Индекс на статията

Опитът да бъде очертана картината за свят на българите католици безспорно е едва в периода на надхвърлянето на щрихите, но основните насоки на "начина да се говори" за сложната и донякъде опасна тема са представени така, че да поставят разглежданите проблеми в особения ракурс на "другата" гледна точка. Отчитайки предизвикателството на навлизането в територията на българската душа и перипетиите й при преминаването през различните изпитания, се опитахме да представим един от възможните изпитани модели за нейното оцеляване.
Подложени на натиск от страна на три религиозни системи през XVII в., павликяните в България правят своя избор и предопределят развитието на заложените в нагласите им стереотипи на поведение. За избралите католицизма шансовете да съхранят съкровището на особеното си световъзприемане се оказват по-големи и откриването на познати и близки представи за света в проповедите на свещениците показва пътя, по който да се тръгне като изход от обърканите лабиринти на загубилото силата си и усещащо близкия си край учение на павликянството.
За разлика от градски мислещите чипровчани, които шетали по света като тежки търговци или участници в сложни дипломатически мисии, но винаги носели в съзнанието си родното място, което било центърът на бързо изграждащия се европейски устроен техен свят, крайно бедните павликяни в Южна и Северна България, поради номадски настроеното си мислене свързват представата за родно място с по-абстрактни понятия като "староту гнезду", с което определят българските земи след преминаването в Банат. Рурален тип общество, те спокойно преминават границите, защото центърът на тяхната вселена не е фиксиран териториално поради опасността да бъде подложен на унищожение. Местенето в пространството създава увереността, че може да съхрани целостта на общността, поставена при екстремните условия да бъде винаги "чужда" за всички, с които се срещне.
Центърът остава в съзнанието на самата общност, която се затваря все повече и започва да очертава паралелния свят на своята реалност. Католическата църква, вярна на принципите да се приспособява към приемащите я и да им дава насочващи напътствия, умело борави с познанията за спецификата на човешката душа, използвайки всички възможни методи за формиране на желания резултат като запазва относителната свобода на съзнанието.
В края на XVIII и началото на XIX в. българите в границите на османската империя имат проблеми с идентичността си поради потъването в превзелия ги духовен свят, изграден по принципите на източноправославната църква, която носи една култура християнско-византийска в своята основа, а гръцкият език за едва започналата да се формира интелигенция се е превърнал в единствения възможен език за изразяване на мисли във всички области на обществения и културен живот. Няма изградени механизми, чрез които да се работи за масовото насочване и формиране на съзнанието. Всекидневният език на българите трудно се справя с конкуренцията на давещата го разноезичност на империята. Съвсем различно е положението в средите на българите католици, за които взелата ги под крилото си църква полага неимоверни усилия не само да запази българското им самосъзнание, но и да превърне малката отцепена група в месианистично настроена, излъчваща невероятно самочувствие, общност. Благодарение на стратегически премерените действия на духовниците качествата, които правеха павликяните нежелани и отблъсквани в средите на православните им сънародници, се превръщат в необходимите условия за успешното протичане на процеса, формиращ католическия вариант на българската култура. Любители на крайностите, заложени в нагласите им от павликянското учение, консервативни и войнствено настроени към непосветените в тайните, новоприобщените католици отстояват своя модел на българското с цялата енергия на убеденото в правилността на схващанията си съзнание.
От голямата вълна на преселници, които търсят оцеляване в пределите на север от Дунава единствено българите в Банат успяват да запазят през близо трите века изгнаничество българското си самосъзнание, обградили се с предпазващия ги щит на религиозното възпитание. Заслугите на католическата религия, необвързана с дадена етнично определена държавна политика, са безспорни, а космополитизма и отвореността й за промени се оказват по-добрия начин за създаване на общество, вярващо в силите си и справящо се самостоятелно с определянето и отстояването на въобразените граници на своя общностен свят.
Положението на православните българи във Влашко е коренно противоположно. Прииждащо неорганизирано и на неравномерни талази, следвайки оттеглящите се войски в поредицата руско-турски войни., само за един век това население е почти изцяло претопено в румънскоезичната среда. Липсата на институция, която да се грижи за общностната консолидация се оказва пагубна за неоформеното етнично съзнание на изповядващите православното християнство българи.
Сравнявайки се с другите, банатските българи отчитат особеното положение, в което ги поставя принадлежността им към католическата църква и ролята й за изграждането на схващането, че са единствените съхранили самосъзнанието си българи в Румъния - обстоятелство, подклаждащо конфликтите между двете общности и в края на XX в. Воюването за правото да бъдат признати, дребните интриги, които оцветяват с неприятни нюанси взаимоотношенията между различните български общности не са най-правилния изход от ситуацията, чиито корени могат да бъдат открити в дълбоките пластове на историята.
Малобройната общност на банатските българи, която все повече намалява поради демографския срив, е усвоила ценен урок от дългото си бродене из различни територии - представата на другите за тях зависи от начина да редят собствения си свят чрез думите. Затова се стремят не само да оповестят присъствието си в езиковото битие, но и да задържат колкото е възможно по-дълго изгражданата от самите тях представа за уникалността на сътвореното. Създаването на множество образи, които функционират в различни културни системи има за цел да манипулира съзнанието на непринадлежащите към общността и да ги накара да онемяват в почуда при досега с постоянно преекспониращите се "палкене".
В моменти на криза, когато загубата на думите води до загуба на формираната от тях идентичност, се появява необходимостта да се превърне в писано слово разпадащия се свят на представите ни. Затварянето в рамките на текста е единственото средство да се съхранят спомените, който бродят, загубили собствениците си. Превръщането на изчезващия свят  в последователно повествование, фиксирано писмено, е единственият начин да оцелее, защото "начинът да се говори" за неизразимото е предопределил принципите, които движат процесите.
Общността на банатските българи все още пази моделите, чрез които се е справяла през вековете с подобна заплаха. Премествайки се и незачитайки границите, тя е пренасяла ценността на своята същност и съхранявания от нея вариант на българската култура, а постоянното вербализиране на миналото и превръщането му в свещена история, запечаната в писаното слово, поддържали единството на изградения свят.
Безизходицата на съзнанието в края на XX  в. е изразена в разтърсващата изповед на един банатски българин: "Някога дойдохме в България за по-добър живот, а днес няма живот в България, но и няма къде да отидем"38.

Единственият останал изход е разказването на историята и запечатването й вече не в колективната памет, а на огромен брой страници, които ще продължат да чакат някой да ги разгърне.

Добавете коментар


Родовата памет на банатските българи

Родовата памет на банатските българи Родовата памет на банатските българи

Разбери повече тук

Кулинарно

Традиционни банатски рецептиТрадиционни банатски рецепти

Виж тук рецептите на банатчаните