Новини свързани с банатските българи

Подарък за баба

Мили внучета от 5, та чак до 35 годишни,

Наближава един хубав празник - на мама, но той е празник и на вашата скъпа баба. Почти всички Вие имате компютри. Не забравяйте, наши скъпи слънчица, че повечето от тях са купени с помощта на баба и дядо. Искате ли, милички, да подарите на вашите баби най-скъпия за тях подарък и то без една стотинка?

Сега ще Ви кажа как...

„Ловров” – апел за помощ

Скъпи банатски българи,

Доста време измина откакто публикувахме молбата на Александър Лавров, който издирва рода си Ловрови, за да участва във второто издание на книгата „Родовата памет на банатските българи”. За мен той е една от онези бели лястовици, които показаха, че самосъзнанието е живо, че могат да търсят и да намерят връзка с останалите банатски българи и да се борят с всички сили за каузата. Александър Лавров сам намери сайтовете ни, писа ми, изяви желание да работи и продължава с ентусиазъм и, въпреки временното отчаяние, съм сигурна, че ще продължава да търси. Защото кръвта вода не става, а искрата на родното трудно гасне.

Ето последното му писмо, в което ни представя резултатите от издирването си досега. Моля всички, които могат да му помогнат, да му пишат на адрес Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. :

 

Нов сайт за банатските българи

Стар Бешенов

Най-после се появи дългоочакваният сайт на Стар Бешенов - http://starbisnov.ro

Това е:

„Един сайт, специално създаден за всички хора, които са чували, знаят или искат да знаят за банатските българи, за всички, които говорят палкенски, за палкенете, чиито прадеди са останали или само са преминали през Стар Бешенов през тези няколко стотин години и за всички, които имат роднини, семейство и приятели палкене!”

Издирва се рода Ловров

Отново молим за помощ цялата банатска общност.

Братята Александър и Гюро Лаврови от Асеново подготвят своята родова история за второто издание на книгата, но имат затруднения при възстановяването на данните от далечното минало.

Затова ме помолиха да дам гласност на техния разказ с молба да им помогнем да намерят роднини във Винга или по света, където има потомци на старата фамилия Ловрови, променена в тяхното семейство на Лавров по стечение на обстоятелства.

Ето и историята на асеновските Ловрови:

Родоначалник на асеновската фамилия Ловров е Никола Ловров. Във Винга е служител в железниците. С първите групи вингански преселници той пристига в поселището Дълбок геран-Плевенско заедно с младата си невеста Анастасия /Манушева /от Кренцуловите. През 1892г е от основателите на Асеново. В България се препитава със земеделие. В началото на 20 век си опитва късмета и на гурбет в Северна Америка. Има дъщеря Мария и син Гюра.

Банатските българи в Бело блато

Бело блато

Почти не се говори в нашата общност за банатските българи в Бело блато. Малко по численост, те някак остават встрани от дейностите на все още големите банатски български села. Това обаче не ги обезкуражава и за пореден път доказва, че въпреки малобройността банатските българи могат да са активен културен център, който да се бори за оцеляването на общността.

Един чудесен филм на Българската национална телевизия прави всички българи съпричастни към съдбата на българите в Бело блато.

Отделете малко време, за да го видите, ако вече не сте. Уверявам Ви, че си струва!

Ето тук можете да намерите трите части на филма:

http://www.youtube.com/watch?v=bQMyfo3lI1s
А по-долу можете да разгледате сайта на селото:
http://beloblato.com/ - Официален сайт на село Бело Блато

За историята на село Драгомирово

 Представяме ви само уводната част от по-голям труд, носещ горното заглавие. Надяваме се авторът Валентин Антонов по-скоро да ни запознае и направи съпричастни с историята на село Драгомирово, както обеща. Статия за основаването на Драгомиров можете да намерите в секция "Статии".

Бях осемгодишен, когато се преселихме да живеем в с. Драгомирово, Свищовско, родното място на моята майка. Беше барутно време, Втората световна война не беше още приключила. Тук за пръв път чух банатския говор, който просъществувал  с близо 200-годишна история  и се запазил в необичайната фонетична среда на няколко европейски езика. Този банатски говор бе получил сполучливо своите незаменими  заемки от сръбски, унгарски и немски езици за понятия, състояния и съществителни, с които българите емигрирали след жестоко потушеното Чипровско възстание от 1688 г. се срещат в новата действителност и второто им отечество - ТИМИШКИ БАНАТ.