2 ноември - ВЪЗПОМИНАНИЕ НА ВСИЧКИ ПОКОЙНИ ВЕРНИ
"Аз съм възкресението и животът, казва Господ, който вярва в мене, и мъртъв да е бил, ще живее; и всеки, който живее и вярва в мене, няма да умре на веки". Йоан, 11,25-26
"Аз съм възкресението и животът, казва Господ, който вярва в мене, и мъртъв да е бил, ще живее; и всеки, който живее и вярва в мене, няма да умре на веки". Йоан, 11,25-26
(Поднасям искрени благодарности на българите в Букурещ от името на всички, които бяхме там, затова че ни посрещнаха топло и ни накараха да се почувстваме така, все едно сме се върнали у дома.)
Преди месеци решихме на шега да отидем в Букурещ. И защо не? Румъния ни е съседка, в ЕС е и най- важното - можем да пътуваме само с лична карта.
Аз бях ходил преди в този град, но имах съвсем малка възможност да го разгледам. Обиколих само площад Униря и в търсене на нещо българско се ощастливих от една стара черква, съвсем близо до хан Манук, с кирилически надпис над входа й.
Когато наближи датата за заминаване, разбрах, че ходенето до Букурещ няма накъде да мърда. Започнах да мисля как да направя така, че да обогатим повече себепознанието си като народ с тази разходка. Исках да видим нещо наше, българско, което да свърже завинаги града със сърцата ни. Тогава се сетих за Светлана Караджова. Тя нямаше как да не знае някой, който да ни посочи такива места - все пак е банатска българка.
От няколко години Министерството на образованието и науката праща учители в българските общности в чужбина. Сред банатските българи в Румъния и Сърбия също отиват, а става така, че и остават там, което може само да ни радва, тъй като явно намират какво да ги задържи и приобщи към тази общност макар и извън родината.
Емилия Неделчева от Севлиево е новият български учител в Иваново.
И випуск 1958 г. не пропусна да уважи традицията на родното си село, а именно провеждане на другарска среща. Въпреки че трудно се организира такова събитие, все пак успяхме да издирим адреси и телефони на по-голяма част от бившите съученици.
Някои не успяха, други не пожелаха да дойдат, но тези, които се събрахме на 20 септември 2008 г., останахме много доволни от този непринуден „скок във времето”, в годините на нашата безгрижна младост.
Повеселихме се от сърце и си обещахме, че оттук нататък ще се срещаме всяка година в първата събота на септември. Спомнихме си как в седми клас посадихме боровата гора пред полигона и решихме, че е време да бъде създадена в нашето село и една „Алея на наборите”, където всеки випуск ще може да допринесе с нещо за оформянето й. Инициативата се одобри и от випуск 1948 и се надяваме в най-скоро време да стане факт.
До нови срещи, стари приятели!
![]() |
Благодарение на Павлина Радкова ще станем свидетeли на едно изключително събитие в Хамбург. Проф. Имайер, почетен консул на България, представя книга за Бърдарски геран и немската общност в селото. Репортаж от събитието ще намерите след датата, обявена по-долу, а засега ето текста на поканата: |
Проф. Герд Имайер, почетният консул на Република България в Хамбург,
кани на една вечер
„Немски следи в България”
с представяне на книгата на
Катарина Дугулин
„Падаща звезда в небето на историята”
Бърдарски геран 1890-1943
В сряда, 22Октомври 2008 г, 18.30 часа
![]() |
В Никополската епархия 2008 година бе посветена на Блажен Евгени Босилков по случай десетгодишнината от беатификацията му. |
Програмата е следната: 10,30 ч. – 11,30 ч. – Възпоменание на Блажения в салона на читалището |