Falmis ORG

Изказване на представянето на втората част от поредицата "Родовата памет на банатските българи", 8 януари 2011 г., с.Бърдарски геран:

Здравейте, скъпи приятели,

Първо искам да Ви поздравя с все още новата Нова година и да Ви пожелая много здраве, светли дни, слънчево настроение и, разбира се, много любов, защото любовта е в основата на живота и на всичко. Тя е и в основата на тази наша среща за представянето на втората книга за родовата памет на банатските българи, както и в основата на самата книга. Защото от обичта и чувството за съпричастност, от паметта започва историята.

Първо искам да благодаря на г-ца Светлана Караджова - редактор на изданието и Председател на Дружеството на банатските българи, за безкористния й труд по съставянето на сборника, за помощта, която оказваше на нас, авторите, за огъня, който успя да запали сред цялата банатска общност и да я приобщи към идеята за съхраняване на нашите спомени, истории и разкази за рода, за корена, за обичта. Специални благодарности към всички дарители, допринесли за издаването на настоящата книга. Благодаря и на всички, които споделиха своите родови истории.

„В началото бе словото" гласи известната библейска фраза, а когато това Слово е вече на хартия, то остава и вечно. Радвам се и се гордея, че нашите родови истории ще останат в бъдещето, защото вече са написани.

Кое ме накара да пиша история на рода на съпруга ми? Та това не е мой корен, аз не съм оттук. И отговорът на този въпрос е пак това, с което започнах, че в основата на всичко е обичта. Обичта към съпруга ми, към родителите му и роднините и постепенно тази обич се прехвърли към всичко, свързано с рода на Илаците. Писах аз, защото смятам, че така мислите ми, разсъжденията, изводите няма да са пристрастни, на емоционална основа само, макар че аз съм много емоционален, чувствителен човек. Писах още, защото смятам, че всеки човек трябва да знае откъде е произлязъл, да знае корените си, потеклото и рода си. Лично аз смятам, че едно такова начинание си е направо задължително за всеки човек, за да може поколенията след нас да продължат да пазят родовата памет. Защото колкото и дълбоко да се стигне в един момент, нишката се къса безвъзвратно. И никой не би могъл да я възстанови. Както аз сега дълбоко съжалявам, че не съм разговаряла със своя свекър по-задълбочено. Така че, призовавам да отделите част от свободното си време и започнете да разпитвате роднините си за всичко, което си спомнят. И така, до където можете да стигнете, за да не късаме нишката.

На мен лично за нашата родова история много ми помогна лелка Роска, за което съм й безкрайно благодарна. Благодаря и на леля Марийка, която ми предостави всички снимки, влезли в материала, а и снимката на корицата на книгата ми я даде също тя. Признателна съм и на г-жа Аделина Караджова, секретар в Кметство Бърдарски геран, която ми предостави данни за точните години, които ми бяха нужни. Отново благодаря на Светлана Караджова, която ме консултираше по всеки интересуващ ме въпрос.

И както каза и доц. Веселин Тепавичаров, ръководител Катедра „Етнология" в СУ „Св. Кл. Охридски"при премиерата на книгата в София: „Подобни издания са нужни, за да осъществяват живата връзка между поколенията, така и между институциите и българите зад граница, между общността и тези извън нея."

За глобалното ни днес общество едва ли е толкова важна всяка отделна човешка история, но за нас самите като хора не е без значение, откъде идваме и накъде отиваме, какво трябва да пренесем през вековете и хилядолетията като послание на родовата кръв, като цивилизационна енергия, като колективен опит. Кръговратът на отделния човешки живот е и пренасянето на родовите послания от дядо към баща, от баща към син, от син към внук, оглеждането на отечествената история в световната.

Мисля, че всеки българин трябва да милее за собствената си история, защото човек без родова памет е като дърво без корен. Нека не оставяме дърветата си да изгният!