От 23 до 25 октомври 2026 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе Първата международна научна конференция „Бесарабски и банатски българи в историческия и съвременен контекст: език, културна памет, идентичност“. Организатори на научния форум са Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН и Катедрата по кирилометодиевистика към Факултета по славянски филологии на Софийския университет. Конференцията е част от проекта „Бесарабски и банатски българи: Език, идентичност и културна памет извън националните граници“ е финансиран от Фонд „Научни изследвания“, Млади учени и постдокторанти – 2025 г., съгласно договор КП-06-М 100/.
Зад тези факти се крие пътят на идеята до днешната й реализация. На сайта на Дружеството на банатските българи в България – Фалмис могат да бъдат проследени стъпките на израстването.
Всичко започва през 2018 г., когато с помощта на Института по етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН и съдействието на доц. Валентина Васева и гл. ас. Галин Георгиев бе организирана научна конференция на тема „Банатските българи – преди и сега“. Тя се проведе на 26 януари 2018 г. в зала 19 на Института и бе посветена на 20-годишнината от създаването на концепцията „Фалмис“. Научна конференция Банатските българи – преди и сега
След пауза на 26 януари 2023 г., отново по повод „рождения ден“ на концепцията „Фалмис“ се проведе научна конференция „Банатските българи – културно наследство, език и литература“. Организатори са ИЕФЕМ – БАН и Дружество на банатските българи в България – Фалмис, а мястото е Зала 3 на Католическа енория „Свети Йосиф“ - София, ул. „Княз Борис I“ №146. В организационния комитет влизат докторант Светлана Караджова (Институт за литература – БАН), гл. ас. д-р Магдалена Абаджиева (Институт за български език – БАН) и гл. ас. д-р Галин Георгиев (Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН). Научна конференция "Банатските българи - културно наследство, език и литература"
На 26 януари 2024 г. в зала „Марин Дринов“ на Централното управление на Българската академия на науките е проведена Третата международна научна конференция "Банатските българи – културно наследство, език и литература" като част от проекта "Културната идентичност на банатските българи и българската католическа книжнина", финансиран от Фонд „Научни изследвания“ съгласно договор КП-06-Н70/1 от 13.12.2022 г. Организатори са Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН, Институтът за литература – БАН, Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, Дружеството на банатските българи в България – Фалмис. Трета международна научна конференция за банатските българи и сборникът от нея: Списък е-Книги
Усилията за привличане на научната общност към темата за историческите диаспори набират сили през годините от 2018 г. досега. По идея на Светлана Караджова и с пълната подкрепа на гл. ас. Татята Брага от Института за българския език към БАН от 2025 г. банатските българи се събират в общ проект с бесарабските българи: „Бесарабски и банатски българи: Език, идентичност и културна памет извън националните граници“ е финансиран от Фонд „Научни изследвания“, Млади учени и постдокторанти – 2025 г., съгласно договор КП-06-М 100/1. Ръководител на проекта е гл. ас. Татяна Брага, членове на екипа са Светлана Караджова от Института за литература и гл. ас. Олга Колот от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН.
Основна цел на този проект е символично и реално завръщане на българите от тези общности в съвременния културен живот на България. Организирането на Първата международна научна конференция „Бесарабски и банатски българи в историческия и съвременен контекст: език, културна памет, идентичност“, финансово подкрепена от Фонд „Научни изследвания“ (№ КП-06-М 100/1 от 10.12.2025 г.) е предизвикателство, с което екипът се справя отлично с подкрепата и безусловната помощ на Катедрата по кирилометодиевистика към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Мащабът на форума е обещаващ – 37 доклада в 10 тематични секции, представени от 46 автори и съавтори от над 20 институции в шест държави.
В приветствието си ректорът на Софийския университет проф. д-р Елиза Стефанова подчерта ролята на езика и културата за съхраняването на връзките между българските общности: „Историята е направила така, че е разделила тези общности, но ни свързват езикът, културата и ние по този начин преминаваме границите, събираме се отново заедно.“
На официалното откриване присъстваха още министърът на образованието и науката проф. д-р Георги Вълчев, секретарят на президента на Република България по култура, образование и връзки с българите зад граница д-р Милена Димитрова, посланикът на Украйна в България Олеся Илашчук, посланикът на България в Украйна Златин Кръстев, заместник-директорът на Института за български език проф. д-р Диана Благоева и ръководителят на Катедрата по кирилометодиевистика проф. д-р Андрей Бояджиев, както и преподаватели, изследователи и студенти.
Министърът на образованието проф. Георги Вълчев изтъкна ролята на бесарабските и банатските българи, които имат съществен принос за развитието на България. Тези общности са съхранили идентичността си през вековете, като същевременно са оставили трайна следа в историята на страната ни.
„Изключително важен въпрос в съвременния свят е как различни диаспори се интегрират в други държави и други културни действителности и същевременно запазват своята идентичност“, каза проф. Вълчев. Той припомни, че днешните банатски българи са наследници на нашите сънародници, които през XVII век са направили видимо българското общество за европейския свят. „Това беше културното избухване през XVII век, което дълго време беше подценявано в нашата хуманитаристика, но днес вече е заело своето достойно място в изследователския фокус на съвременните поколения учени”, каза проф. Вълчев.
В първия ден на конференцията като съпътстващо събитие бе представена монографията на Татяна Брага „Имената на българите в Болградско (Южна Бесарабия). Част 1. Идентичността на бесарабските българи между езика, историята и миграцията" (Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов", 2025). Книгата представиха доц. д-р Мая Влахова-Ангелова от Института за български език – БАН, научен редактор на изданието, проф. д-р Андрей Бояджиев и проф. д-р Маргарет Димитрова от Софийския университет и доц. д-р Галин Георгиев от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН. Изследването разглежда идентичността на бесарабските българи през призмата на антропонимията. То проследява как личните имена пазят езиковата и културната памет на общността, заселила се преди повече от две столетия в Южна Бесарабия. Монографията е издадена с подкрепата на Съвета за издателска дейност към Управителния съвет на Българската академия на науките.
Изложбата „Завръщане“ с куратор банатския българин Иван Василчин събра творби на банатски и бесарабски българи и техни потомци в Ценралното фоайе на Софийския университет. Целта бе да се акцентира и чрез изкуството върху идеята за завръщане към корените, както и преоткриване и затвърждаване на връзките между българите от Банат и българите от Бесарабия. В изложбата участваха художниците Иван Василчин (Стар Бешенов, Румъния), Нина Радованова (София, България), Кирил Мескин ( Плевен, България), Милкана Мескин (Плевен, България), Галина Синцова (София – Молдова), Наталия Дарманчева (София, България).
Повече снимки от конференцията - тук.
Повече снимки от изложбата - тук.
Благодарим на всички фотографи!
