ЕДНА ОТ ТЯХ – БАНАТСКИТЕ НЕВЕСТИ

Много съм чела за банатските българи особено последните години. Прочетох и книгата „Родовата памет на банатските българи”. След това реших, че и аз мога и съм длъжна да напиша как виждам през моите очи банатските българи. Как съм ги опознала и познавам много от тях. Когато четох книгата, хората, които познавам, оживяваха пред мен – с техните усмивки, с благия им поглед, с мекия банатски говор, с голямото им сърце и невижданото им гостоприемство.  Ще ви разкажа как и аз се чувствам една от тях.

Казвам се Йолита Димитрова Банчева от село Щръклево, област Русе. През 1970 год. се омъжих за Иван Димитров Банчев от село Гостиля. Дотогава не знаех нищо за банатските българи.

Майка му Катерина Рашкова Кюрчева е от село Гостиля, а баща му Димитър Мартинов Банчев (майка му е от Бърдарски геран – Мария Бодурова).

Още първите дни отидохме при роднини в Бърдарски геран. Бяхме на гости в чичо Стоян Банчев (брат на домин Мирослав Банчев от Гостиля) и тетка Франуша. Тя като мен по-приказлива и през цялото време си говореха със съпруга ми – тя говореше, а той слушаше и от време на време каже нещо. А питате ли мен - младата невеста, какво преживях? Бях само на 20 години. От целия разговор разбрах, че съпругът ми Иван е женен и разведен. Аз не казах и дума - не разбирах какво си говорят. Стоях онемяла, объркана, ако щете и ужасена. По някое време си тръгнахме, пак нищо не разбрах от казаното за избогом.

Извън селото Иван спря мотора и започна първия спор между нас. Аз твърдя, че е женен и разведен, а той че не е вярно – кой ми е казал това. Така – кой? Нали чух с ушите си, и той беше там. Той ме убеди, че не съм права, че никой не е говорил такива приказки, и каза за какво са си говорили. Повярвах му, но съмнението ме глождеше отвътре. Още тогава, на излаза на Бърдаре, реших, че ще се науча да говоря банатски.

С помощта на съпруга си и малкото млади, които живееха тогава на село, се справих много бързо. Мариана на Ундерете ми казваше: „Ако кажеш „Ю, ПАЛЕ ПАТИ, ПА ЧЕ ПА ТОЛКОЗ”, ще те приема за банатска невеста”. Приеха ме, но ми струваше цели два дена да науча фразата с най-точното произношение, за да не си личи, че не го казва не-банатчанка. Само че никой не знае, че и до ден днешен не мога да кажа думата лилаво – както я казват в Бърдаре.

Много обичах, когато отидем в Бърдаре, да отидем там където има много хора, и отстрани да слушам как разговарят. Много хора имаше само в магазините. За мен говорът в Бърдаре и Гостиля се различава много. Бърдарският ми беше много по-труден. Веднъж в магазина две млади невести си купуваха лилава ножница. Така се бях захласнала в разговора, че когато съпругът ми ме побутна не можах да осъзная къде се намирам. И до днес не мога да изговоря правилно, както я чувам, и сега меко напевно прилагателното лилаво. С говора се оправих, хората, които живееха извън селото, като дойдат на гости и сме „уртували”, са питали коя е тази банатчанка, от кой род е.

Животът ми в село Гостиля беше много интересен. Дали защото бях далеч от родния си край и от близките си, аз ги приех като мои близки и роднини, но и те ме приеха като една от тях. Мисля, че по него време нямаше друга невеста, която да е така добре приета от всички хора.
Причината да започна да пиша не е толкова говорът, а обичаите – много малко се пише за тях. Не съм чувала никъде другаде да се прави „УБИВАНЕ”. Прасета се колят навсякъде, но „УБИВАНЕ” се прави само при банатчаните. Нека истинските банатски българки да опишат тези обичаи, защото аз може да пропусна нещо, но ще спомена за няколко. Където ходихме на „УБИВАНЕ”, аз правех ПАПРИКАША за обяд и КРОФИЛЧЕТАТА (СЪС САЛО) и помагах за КИФЛИЧКИТЕ. Вкъщи се е случвало, когато прасето е по-малко, да купуваме месо за вечерята, когато се събира цялата рода. В селото имаше и такъв случай: Един сват от друго село получил телеграма, че ще УБИВАТ и уплашен отива с кварталния да видят кого ще убиват и да го предотвратят УБИЙСТВОТО.  Но вместо това участвали в „УБИВАНЕТО” и се върнали твърде весели и почерпени.

