Статии за банатските българи

ИСТОРИЯТА НА ЕДНО ЗАВРЪЩАНЕ

Банатските българи са особена издънка от многовековното дърво на българския етнос. Потомци на изселилите се чипровчани и павликяни от Никополско и Свищовско след погрома на Чипровското въстание през 1688г., те вече 260 години живеят в Банат и пазят езика, традициите и българското си самосъзнание . Въпреки принадлежността си към католицизма, продължават да се наричат "палкене" като спомен за павликянското им минало. Бешенов и Винга са селишата, от които по-късно се нарояват множество села, намиращи се днес в Румъния, Югославия и България. Неразривно свързани с двата центьра на българската палкенска култура, всяко от новите селища доразвива пренесеното под влиянието на новата среда, в която попадат изключително възприемчивите и същевременно краино консервативни палкене. Затворената общност на проповядващите дуализъм павликяни претърпява многобройни влияния, но успява да съхрани дълбоко заложеното самочувствие на хора, пазещи тайното знание, нужно за живота на общността.
Подобно на всички други преселници те чертаят пътя си с жертви, лишения, мъка и неистов стремеж за оцеляване, който ги е тласкал да търсят все нови и нови пътеки, по които да пренесат познанията за миналото и за самите себе си. От момента, в който преминават Дунава, бягайки от неволите в поробеното отечество, те не спират да вярват, че все някога ще се върнат. Този копнеж по "староту гнезду" неколкократно променя същността си , поради факта, че банатските българи не спират да се местят в пространството. Нуждата от земя за обработване е поводът, които ги кара да започнат да се разселват, но струва ми се, че истинската причина е желанието да се доказват постоянно, завладяваики нови територии и срещаики лице в лице предизвикателството да се запазят такива, каквито са, въпреки новите условия, при които им се налага да живеят. Банатските българи са изключително силни при контакта си с "другите". Налагат дистанцираност и непременно изискват да се зачитат специфичните особености, по които се различават от общата маса. Бързо асимилират попадналите в тяхното обкръжение външни лица като ги карат да приемат неумолимите закони, които не позволяват да се нарушава строго определената схема. Консервативни до крайност, те все пак бързо преценяват доколко новите неща ще им служат и светкавично ги възприемат, превръщаики ги в неразривна част от своята култура.
Село Бешенов, основано през 1738 г, е първото българско селище в Банат, от което голям брой преселнически вълни образуват селата Бречкя, Телепа, Дента в румънски Банат и Модош, Канак, Старилец, Белоблато, Иваново, Гюргево в югославски Банат. Второто българско селище в Банат е Винга, основано през 1741 г. от чипровчани, което до Първата световна воина е било културен център на банатск.ите българи. След освобождението на България от турско робство част от банатските българи се връщат в родината, отново търсейки препитание и по-добър живот, и основават селата Драгомирово, Гостиля, Бърдарски геран, Брегаре и Асеново. Разсипани из безкрайното банатско поле палкенете лека-полека започват да изчезват. Свързани с Бешенов чрез пъпната връв на роднинските връзки и общите спомени, с течение на времето поради затрудненото общуване между отделните села, всяко от тях започва да създава свои малки подобия на родното място, което се превръща в приказна реалност, съживявана от нескончаемите разкази за живота там, за самото преселване и трудностите, свързани с превръщането на новото селище в "наш" свят. Затварянето на пренесените знания в капсулата на езиковото битие налага постоянното вербализиране на миналото, което да осъществява етнозапазващата си роля. Прекъснатите връзки с Бешенов, който е излъчващ център на българската палкенска култура; трансформирането на традициите поради дългите години самостоятелен живот; липсата на достатьчно будни палкене, които да се борят със забравата на миналото, водят или до асимилация на малцината оцелели банатски българи, живеещи съвместно с други националности, или до окончателното изчезване на цели села.
Най-ясно се вижда този процес при селата, населени с банатски българи в България, които, осъществявайки лелеяната мечта на толкова поколения да се върнат в родината, изведнъж разбират, че обричат на смърт всичко това, което са успели да изградят по времето на живота в Банат. Не би трябвало вече да отстояват самобитността си и да се борят за специално отношение към тях, защото са успели да се върнат, но тогава започва обратния процес на стремеж към Банат. Така известната песен, изпълнявана по всякакъв повод и будеща родолюбивите чувства на банатските българи:"Хайдат да се преберем, българе куя се звем", се превръща в нов вариант с променени първи стихове:"Хайдат, брайкя, да се преберем, синцата палкене дит се звем". Живеейки сред българи, преселниците от Банат се отказват от разграничаващото ги до тогава име "българе палкене" и започватда се наричат само "палкене". "Българи" са всички около тях, които е по-добре да се държат на разстояние и в постоянен възторг от донесената висока за времето си култура, специфичната носия и самобитния фолклор.
Народните песни, изггьлнявани от банатските българи в Банат и България са едни и същи, но ако внимателно се вслушаме в тях, ще открием, че жизнерадостния, забързан ритьм на песните в Банат, в България се е превърнал в бавно разливаща се мелодия, наситена с болка и носталгия. Песните не са тьжни по своето съдържание, но чувствата, с които се изпълняват, налагат все по-засилващия се интуитивно стремеж да бъдат изплаканата мъка на изгубилите пътя.
