На 23 април 2026 г. в Института за българския език "Проф. Любомир Андрейчин" се състоя заключителното събитие за представяне на резултатите по проекта "Културната идентичност на банатските българи и българската католическа книжнина", финансиран от Фонд "Научни изследвания" (договор КП-06-Н70/1). Ръководителят на проекта гл. ас. д-р Магдалена Абаджиева откри форума:
"На 7 август вечерта, когато влакът ме поведе от централната железопътна станция в Пеща към Арад, аз се чувствах немалко развълнуван, защото тръгвах да изпълня една своя отколешна мечта – да пропътувам всички ония места в Банат и Трансилвания, гдето е имало или още има стари български колонии. Захващах с католишките българи в Банат, които в края на 17 век напуснаха крайдунавските си жилища в България и тръгнаха през Влашко към Унгария да се спасяват".
Това са думи на големия български изследовател Любомир Милетич, които стоят в началото на неговата студия „На гости у банатските българи“, публикувана в списание „Български преглед“ през 1896 г.
Всеки учен, който е работил върху книжнината на българите католици и банатската книжнина, неминуемо е тръгвал от изследванията на Милетич. И макар че в последните години научният интерес към темата все повече се разширява, аз избрах да открия днешното събитие именно с думите на Милетич, изречени преди 126 години.
Защото с моите колеги от екипа на проекта „Културната идентичност на банатските българи и българската католическа книжнина“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, се обединихме не само за да продължим научните търсения в полето на книжовното наследство на банатските българи, но най-вече да го впишем в общия развой на книжнината на българите католици. Казано с други думи и метафорично: да върнем банатските българи зад граница у дома, в тяхната изгубена, но пазена като светиня родина.
Преди три години в началото на нашия проект казахме: Припознаването на банатските българи като продължители на книжнината на българите католици зад граница ще укрепи тяхното самосъзнание и ще помогне за преоткриването и запазването на тяхната книжовна традиция, от която зависи оцеляването на българския език зад граница в епохата на глобализация.
Днес за мен е радост да ви приветствам с добре дошли на нашето представяне, в което ще се запознаете с основните научни резултати, които сме постигнали в рамките на изпълнението на проекта „Културната идентичност на банатските българи и българската католическа книжнина“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“".
Абаджиева подчерта, че за тези три години като резултат са налични 43 научни публикации, сред които две монографии, два сборника със студии и статии, христоматия с текстове и проект за читанка за децата в Банат. Изданията са резултат както от работата ни с книжовни образци от 17 век насам, така и от теренна работа сред банатските българи от двете страни на Дунава.
Проф. дфн Марияна Цибранска-Костова представи изданията „Абагар на Филип Станиславов от 1651 година“ и „Христоматия. Текстове от книжнината на българите католици и банатската книжнина“. Магдалена Абаджиева представи своята книга „Книжнината на българите католици от XIX век и банатската книжнина“, сборника „Банатските българи - културно наследство, език и литература, т. 3, както и сборника със студии и статии „Културната идентичност на банатските българи и българската католическа книжнина“. За проучванията на терен разказа доц. д-р Калина Мичева-Пейчева, а за срещата си с представителите на банатските българи в Румъния сподели впечатленията си д-р Явор Иванов. Изданието „Mânen bukvar i čitanka za dicata v Banat (proekt) бе представено от проф. д-р Лучия Антонова-Василева.
Светлана Караджова от Института за литература, която е лектор по български език в Западния университет в Тимишоара, в същия ден представи резултатите от проекта пред своите студенти. Така събитието прескочи границите и свърза България и Банат за пореден път.
