Опитът да бъде очертана картината за свят на българите католици безспорно е едва в периода на надхвърлянето на щрихите, но основните насоки на "начина да се говори" за сложната и донякъде опасна тема са представени така, че да поставят разглежданите проблеми в особения ракурс на "другата" гледна точка. Отчитайки предизвикателството на навлизането в територията на българската душа и перипетиите й при преминаването през различните изпитания, се опитахме да представим един от възможните изпитани модели за нейното оцеляване.
Подложени на натиск от страна на три религиозни системи през XVII в., павликяните в България правят своя избор и предопределят развитието на заложените в нагласите им стереотипи на поведение. За избралите католицизма шансовете да съхранят съкровището на особеното си световъзприемане се оказват по-големи и откриването на познати и близки представи за света в проповедите на свещениците показва пътя, по който да се тръгне като изход от обърканите лабиринти на загубилото силата си и усещащо близкия си край учение на павликянството.
За разлика от градски мислещите чипровчани, които шетали по света като тежки търговци или участници в сложни дипломатически мисии, но винаги носели в съзнанието си родното място, което било центърът на бързо изграждащия се европейски устроен техен свят, крайно бедните павликяни в Южна и Северна България, поради номадски настроеното си мислене свързват представата за родно място с по-абстрактни понятия като "староту гнезду", с което определят българските земи след преминаването в Банат. Рурален тип общество, те спокойно преминават границите, защото центърът на тяхната вселена не е фиксиран териториално поради опасността да бъде подложен на унищожение. Местенето в пространството създава увереността, че може да съхрани целостта на общността, поставена при екстремните условия да бъде винаги "чужда" за всички, с които се срещне.
Центърът остава в съзнанието на самата общност, която се затваря все повече и започва да очертава паралелния свят на своята реалност. Католическата църква, вярна на принципите да се приспособява към приемащите я и да им дава насочващи напътствия, умело борави с познанията за спецификата на човешката душа, използвайки всички възможни методи за формиране на желания резултат като запазва относителната свобода на съзнанието.
В края на XVIII и началото на XIX в. българите в границите на османската империя имат проблеми с идентичността си поради потъването в превзелия ги духовен свят, изграден по принципите на източноправославната църква, която носи една култура християнско-византийска в своята основа, а гръцкият език за едва започналата да се формира интелигенция се е превърнал в единствения възможен език за изразяване на мисли във всички области на обществения и културен живот. Няма изградени механизми, чрез които да се работи за масовото насочване и формиране на съзнанието. Всекидневният език на българите трудно се справя с конкуренцията на давещата го разноезичност на империята. Съвсем различно е положението в средите на българите католици, за които взелата ги под крилото си църква полага неимоверни усилия не само да запази българското им самосъзнание, но и да превърне малката отцепена група в месианистично настроена, излъчваща невероятно самочувствие, общност. Благодарение на стратегически премерените действия на духовниците качествата, които правеха павликяните нежелани и отблъсквани в средите на православните им сънародници, се превръщат в необходимите условия за успешното протичане на процеса, формиращ католическия вариант на българската култура. Любители на крайностите, заложени в нагласите им от павликянското учение, консервативни и войнствено настроени към непосветените в тайните, новоприобщените католици отстояват своя модел на българското с цялата енергия на убеденото в правилността на схващанията си съзнание.
От голямата вълна на преселници, които търсят оцеляване в пределите на север от Дунава единствено българите в Банат успяват да запазят през близо трите века изгнаничество българското си самосъзнание, обградили се с предпазващия ги щит на религиозното възпитание. Заслугите на католическата религия, необвързана с дадена етнично определена държавна политика, са безспорни, а космополитизма и отвореността й за промени се оказват по-добрия начин за създаване на общество, вярващо в силите си и справящо се самостоятелно с определянето и отстояването на въобразените граници на своя общностен свят.
Положението на православните българи във Влашко е коренно противоположно. Прииждащо неорганизирано и на неравномерни талази, следвайки оттеглящите се войски в поредицата руско-турски войни., само за един век това население е почти изцяло претопено в румънскоезичната среда. Липсата на институция, която да се грижи за общностната консолидация се оказва пагубна за неоформеното етнично съзнание на изповядващите православното християнство българи.
Сравнявайки се с другите, банатските българи отчитат особеното положение, в което ги поставя принадлежността им към католическата църква и ролята й за изграждането на схващането, че са единствените съхранили самосъзнанието си българи в Румъния - обстоятелство, подклаждащо конфликтите между двете общности и в края на XX в. Воюването за правото да бъдат признати, дребните интриги, които оцветяват с неприятни нюанси взаимоотношенията между различните български общности не са най-правилния изход от ситуацията, чиито корени могат да бъдат открити в дълбоките пластове на историята.
Малобройната общност на банатските българи, която все повече намалява поради демографския срив, е усвоила ценен урок от дългото си бродене из различни територии - представата на другите за тях зависи от начина да редят собствения си свят чрез думите. Затова се стремят не само да оповестят присъствието си в езиковото битие, но и да задържат колкото е възможно по-дълго изгражданата от самите тях представа за уникалността на сътвореното. Създаването на множество образи, които функционират в различни културни системи има за цел да манипулира съзнанието на непринадлежащите към общността и да ги накара да онемяват в почуда при досега с постоянно преекспониращите се "палкене".
В моменти на криза, когато загубата на думите води до загуба на формираната от тях идентичност, се появява необходимостта да се превърне в писано слово разпадащия се свят на представите ни. Затварянето в рамките на текста е единственото средство да се съхранят спомените, който бродят, загубили собствениците си. Превръщането на изчезващия свят в последователно повествование, фиксирано писмено, е единственият начин да оцелее, защото "начинът да се говори" за неизразимото е предопределил принципите, които движат процесите.
Общността на банатските българи все още пази моделите, чрез които се е справяла през вековете с подобна заплаха. Премествайки се и незачитайки границите, тя е пренасяла ценността на своята същност и съхранявания от нея вариант на българската култура, а постоянното вербализиране на миналото и превръщането му в свещена история, запечаната в писаното слово, поддържали единството на изградения свят.
Безизходицата на съзнанието в края на XX в. е изразена в разтърсващата изповед на един банатски българин: "Някога дойдохме в България за по-добър живот, а днес няма живот в България, но и няма къде да отидем"38.
Единственият останал изход е разказването на историята и запечатването й вече не в колективната памет, а на огромен брой страници, които ще продължат да чакат някой да ги разгърне.
