Изложбата „Моят поглед към традицията”, показана на 5 септември в една от залите на Народно читалище „Съединение-1923” – с.Бърдарски геран, показва различния и уникален свят на банатската българска общност с нейните делници и празници. Втората част ще се състои по време на Фестивала Фършанги на 18 и 19 февруари 2012 г.

Изложбата се осъществи по проекта “Работилница „От „Имало едно време” до Network”, по програма „Живо наследство” на Фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата помощ на Фондация „Америка за България”.

В първото й издание участваха фотоси на Александър Живков, Мария Пенкова, Петя Бобойчева, Златка Генова, Валери Лазаров и Светлана Караджова.

На 24 май в Бърдарски геран на общността на банатските българи бе представен издаденият през 2010 г. „Буквар и читанка. Съвременен български език и български палкенски език” с автори Аугустин Калапиш и Огнян Цветков.
Цветомила Спасова, кмет на Бърдарски геран, представи Аугустин Калапиш и откри форума, който е само първата стъпка в дългия процес на дискусия относно кодифицирането на банатския български език.

От името на Дружеството на банатските българи в България след събитието бе подготвена декларация до Държавната агенция за българите в чужбина, която е финансирала издаването на учебника:

ДО ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА

ДЕКЛАРАЦИЯ
на Дружеството на банатските българи в България
относно
„Буквар и Читанка. Съвременен български език и български палкенски език” София 2010

Ние, членовете на Дружеството на банатските българи в България, като изразяваме дълбокото уважение към институцията и благодарността за съвместната работа с Държавната агенция за българите в чужбина през годините, представяме мотивите си за неприемането на издадения с помощта на ДАБЧ учебник „Буквар и Читанка. Съвременен български език и български палкенски език” София 2010, съставен от Огнян Цветков и Аугустин Калапиш.

Изказване на представянето на втората част от поредицата "Родовата памет на банатските българи", 8 януари 2011 г., с.Бърдарски геран:

Здравейте, скъпи приятели,

Първо искам да Ви поздравя с все още новата Нова година и да Ви пожелая много здраве, светли дни, слънчево настроение и, разбира се, много любов, защото любовта е в основата на живота и на всичко. Тя е и в основата на тази наша среща за представянето на втората книга за родовата памет на банатските българи, както и в основата на самата книга. Защото от обичта и чувството за съпричастност, от паметта започва историята.

В уютно затоплената малка зала на Народно читалище „Съединение-1923” с.Бърдарски геран на 8 януари бе представена втората част на поредицата „Родовата памет на банатските българи”. Освен редакторът на поредицата Светлана Караджова, присъстваха някои от авторите, представители на описаните родове, почитатели на историята, както и интересуващи се от процесите, протичащи в общността на банатските българи.

Дружеството на банатските българи в България ще представи втората част на поредицата "Родовата памет на банатските българи" в Бърдарски геран на 8 януари 2011 г. от 16 ч. в малката зала на Народно читалище "Съединение-1923".

Каним всички представители на участващите в книгата родове да бъдат част от събитието, да споделят спомени, преживявания и трудности при написването на историите, както и радостта си от постигнатото.

В неочаквано плодотворна среща се превърна представянето на книгата „Българите католици в Трансилвания и Банат (XVIII – първата половина на XIX век)” с автор Любомир Георгиев. Малката зала на Народно читалище „Съединение-1923” в село Бърдарски геран събра интересуващи се от история банатски българи, за да обменят наблюдения, да зададат въпроси и да очертаят нови предизвикателства.

Светлана Караджова, председател на Дружеството на банатските българи в България, представи автора и обясни намерението тази книга да има своя шанс за среща с хората на Бърдарски геран. За банатските българи тяхната история е жива и преживявана постоянно в спомени и разкази, но превърнали я  повече в мит и легенда, днешните представители на общността все по-малко знаят истинските исторически данни. Именно затова трудът на историци и архивисти е от полза за самата общност, която благодарение на тези данни ще може да генерира потенциал за съществуване и развитие.