При българите в Букурещ
(Поднасям искрени благодарности на българите в Букурещ от името на всички, които бяхме там, затова че ни посрещнаха топло и ни накараха да се почувстваме така, все едно сме се върнали у дома.)

Преди месеци решихме на шега да отидем в Букурещ. И защо не? Румъния ни е съседка, в ЕС е и най- важното - можем да пътуваме само с лична карта.
Аз бях ходил преди в този град, но имах съвсем малка възможност да го разгледам. Обиколих само площад Униря и в търсене на нещо българско се ощастливих от една стара черква, съвсем близо до хан Манук, с кирилически надпис над входа й.
Когато наближи датата за заминаване, разбрах, че ходенето до Букурещ няма накъде да мърда. Започнах да мисля как да направя така, че да обогатим повече себепознанието си като народ с тази разходка. Исках да видим нещо наше, българско, което да свърже завинаги града със сърцата ни. Тогава се сетих за Светлана Караджова. Тя нямаше как да не знае някой, който да ни посочи такива места - все пак е банатска българка.