Дружество на банатските българи в България - Фалмис

За книгата Последният богомил. Моята банатска фамилия

Детайли

Публикувана в Сряда, 20 Май 2026 20:44

Написана от Александър Ловров

Преди 300 години, през 1726 г., по призив на епископ Никола Станиславич, започва изселването на 300 семейства (2000 човека) павликяни от крайдунавските села във Влашко, където в Крайова ги посрещат кипровчани, избягали от погрома на въстанието си през 1688 г. Павликянската масова емиграция продължава до 1731 г. Век и половина по-късно, през 1887 г., се отприщва поток на масово завръщане.

С представянето на книгата „Последният богомил Моята банатски фамилия“ пред посетителите на сайта Фалмис ДБББ Фалмис можем да отбележим началото на юбилея от изхода към Свободата и кръглата годишнина от завръщането в свободна България.  

Под вглеждане в своето минало, банатските българи по традиция разбираме да се върнем назад с векове, прелиствайки старинни книги и документи за борбите: за свобода под Чипровския Балкан, за християнската ни вяра, за българското ни самосъзнание в чуждо обкръжение. Традицията е пренесена от Банат в „Майка България“ в края на XIX век, когато  прадедите ни се завръщат. В семействата ни се препредават легендите за миналото, отразяват го школските истории, монографиите на общностните краеведи, изследванията на официалната наука.

Прочети още: За книгата Последният богомил. Моята банатска фамилия

Иван Ферменджин - общественик и историк на българите от Винга

Детайли

Публикувана в Събота, 16 Май 2026 22:28

Написана от Иван Ранков

Статията е на Иван Ранков от Винга. Адаптирана е от Александър Лавров. С нея авторът участва в III МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ на тема: „БАНАТСКИТЕ БЪЛГАРИ – КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО, ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, състояла се на 26 януари 2024 година в Зала "Марин Дринов, Българска академия на науките, ул. „15 ноември“ № 1, София

Публикувана е за пръв път в сборника със статиите от конференцията. Поместваме я тук с много снимки, които се публикуват за пръв път.

Един от най-трудолюбивите и плодотворни представители на винганската общност, издирвал, събирал, обработвал и сам създал ценни документи за историята и културата на българите от този край на Баната, е Иван Ферменджин. Той се радва на обичта и уважението на своите съвременници и заради своя музикален талант, и заради подновеното от него издаване през ХХ век на любимите на вингани и на другите банатски българи годишници, т. нар. Календари. Приживе е известен и с прякора Guláka (Гуляйджията).

Прочети още: Иван Ферменджин - общественик и историк на българите от Винга

Заключително събитие по проекта за банатските българи и българите католици

Детайли

Публикувана в Четвъртък, 23 Април 2026 21:55

Написана от falmis.org

На 23 април 2026 г. в Института за българския език "Проф. Любомир Андрейчин" се състоя заключителното събитие за представяне на резултатите по проекта "Културната идентичност на банатските българи и българската католическа книжнина", финансиран от Фонд "Научни изследвания" (договор КП-06-Н70/1). Ръководителят на проекта гл. ас. д-р Магдалена Абаджиева откри форума:

"На 7 август вечерта, когато влакът ме поведе от централната железопътна станция в Пеща към Арад, аз се чувствах немалко развълнуван, защото тръгвах да изпълня една своя отколешна мечта – да пропътувам всички ония места в Банат и Трансилвания, гдето е имало или още има стари български колонии. Захващах с католишките българи в Банат, които в края на 17 век напуснаха крайдунавските си жилища в България и тръгнаха през Влашко към Унгария да се спасяват".
Това са думи на големия български изследовател Любомир Милетич, които стоят в началото на неговата студия „На гости у банатските българи“, публикувана в списание „Български преглед“ през 1896 г.

Прочети още: Заключително събитие по проекта за банатските българи и българите католици

Завръщане към корените

Детайли

Публикувана в Вторник, 10 Март 2026 22:29

Написана от Иван Василчин

Художникът Иван Василчин от Стар Бешенов

Детството

Детството ни беше смесица от прости радости, които родителите ни знаеха как да ги обличат в дрехи, чиято духовна стойност е била в пъти по-голяма от финансовата на даден предмет или събитие. Пораснах в селска среда, незамърсена от дивашката демокрация, технологии и интернет. Винаги бяхме навън, играехме си на открито,  слънцето ни печеше, ходехме боси през прах или кал, през зимата през сняг, който понякога надвишаваше ръста ни, и наистина ни харесваше да правим тунели или да строим крепости. Училищата не затваряха при първия сняг и често, дори ако училищният автобус засядаше в снега, никой не се тревожеше, че трябва да ходим пеша 5 км до училище.  

Прочети още: Завръщане към корените