само да се съсредоточи върху текстовия материал, с който разполага. Той трябва да се постави в съответната историческа епоха и като истински пътешественик да мине по същите пътища, по които са минали и книжовниците, чиито ръкописи трябва да бъдат проучени. Разбира се, тези пътища ние можем да ги видим само в съзнанието си, опирайки се на написаното до момента, на трудовете на други учени, на издадени документи и т.н. Но този мотив трябва да присъства, защото иначе работата няма да е пълноценна, ще бъде лишена от поглед и от дух.
Искам да отида в Банат, защото чувствам, че знанията ми няма да могат да се подредят правилно, ако не видя местата, които са дали нов живот на българите католици след Чипровското въстание. Искам да чуя стъпките им, да видя следите от това, което са преживели и съградили, да поговоря с хората днес, с техните наследници. Разбира се, работата с архивите на място е задължителна, тя е много важна част от проекта ми, но работата е и изостряне на сетивата, и потапяне в атмосферата, и съпреживяване. С нетърпение и вълнение очаквам срещата си с банатските българи.”