На друг празник – Рождество Христово – се прави „БЕТЛЕМ”. Това съм го виждала само веднъж на прозореца на дедо Стефан с прякор Фъстъка – много добър градинар и отличен цветар. С БЕТЛЕМА на Бъдни вечер малки момчета обикалят близки и роднини, като пеят коледни песни.
Великден е различен от нашия с това, че ние раздаваме на този ден за здраве, а следващата седмица почитаме мъртвите. При банатчаните на самия празник се ходи на гробището и се раздава за мъртвите. В нашето семейство винаги се празнуват и двата Великдена (когато не са на един и същи ден като тази година).

За Нова Година за СУРВАВАКА при банатчаните ходят само момчета по целия род. По-големите момчета понякога някои стопани са ги затваряли в обора при конете да почистят, а после ги дарявали по-щедро. При нас ходят и момичета да СУРВАВАКАТ.
Ивановден при католиците винаги се празнува на 27 декември, а ние си имаме трима Ивановци и празнуваме два пъти – и на 07 януари.

КУХНЯТА – била е животоспасяваща в тежките им години. С една-две шепи брашно и един-два картофа се е изхранвало много често семейството – ШУМЕРЕ, ГАЛУШКИ, ТРИЕНИЦА  и др. Да не говорим за „по-луксозните” ТАЧКИ, КНЕДЛИ, ПИТЧЕТА, ТОЧНУ – КИСЕЛО И ПРЯСНО С МАК И ПЛОДОВЕ. Нека да отдадем заслуженото и на КАЧАМАКА. Някъде към 80-те години, вече живущи в русенския край, когато казах на работа, че вечерта ще забъркам набързо един КАЧАМАК, всички ме гледаха учудено, а една по-възрастна колежка ме помоли да й занеса малко. Съседите винаги са ми казвали: „Йоли, когато правиш КАЧАМАК, повикай ни на вечеря”. Едни го ядат с прясно мляко, други с кисело мляко, трети полят със запръжка от олио и червен пипер, а други с мед. Когато ми е оставало КАЧАМАК, на сутринта съм го нарязвала на филии и съм го пържила. Сега времената са други. Материалното ни състояние не е като на дедите ни, както и КАЧАМАКА. Като го изсипвам в тавата -ред КАЧАМАК, ред кашкавал, ред КАЧАМАК, може със сирене или извара, кой както обича.

А прясното ТОЧНУ (ЩРУДЕЛ) с ябълки, трохи със захар, със сирене и яйца като баница, с тикви и орехи (тиквеник), с пресни вишни – и до днес е любимото на сина ми. Научила съм го и си го прави и сам. Тук е момента да кажа, че съм се научила да дърпам листи за ТОЧНУТО.

Правим си редовно ТОЧЕНИ ЛИСТА ЗА СУПА, ЗА „НА СУВУ”, ВМЕСТО МАКАРОНЕНИ ИЗДЕЛИЯ. От това как ще ги нарежа зависи за какво ще ги използвам. Правим дори и спагети. А ЛИСТА НА СУВУ сервираме като предястие дори и когато имаме официални гости. Досега не се случвало някой да не ги хареса. За ТАЧКИТЕ, КНЕДЛИТЕ И ЛИСТАТА, който е ял за пръв път, винаги, след като е питал какво е това, пита как се прави, а „по-отворените” искат допълнително.

Нека  не забравяме ПЕЧЕНКИТЕ  на сватбите от близкото минало. Сега на сватбите няма ПЕЧЕНКИ, но ние си правим често по празниците. Правим я по следния начин: птицата (може и пълнена с дреболии, ориз, сушени сини сливи, нарязани гъби) сварена, заобиколена в тавата с цели варени картофи (в бульона, в който се е варила птицата), всичко това поръсено с червен пипер и полято с мазнината от бульона се запича. Това грабва вниманието на всеки.

А задължителното ПЕТРОВСКО ПИЛЕ - с кълцано бяло месо, с пекана кълцана лютика и зелени подправки. Някой могат само да си мечтаят.
Варивата също намират голямо приложение в банатската кухня. Никъде на друго място не съм виждала БОБ С МЕКИ ГАЛУШКИ..
За МЕСОТО, СЛАНИНАТА И КЪЛБЪСИТЕ  - винаги са били пушени на коша.

Кухнята на банатските българи е много интересна, но като че ли е затворена в общността. Като наблюдавам как нашият широк кръг от приятели и близки, дори и малките ни внучета, приемат банатската кухня, ще се радвам, ако се намерят ентусиасти и се популяризира. Домакините с по-голямо желание и въображение могат винаги да обогатят банатските рецепти с нещо свое и ново. При сегашните комуникации няма нищо трудно и невъзможно.

Дерзайте госпожици и госпожи!

Нека сме достойни наследници във ВСИЧКО на дедите си!