Статии за банатските българи

Винганският прозорец към Царството Небесно навършва 125 години

На 11 юни е патронният празник „Пресвето Тройство“ (Св. Троица) на черквата на българите в основаното от тях в Банат някогашно градче Терезиопол, днес с. Винга - Румъния. Интересна и вълнуваща е историята на винганските католически черкви и особено на величествения и красив храм, достигнал до наши дни, за чието въздигане има запазени много документи.

Легенда за винганското землище и братята Качамаг, благородничеството на тяхната фамилия


„Дървото не отказва своята сянка, дори на онзи, който идва да го отсече”
„Нараяна”, санскритски епос от ІV в. пр. Хр.

Заселването на Винга от българите продължава над 20 години и е узаконено с много специален императорски акт. С указ от 1 август 1744 г. Мария Терезия потвърждава великите привилегии на града Терезиополис, както от този ден се именува Винга, а до 20 ноември на същата година землището му е заснето, измерено и картографски начертано от военния инженер-топограф капитан Kayser (Кайзер). Кадровият офицер съставя подробна и прецизна карта, в мащаб според тогавашните австрийски имперски правила (Maastab von 4000 Wienner Klafter), надписана на немски език, която вече 272 години грижливо, като светиня, се пази във Винга.

Полковникът на Гарибалди (Стефан Дуньов в Италия)

На 4 октомври в Чипровци беше чествана 200-годишнината от рождението на бележития банатски българин полковник д-р ю. н. Стефан Дуньов. На честването освен граждани на Чипровци, кметът и други представители на Общината, на Историческия музей Чипровци и заместник-областният управител на Монтана, присъстваха още: посланикът на Унгария в София, спонсори от Унгария за издигането на паметника на Стефан Дуньов в Чипровци, представители на Унгарския културен институт „Балаши” в София, представители на с. Асеново начело с кмета, духовни лица. На площад „Петър Богдан”, пред паметника на героя, след изпълнение на националните химни на България и Унгария, бяха произнесени почетни слова и поднесени венци. В салона на кметството доц. Ласло Пете изнесе лекция за живота на Стефан Дуньов, а самодейци от Асеново и Чипровци пяха и танцуваха.

По молба на Александър Лавров, отправена в края на тържеството, от унгарския културен център, любезно ни предоставиха за публикация във „Falmis” българския превод на лекцията на доцент Ласло Пете, за целта специално преработена и допълнена от самия автор.

Фамилията Станиславов - Станиславич

Епископ Никола Станиславич

(1694 – 1750)

Фамилията Станиславов - Станиславич - от село Ореш, през Чипровец и Крайова, до епископския трон в Темешвар и до съсловието на унгарската аристокрация


Великите хора са като метеори, прелитат, за да осветят вселената.
Наполеон Бонапарт (1769 – 1821)

Банатските българи с признателност и особено благоговение споменават своя епископ Никола Станиславич. Във фолклора си имат красиви и поучителни митове и дори песен за него. В центъра на тяхното най-голямо село Стар Бешенов те са му издигнали паметник, а на фронтона на голямата и красива църква е увековечено името му с едри, релефни букви.

Той е духовният подбудител на павликяните да потърсят свободата и по-добър живот на север от Дунава, той е духовният предводител при преместването и настаняването на българите католици от Влашко и Трансилвания в Банат, той е и най-представителният и силен застъпник за българите пред властите на Хабсбургската империя през първите, най-тежките години, след преминаването на повечето българи на запад от Карпатите.

Незабравимите български дни на празника Винга 2016



Ансамбъл „Българче”! Това име беше навсякъде във Винга за тазгодишния 1 август - празника на селото: на разлепените афиши за годишнината от създаването на ансамбъла, на големия и красив транспарант, опънат над сцената, монтирана за празника, по общинските афиши с празничната програма, в които специално място бе отредено на спектаклите на нерумънските (малцинствените) местни и задгранични групи.

За Ансамбъла „Българче” говореше и присъствието на многото негови приятели - гости от чужбина и другоселци и самодейните им състави с пъстри носии.

Благородничката Маргарита Бибич – една българка от Банат с голямо и щедро сърце

"Националното чувство трябва да се носи в сърцето, а не толкова да се говори за него.

За онова, което дълбоко се чувства и почита, рядко се говори”

Михай Еминеску
1850 – 1889

Всички днешни българи, учили история, знаят христоматийните примери за нашите големи възрожденски дарители братята Евлоги и Христо Георгиеви, дали 6 000 000 лв. за строителството на централната сграда на Софийския университет, и Васил Априлов с чиито средства е построена Априловска гимназия в Габрово през 1851-1873 г. Малцина са тези, които дори само са чули, а още по-малко са тези, които са запомнили фамилното име Бибич на едно семейство българи от Банат, създали почти един век по-рано, с личните си дарения, няколко благотворителни фондации.