В петте села в България идват банатски българи от почти всички български селища в Банат и образуват едно цяло, различаващо се в някои подробности, но непоколебимо в единството на основните характеристики, обособяващи го от околните. Усилено общуват помежду си, тъй като са католици и браковете с източноправославни били нежелателни. Роднинските връзки спояват сравнително младата колония и спомагат за нейното оцеляване в изключително трудните условия за опазване на диалекта и традициите, които търпят постоянния натиск на българския книжовен език и на също толкова българските обичаи. Принадлежността им към католицизма, която има огромно значение за запазването на езика и българското им самосъзнание в Банат, поради водене на богослужението на роден език, изиграва своята роля и при връщането в България. И сега може да се усети вълнението и огромната енергия, която се акумулира по време на литургия при изпълнение на църковни песни на български палкенски диалект. От силната набожност и насажданата от най-ранна детска възраст нужда да се ходи на църква, у днешните банатски българи в България е останало много малко, което е една от причините те да губят в борбата със смачкващото ги време.
Обявяването на епископ Евгении Босилков за Блажен подготви процеса на завръщане в лоното на църквата, тьй като за невярващите и загубили навиците да се чувстват обединени от религиозна идея, издигането на човек, който е бил дванадесет години енорийски свещеник в с.Бърдарски геран до толкова високо признание за страданията и работата за запазване на общността, е необходимото звено за свързване на разкъсаната верига. Още са живи тези, които го помнят и това кара католическото духовенство упорито да използва неговото дело и влияние за обединяване на банатските българи в България, създавайки редица празници, които срещат отдавна неподдържащи връзка помежду си роднини от отделните села. Едва ли църквата се интересува точно от подновяване на връзките между палкенете, но усилията й да обедини католиците и да създаде у тях чувство за единство, отлично служат и на тези, които работят за запазването на специфичната палкенска култура.
Демографският срив е другият фактор, който подпомага изчезването на банатските българи. Щом това е проблем и за многолюдния в миналото и постоянно бълващ хора Бешенов какво остава за неговите малки подобия, които се лишават не само от работна ръка, но най-вече от живи носители на традиционното знание за общността. Протичащото от години напускане на селата й заселването в градовете, където вече по-трудно се осъществяват контактите,е на път да обезлюди кипящите от живот селища. Диалектът не е постоянно средство за общуване между "гражданите", смесените бракове лишават потомците от осъзнаването на принадлежността им към палкенското единство по простата причина, че никой не се занимава с приобщаването им, било защото няма желание или защото това е вече напълно излишна отживелица. Невладеенето на българския палкенски диалект от младото поколение, родено в градовете, и недостатъчното му пребиваване в родното село на родителите, окончателно спуска бариерата пред опитите за въздеиствие чрез банатския български фолклор, изпълняван на всички празници в селата или на концерт в някой по-голям град. С умирането на възрастните, които носят дълбоко в душата си идеализирания образ на тяхното собствено минало, което съдържа цялото богатство на живата по онова време традиция в селата, и същевременно жестоко херметизирали тези спомени, нежелаещи да допуснат, че животът в тези села е съществувал и без тях, практически в градовете (особено в България) повече няма да има банатски българи. Деиствителните центрове, които работят за оцеляването на палкенщината в България, с трогателната всеотдайност на възрожденците, са селата.Вътрешната борба между противопоставянето на новото и осъзнаването на самоизключването от общността с акта на излизане от селото, сковава желанието за активни действия в подкрепа на палкенската кауза.
За палкенете, които са превърнали своя диалект във втори български литературен език, служещ си с латиница, е характерно усиленото издаване на огромен брой учебни пособия, календари, книги, молитвеници, вестници и списания, чрез които малцината, виждащи надвисналата опасност.се стремят да въздеистват на събратята си и да спасят от унищожаване крехката стабилност на собственото битие, отдавна започнало да оеъзнава своето съществуване чрез превръщането му в територия на постоянно изговаряното минало като гаранция за бъдещ живот.
Лутайки се из проблемите на всекидневието все по-трудно успяваме да намерим пътя, включването в който гарантира преминаване в бъдещето. Разкъсвана от вътрешни конфликти и борба за надмощие, оредяващата група на банатските българи остава вярна на генетично заложеното й упорство да не търпи състоянието на безконфликтност. Ако случайно са спрели да ги забелязват, те си намират за какво да се изпокарат и превръщат неразбирателствата си в широко обсъждана тема, наслаждавайки се на вниманието, което са предизвикали. Свикнали винаги да бъдат приви-легировани, още от далечното време на павликянското им минало, съумяватда изискат правото на специално отношение, без значение по какъв начин ще го получат.

