Новини свързани с банатските българи

В пукнатината на времето

 

Слънцето огрява рътлините отсреща. Селцето е притихнало в деня си, изтъркулващ се полека между склоновете и канещ след себе си вечерта. Празникът предстоеше, чудейки се как ще се случи в тишината на празните къщи, празните улици и тъгата, пронизваща като хладен повей гърдите на малцината, взрени в случващото се.

Село Огняново, на ръба на пукнатината между Шоплука и Средногорието, някъде там в Елинпелинско. Толкова близо до София и без да можеш да го проумеш, същевременно вече и в Тракия. И изведнъж, именно от тази пролука, от тишината на къщите започват да се стичат към паметника при Старата чешма жени в носии. Възрастни, всички от 70 нагоре. Едва креташи, но нито една с тояжка, всяка гордо поставила ръце на пояса си и, полюлявайки се в търсене на стабилност, пристъпващи към мястото на своята младост.

Ансамбъл Фалмис на турне в Банат

 

Присъствието ни на този свят е с определена цел, мисия, път и заложено желание да стигнем отвъд. Колко от заложеното ще осъществи всеки от нас, е въпрос на избор. Да изминеш правилно път, вървян преди теб, като се опираш на знаците, оставени да трасират маршрута, е дело трудно и някак отговорно. Всеки тръгва, без да знае какво ще му поднесат срещите, завоите, стръмните участъци и дълбоките падини.

Изпитание, което не знаеш дали си готов да понесеш – отговорът намираш в края на пътя. Краят за теб може да настъпи по-рано, може да слезеш от пътеката, да поседнеш на крайпътен камък и да не продължиш повече. Другите ще те подминат, ще те оставят и известно време ще помнят къде си спрял. После вече само някакви оставени знаци ще напомнят за теб на някого, който реши отново да тръгне в тази посока.

Концерт Falmis у дома - Бърдарски геран 13 юли 2019

 
Въздухът трепери така, както може само на полето, сякаш земята гори и всичко се размива над нея. Всичко е притихнало, скрило се е в сянката на дърветата и под стрехите на старите къщи украсени като с гирлянди от гнездата на лястовици. Лозниците са се покрили със зеленина, а изпод нея набъбват едри гроздове и изпълват устните с благост на грозде и вино. Току по прегорялата земя претича някое мишле, току се чуе някое куче да излезе от пладнешката дрямка и да се разлае, току прихнат деца от смях - сякаш жегата не се отнася за тях.

Ансамбъл Фалмис в Белоградчик - 2019

 

Идеята да участваме в организирания от сдружение „Виделина и идентичност“ концерт за празника на Белоградчик на 29 юни 2019 г. не беше наша, но идеално пасна на посоката ни на развитие. Да покажем уникалността си в Северозапада, сред хилядолетните скали и северняшкия вихрен фолклор, бе като да си дойдем у дома, но не съвсем. В близост до Чипровци, люлката на католическата българска култура, през повея на влашките ритми на торлаците и северняшката широка дунавска ритмика на селата на някогашните павликяни, чрез гостите на провеждания в същия ден фестивал „От Тимок до Искър“, и като гвоздей на програмата се появихме ние – „Фалмис“ с целия наличен до момента репертоар.

Ансамбъл Фалмис на фестивал в Чавдар

Понякога не знаеш къде ще те отведе пътят и защо си попаднал точно там. Може би паметта на кръвта на банатските българи, която пази спомена за реда в Австро-Унгария, насочи погледите ни към наричаното „швейцарско“ село Чавдар в Средногорието. Натам ни отведе Светлин Топчев и посещението му за среща с кмета на Чавдар Пенчо Геров, човекът, който успя да превърне малкото селце-община в еталон за това, че и в България може да се гради с мисъл и усет за бъдещето.

Така ансамбъл „Фалмис“ попадна в малко неочакваното фестивално пространство на XII –ти Национален фестивал „Да запеем заедно песните на Средногорието“, организиран от Община Чавдар и Народно читалище Надежда-1900“. Защо отиваме точно не ни беше ясно, но знаехме, че трябва да го направим. За награда получихме едно от най-зареждащите участия на ансамбъла до момента.

Хорчето на ХІХ Международен детски етнофестивал Децата на Балканите - с духовност в Европа

В кристалния въздух трепти вълнението на детските погледи, а те се вълнуват от всичко, особено от срещата с други себеподобни, които са готови да тичат до припадък, да се киснат в басейна до заспиване, да се заливат звънко и невъзпитано със смях, да се омажат със сладолед до ушите и да не се тревожат от това.

"Хорчето" бе заченато преди година с 5 зрънца. Първоначално само за да им предадем танците си, но постепенно се появиха още хлапета и семето покълна. Започна да се развива - една песен леко на шега за Ваню, който живее в града и не знае как се дои кравата, после към китарата се включи и цигулката, появиха се листенцата и се разтвориха към слънцето. Песен на два гласа, солисти, солови изпълнения, песен с танцов съпровод...