Статии за банатските българи

Вингански легенди и предания за Дворин

Свещеният Извор с молитвената станция  

Motto: Корабът, неспирно и мощно порещ морето, оставя зад себе си диря от талази и залутаната ладия на самотен рибар, застигната от талазите, се разлюлява и преобръща, но рибарят не губи вярата си в Божия Дух за своето спасение.

Титу Майореску

(1840 – 1917)

За пришълеца във Винга равнината на винганското землище навярно не се отличава с много и твърде очевидни забележителности. До границите на хоризонта гледката е еднообразна и еднообразието рядко се нарушава от отделни или от китка дървета, най-вече около пътищата, а няколко потока ромолят по дъната на плитки долове. Докъдето стига взорът, безкрайно се простират големи, равни,  плодородни нивя. Толкова повече за винганина е мила всяка една забележителност: в песен той е увековечил „винганското гориче“, в сянката на което преди повече от век се е играло винганското „хоро“, създал е легенди за Качамаговата могила и други интересни места.

Интервю по БНР със Светлана Караджова и Данко Калапиш

На 2 октомври Светлана Караджова, председател на Дружеството на банатските българи в България - Фалмис и Данко Калапиш, член на Дружеството, гостуваха на Пламена Бачийска в предаването "Нощен Хоризонт". Александър Лавров, член на УС, се включи по телефона от Враца.

Интервю с Лука Велчов – живата памет на българското в Букурещ

Репортер: Господин Велчов, как бихте се самоопределили? Кои са Вашите главни черти?

Лука Велчов: Господи, не знам какво би трябвало да отговоря на този въпрос, но смятам, че най-важното за мен е любовта към отечеството БЪЛГАРИЯ. Както всички наши предшественици, и аз съм слушал доста приказки, доста песни, доста фолклор за Отечеството България, факт поради който действам понастоящем, понеже просто възхвалявам родината, българската родина, която я възхваляват всички банатски българи. Смятам, че това е най-важното.

Лука Велчов - един банатски българин в Букурещ

Ако има човек, който да знае днес всичко за българското малцинство в Румъния, за българските места в Букурещ и в Румъния като цяло, за проблемите, с които се сблъсква то днес, това е банатският българин Лука Франциск Велчов. Посвещава живота си на българската кауза в Румъния, за която работи от повече от 70 години. Тази година навърши 85 години. На българите в Румъния, на историята им той отдава сили, време, изключителни възможности и не на последно място голямото си сърце.

Католицизмът в Кипровец и околностите му

Статията е написана като доклад-дарение от автора за първоначално обявената, но несъстояла се Научна кръгла маса в Чипровци през септември 2018 г. по случай 330 г. от Чипровското въстание.

България приема християнството като официална държавна религия от Константинополската патриаршия два века преди Великата схизма да раздели през 1054 г. християните на източни и западни. Още почти три и половина века след премането на християнството българските владетели преговарят и поддържат добри връзки и с римските папи, което служи като основание на някои историографи от Българската католическа църква и други учени да обясняват проникването на католицизма в България. Техните обяснения не дават пълна и ясна картина на процеса, в който Кипровец и околностите му имат важно и решаващо място. Има и други обяснения.

Химнът на Европа вече и на palćenski

9 та симфония
Общността на банатските българи живее на територията на три държави в днешно време – Румъния, Сърбия и България. Макар и малка, тя също е разкъсвана от противоречия и вътрешни конфликти, така характерни за всички българи. Затова преводът на „Ода на радостта“ на банатската българска книжовна норма идва с надежда за едно по-добро общо бъдеще.

Преводът е на Гюка Гергулов от Стар Бешенов, а изпълнението на младата певица Мария Мунтян (род. Софран) от гр. Сънниколау Маре. И двамата са членове на формацията „Bišnovski svirci i pejače“. Видеото е дело на Александър Живков от Дружеството на банатските българи в България.