Оцеляването на общността зависи от общите усилия на принадлежащите към нея. Не успеем ли да съхраним завещаното, ще бъдем виновни единствено ние, днешните банатски българи, независимо от това къде живеем.



28 ноември 1998 г.
гр.София

Светлана КАРАДЖОВА

 публикувано на: https://macedonia.kroraina.com/banat/banat.html

Мисия „Избавление“

 

Слово, произнесено  от проф. д.ф.н Иван Младенов при представяне на изложбата "Списъкът на избавлението" на храмовия празник „Двете недели“ в Стар Бешенов, 15 август, 2021 г.                                                                                     

Уважаеми домакини,

Благодаря ви за поканата, за милото посрещане, за добрите ви усмивки! Благодарни сме, че ни почетохте за храмовия празник, който събира банатските българи от всички краища, където има техни потомци. Всички знаем какво е да те посрещнат сънародници, а в случая и роднини в чужбина. Ще се зарадват, ще ни поканят в дома си, ако потрябва, ще ни помогнат. Ще направят каквото е нужно, за да се почувстваме добре.

А сега си представете същото чувство стократно умножено, избликнало от сърцата на 1160 етнически българи, граждани на Югославия,  пленници в немски лагер, изведени и избавени от почти сигурна гибел. Това се случва преди 80 години, през април 1941, когато нацистка Германия напада и побеждава сръбските войски, в чиито редици се сражават българи от румънски и сръбски Банат, македонски българи и такива от Южните покрайнини.

Мисията на Антон Лебанов

 

През пролетта на 1941г. по-голямата част от Централна и Западна Европа вече е прегазена и подчинена от германския Вермахт, но Гърция успешно устоява на агресията на германския съюзник Италия. Заради тази несигурност на Балканите, като плацдарм за предстоящото нападение срещу СССР, Германия отлага сроковете по план „Барбароса“. На 1 март България се присъединява към Тристранния пакт и когато в края на месеца Югославия се отказва от договора си за съюз с Германия, през България немските войски я нападат, за да могат да атакуват от нейната територия съпротивляващата се Гърция.

От  6 до 17 април 1941 г. с операцията „Aufmarsch 25“ германците разгромяват войската на Кралство Югославия. Само във Вардарска Македония  са пленени над сто хиляди войници, някои от които са дезертьори  или неуспели дори да стигнат до центровете за мобилизация. Започва депортирането им в Германия, за да бъдат използвани като работна сила, но това става бавно. До 1 юни транспортът трябва да осигурява войната срещу Гърция, а след това подготовката за нападението срещу СССР. В победената Югославия се надига въоръжена съпротива и военнопленнческите лагери там не са достатъчно сигурни. До депортацията част от пленниците са преместени в Румъния, в околностите на Тимишоара. Между тях има етнически българи от Македония, Западните покрайнини, междуречието Морава-Тимок и Войводина. Щастливата случайност поставя съдбата на тези млади мъже в ръцете на техните сънародници банатските българи от Румъния, оглавени от Антон Лебанов и той достойно поема този исторически жребий.

