Статии за банатските българи

Сестрите Радкови – една в Аржентина и пет в Бърдарски геран

Детайли: Написана от Светлана Караджова

For Spanish see below

(на снимката: първи братовчедки Катерина Саламанова (дъщеря на Франа Радкова) и Франа Ронкова (дъщеря на Ана-Мария Радкова), последната им снимка от 2019 г.)

(en la foto: primas hermanas Katerina Salamanova (hija de Frana Radkova) y Frana Ronkova (hija de Ana-Maria Radkova), su última foto en el año2019.)

Търсенията ни в Аржентина намират същите усилия в обратна посока, а нашите роднини там започват да се завръщат при корените си . Като медиатор (посредник) в търсенето, всички ще се събират при мен и после отново ще тръгват по белия свят, да се надяваме вече поне малко по-подреден.

Рикардо Велчов от Буенос Айрес е направил родословно дърво и търси своите роднини в Бърдарски геран:

Прочети още: Сестрите Радкови – една в Аржентина и пет в Бърдарски геран

Търсим Узунови – петима братя в Аржентина

Детайли: Написана от falmis.org

Илиян Узунов (роден 1951 г.) от Бърдарски геран издирва петима братя на дядо си Карол Узунов (по прякор на рода Вълквите).

Четирима от тях заминават през 1916 г. за Баия Бланка, а петият се преселва през 1936 г. - Петър (Перку), Павел (Пали), Филип, Рашко и най-малкия Стоян. Шестият брат Карол (роден 1900 г) остава завинаги в Бърдарски геран.

В Аржентина синът на Стоян е кръстен Карол на чичо си Карол, който е останал в Бърдарски геран.

През 2003 г на симпозиум в София идва един от потомците, който е лекар, д-р Узунов от Бая Бланка. Посолството на Аржентина в София намира адреса на Илиян Узунов в София и закарва доктора до там, за да се видят. Един разговор за 10-тина минути, но след това повече не се обажда, не оставя контакти за връзка. Визуално много приличал на бащата на Илиян, което също доказва родовата им връзка.

Прочети още: Търсим Узунови – петима братя в Аржентина

Дамянови - от Бърдарски геран в Аржентина

Детайли: Написана от Светлана Караджова

В началото на 20-те години на миналия век, с три вече родени деца, прадядо ми Луко Дамянов и прабаба Катица решават да поемат по трудния път към Аржентина, за да търсят препитание. Много семейства от Бърдарски геран поемат по този път тогава.

Тръгват и Луко заедно с брат си Яко – с цялото домочадие. Пътуването било тежко, но ги крепяла надеждата, че в новата земя ще намерят по-добър живот. Луко бързо си намира работа по машините, а многото езици, които владеел, му давали предимство пред другите работници. Първоначално живели по горите, по сечищата, по строежите, там където намирал работа. Мечтаният рай „Америка” изобщо не бил това, което очаквали. Веднъж, когато малкият Яко, брат на баба ми, бил болен, лежал с температура и питал майка си „Мамо, това ли е Америка, където толкова искахте да дойдем? Тези гори ли са Америка?”. Не могли да разберат защо е трябвало да изоставят уютния дом в Бърдарски геран, за да живеят по горите на края на света.

Прочети още: Дамянови - от Бърдарски геран в Аржентина

Асеновска нишка към Аржентина - Русинови/Делин

Детайли: Написана от falmis.org

Франц Русинов и Агата Делин емигрират в края на 20-те години на XX век. На снимката са двамата с дъщеря си Вера Русинов през 1934 г. в Аржентина. Франц се препитавал там с часовникарство. Имали три внучета, от които едно момче. Поддържат с дядото на Александър Лавров рядка кореспонденция допреди 50-тина години.

Александър Лавров, Емил Делин и Георги Русинов, всички родом от Асеново, имат родствена връзка с Агата, която е сестра на дядото на Александър Ларвов.

Прочети още: Асеновска нишка към Аржентина - Русинови/Делин

В търсене на потомците на банатските българи в Аржентина

Детайли: Написана от Светлана Караджова

През 2021 г. Falmis.org си постави амбициозната задача да започне мащабно издирване на потомците на преселилите се в Аржентина банатски българи от България, Румъния и Сърбия.

За целта в сайта на Дружеството има специална секция, в която ще събираме истории, данни, снимки. Кой кого издирва от България към Аржентина, от Аржентина към България и от двете страни към Банат, откъдето е тръгнало всичко.

Ако в рода ви са запазени спомени за далечни роднини на другия край на света, пратете ни своята история, сканирани запазени снимки, каквото имате, колкото и малко да е то, за да натрупаме база данни и да наредим пъзела. Изпращайте ги на адрес Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., през Месинджър във Фейсбук или на вайбър 0888 76 96 21.

Прочети още: В търсене на потомците на банатските българи в Аржентина

Сиротната светиня Sancta Maria от Дева

Детайли: Написана от Aleksander Lavrov

Историята се основава на налични и безспорни документи и материални факти, но тъй като често пъти са оцелели във времето само фрагменти, свързването им изисква много труд и много информация за периода, от който произхождат. Случва и един такъв фрагмент да се окаже ключ за разгадаване на цял исторически период. Така от общото към частното и от частното към общото се стига до изграждането на хипотезите за непознати или по-малко познати исторически събития и периоди и се разгадава съдържанието на белите петна в тях.

Такъв ключов фрагмент от историята на славния стар Кипровец (днес град Чипровци), саксонското присъствие в него и произхода на католицизма в Кипровецко и българските земи се оказа една незаслужено подминавана каменна статуя на Божията Майка с Младенеца Исус, оцеляла в някогашната българска черква на някогашната трансилванска българска колония Дева. Връзката между тази статуя и кипровецката катедрала „Санкта Мария“ (Sancta Maria) през период от три и половина века проследява предлагания познавателно-публицистичен разказ.

Прочети още: Сиротната светиня Sancta Maria от Дева Добави коментар