Страница 4 от 5
Гостиля е село, което изгражда света си около пътя. Все някой идва към него или пък си отива. За силната връзка с останалите две банатски села в околността – Бърдарски геран и Брегаре, говорят процесиите за храмовия празник. Тъй като брачните отношения изплитали здрава и трудно разкъсваема мрежа в малката общност, всеки имал роднини в Гостиля. На Пресвето Сърце Исусово от Бърдарски геран се проточвала дълга процесия, начело на която вървели министрантите с кръста и хоругвите, свещеникът, а след тях целия народ. Извървявали 25-те километра до Гостиля, пеейки църковни песни и молейки броеницата. Нанизвали молитвите си една след друга, като вървели по земния път, свързващ селата им, черен и неофициален и до днес, сякаш и връзката им е трябвало да остане такава – неформална, само тяхна си, вътрешна и забранена за чужди хора. Трудно се намира този път между нивите. Трябва да са ти го показали старите, да си го извървял няколко пъти, за да можеш да намираш знаците в равното и голо поле, и чак тогава можеш да го изминеш сам. За да отидеш на своето поклонение в Гостиля.
От началото на 50-те години тези процесии не се правят. Забравили сме не само пътя до другите като нас, но и как да молим, как да вървим след свещеника, който намира пътя, как да почитаме храмовете си…и още толкова много други забравени неща. По същия начин се проточвала живата нишка и от Брегаре и трите села се събирали в Гостиля на този ден.
На Великден пък свещениците ги научили след „голямата миса” да поканват в дома си всички селяни от околните села, които идвали в Гостиля да видят как доскорошните граждани на Австро-Унгария пазят Исус с пушки край символичния гроб. Вероятно е било атракция за околните православни, но свещениците успяват и от това да изведат практика, която да се опита да отвори сърцата на енориашите. До църквата има празно място от около 2 дка. Там се спирали каруците на другоселците и чакали да излезнат от миса гостилчаните. Всеки от местните трябвало да вземе някого със себе си на обяд, независимо дали го познава или не. Тази традиция се зародила след тежките години, когато банатските българи умирали от глад в своята първа зима на българска земя и селяните от околностите им се притекли на помощ. Само благодарение на добрите им сърца и отзивчивост банатчаните оцелели и успели да се задържат на това място. Затова оттогава на Великден те посрещат всеки, който дойде в селото им, като го гощават с най-богатата трапеза, която могат да си позволят.
И сега да отиде човек в Гостиля ще бъде посрещнат така, независимо от времето през годината. Обаче ако гостилчани идат в Бърдарски геран на техния храмов празник, те най-често остават на улицата. Никой не ги кани на обяд, никой не отваря сърцето си за тях, никой не реди маса за скъпи гости. Дотолкова всичко се е изкривило, че сме забравили доброто, сторено някога, забравили сме връзката помежду си, може би защото тя никога не е била истински здрава…
Жителите на Бърдарски геран отдавна не ходят пеша на поклонение до Гостиля, но е останала традицията да се иде на този ден. Сега танцовия ансамбъл към читалището, заедно с дузина желаещи, ходи с автобус и прави концерт на площада на селото, но обикновено малцина влизат в храма. Защото все по-малко изобщо влизат в храма и в Бърдарски геран, но старата традиция след като се е изпразнила от съдържанието си, се е изкривила до неузнаваемост. Както и с прословутия „Събор на католиците” в Никополска епархия, провеждан от няколко години в Ореш – повод за среща на безбожници, които не влизат в храма, но странно защо използват маската на „католици”, за да се събират, след като не ги свързва нито Бог, нито ценностите, които изграждат общността на вярващите.
От началото на 50-те години тези процесии не се правят. Забравили сме не само пътя до другите като нас, но и как да молим, как да вървим след свещеника, който намира пътя, как да почитаме храмовете си…и още толкова много други забравени неща. По същия начин се проточвала живата нишка и от Брегаре и трите села се събирали в Гостиля на този ден.
На Великден пък свещениците ги научили след „голямата миса” да поканват в дома си всички селяни от околните села, които идвали в Гостиля да видят как доскорошните граждани на Австро-Унгария пазят Исус с пушки край символичния гроб. Вероятно е било атракция за околните православни, но свещениците успяват и от това да изведат практика, която да се опита да отвори сърцата на енориашите. До църквата има празно място от около 2 дка. Там се спирали каруците на другоселците и чакали да излезнат от миса гостилчаните. Всеки от местните трябвало да вземе някого със себе си на обяд, независимо дали го познава или не. Тази традиция се зародила след тежките години, когато банатските българи умирали от глад в своята първа зима на българска земя и селяните от околностите им се притекли на помощ. Само благодарение на добрите им сърца и отзивчивост банатчаните оцелели и успели да се задържат на това място. Затова оттогава на Великден те посрещат всеки, който дойде в селото им, като го гощават с най-богатата трапеза, която могат да си позволят.
И сега да отиде човек в Гостиля ще бъде посрещнат така, независимо от времето през годината. Обаче ако гостилчани идат в Бърдарски геран на техния храмов празник, те най-често остават на улицата. Никой не ги кани на обяд, никой не отваря сърцето си за тях, никой не реди маса за скъпи гости. Дотолкова всичко се е изкривило, че сме забравили доброто, сторено някога, забравили сме връзката помежду си, може би защото тя никога не е била истински здрава…
Жителите на Бърдарски геран отдавна не ходят пеша на поклонение до Гостиля, но е останала традицията да се иде на този ден. Сега танцовия ансамбъл към читалището, заедно с дузина желаещи, ходи с автобус и прави концерт на площада на селото, но обикновено малцина влизат в храма. Защото все по-малко изобщо влизат в храма и в Бърдарски геран, но старата традиция след като се е изпразнила от съдържанието си, се е изкривила до неузнаваемост. Както и с прословутия „Събор на католиците” в Никополска епархия, провеждан от няколко години в Ореш – повод за среща на безбожници, които не влизат в храма, но странно защо използват маската на „католици”, за да се събират, след като не ги свързва нито Бог, нито ценностите, които изграждат общността на вярващите.