Целият живот на 29-годишния Антон Лебанов до края на април 1941г. е  като прелюдия към мисията за избавление на българите от пленническия лагер  край Тимишоара.

За любовта и дълга към родината през поколенията

Разговор с Йоана Захаринова, дъщеря на банатския българин Антон Лебанов по повод 80-годишнината от спасяването на българи военнопленници от германски лагер


Денят на Европа и край на Втората световна война, 9 май, предвещава история за ценностите и многообразието. Срещам се с Йоана Захаринова, дъщеря на Антон Лебанов, виден и малко познат банатски българин, който със смелостта си, куража и любовта към родината помага за спасяването на 1100 български военнопленници от германски лагер в Тимишоара, след окупирането на Югославия от Германия през 1941 г. в разгара на Втората световна война. Тогава Антон е само на 29 години, току-що оженен, съпругата му, Юстина, също банатска българка от Винга, е била в началото на бременността си с първата им дъщеря, Йоана. Въпреки крехката си възраст, Антон е имал богат опит на адвокат, журналист и пазител на българската култура чрез списването на вестник „Банатски български глас“ (1935-1943), заедно с Карол Телбизов, и подпредседател на Изпълнителния комитет на създаденото през 1939 г. Българско народно общество в Банат.

Сред мириса на лалета, изпълващи площада на НДК, сред фонтани и под пролетните слънчеви лъчи, Йоана започва да извиква спомен по спомен разкази за детството си в България и в Румъния, вкуса на пилешката супа, сготвена от баба ѝ, на току-що узрялото грозде, обрано от детските ѝ ръце, и по-късно, винганските носии на баба Лучия в София, впечатляващите мебели от Винга в малката къща под наем на бул. „Сливница“, до награждаването на баща ѝ с медал „Иван Вазов“ от Държавната агенция за българите в чужбина по повод 90-годишнинтата му. Със скромна и лъчезарна усмивка тя ни превежда през десетилетията на паметта и единството и с помощта на снимките, които носи.

Сестрите Радкови – една в Аржентина и пет в Бърдарски геран

For Spanish see below

(на снимката: първи братовчедки Катерина Саламанова (дъщеря на Франа Радкова) и Франа Ронкова (дъщеря на Ана-Мария Радкова), последната им снимка от 2019 г.)

(en la foto: primas hermanas Katerina Salamanova (hija de Frana Radkova) y Frana Ronkova (hija de Ana-Maria Radkova), su última foto en el año2019.)

Търсенията ни в Аржентина намират същите усилия в обратна посока, а нашите роднини там започват да се завръщат при корените си . Като медиатор (посредник) в търсенето, всички ще се събират при мен и после отново ще тръгват по белия свят, да се надяваме вече поне малко по-подреден.

Рикардо Велчов от Буенос Айрес е направил родословно дърво и търси своите роднини в Бърдарски геран:

Търсим Узунови – петима братя в Аржентина

Илиян Узунов (роден 1951 г.) от Бърдарски геран издирва петима братя на дядо си Карол Узунов (по прякор на рода Вълквите). 

Четирима от тях заминават през 1916 г. за Баия Бланка, а петият се преселва през 1936 г. - Петър (Перку), Павел (Пали), Филип, Рашко и най-малкия Стоян. Шестият брат Карол (роден 1900 г) остава завинаги в Бърдарски геран.

В Аржентина синът на Стоян е кръстен Карол на чичо си Карол, който е останал в Бърдарски геран.

През 2003 г на симпозиум в София идва един от потомците, който е лекар, д-р Узунов от  Бая Бланка. Посолството на Аржентина в София намира адреса на Илиян Узунов в София и закарва доктора до там, за да се видят. Един разговор за 10-тина минути, но след това повече не се обажда, не оставя контакти за връзка. Визуално много приличал на бащата на Илиян, което също доказва родовата им връзка.