Новини свързани с банатските българи

Издирва се рода Ловров

Отново молим за помощ цялата банатска общност.

Братята Александър и Гюро Лаврови от Асеново подготвят своята родова история за второто издание на книгата, но имат затруднения при възстановяването на данните от далечното минало.

Затова ме помолиха да дам гласност на техния разказ с молба да им помогнем да намерят роднини във Винга или по света, където има потомци на старата фамилия Ловрови, променена в тяхното семейство на Лавров по стечение на обстоятелства.

Ето и историята на асеновските Ловрови:

Родоначалник на асеновската фамилия Ловров е Никола Ловров. Във Винга е служител в железниците. С първите групи вингански преселници той пристига в поселището Дълбок геран-Плевенско заедно с младата си невеста Анастасия /Манушева /от Кренцуловите. През 1892г е от основателите на Асеново. В България се препитава със земеделие. В началото на 20 век си опитва късмета и на гурбет в Северна Америка. Има дъщеря Мария и син Гюра.

Банатските българи в Бело блато

За историята на село Драгомирово

 Представяме ви само уводната част от по-голям труд, носещ горното заглавие. Надяваме се авторът Валентин Антонов по-скоро да ни запознае и направи съпричастни с историята на село Драгомирово, както обеща. Статия за основаването на Драгомиров можете да намерите в секция "Статии".

Бях осемгодишен, когато се преселихме да живеем в с. Драгомирово, Свищовско, родното място на моята майка. Беше барутно време, Втората световна война не беше още приключила. Тук за пръв път чух банатския говор, който просъществувал  с близо 200-годишна история  и се запазил в необичайната фонетична среда на няколко европейски езика. Този банатски говор бе получил сполучливо своите незаменими  заемки от сръбски, унгарски и немски езици за понятия, състояния и съществителни, с които българите емигрирали след жестоко потушеното Чипровско възстание от 1688 г. се срещат в новата действителност и второто им отечество - ТИМИШКИ БАНАТ.

Привлечен от банатските българи

Писателят Валентин Антонов  е роден на 17 март 1937 г. в с. Драгаш войвода, Плевенско. Не е банатски българин, но животът му преминава в тясна връзка с общността ни – жена му е католичка от Драгомирово. В творчеството му намира място историята на павликяните и банатските българи.

Обеща да представи в сайта ни накратко историята на Драгомирово като по този начин помогнем на всички, които проявяват интерес към това интересно село, но не могат да се доберат до литература по въпроса.

Тук можете да се запознаете с повече данни за писателя:

Предложения за следващата книга

„Родовата памет на банатските българи” е книга, която има своята идея и цел: да обедини хората и да остави жив спомена и историята на тази общност. Така представена, книгата по своеобразен начин е интересна като сборник от разкази, написани от обикновените хора, не от писатели или критици. Всеки разказва своята история по начин, по който я вижда и усеща.

Но дали това е достатъчно кориците на тази книга да бъдат отворени от хора, които са отстрани на тази общност и не се занимават с научни изследвания на общностите? Това е въпросът, който аз си зададох, когато излезе книгата и прочетох и останалите истории. Запитах се също дали това е книга, която бих препоръчала на някой мой приятел, който не е банатски българин и дали на него би му било интересно. Мисля, че всеки би могъл да си отговори на този въпрос. Разбира се, че има книги и книги, и всяка книга си има своите читатели. Общността на банатските българи е малка, популярността й е твърде ограничена, и ако искаме да достигнем до повече хора имам няколко предложения, които ще помоля да обсъдим и всеки да помисли и допълни.