Банатското българско село Бърдарски геран се слави с мелодичния си химн, който знае и пее всеки, обичащ това място, но изненадата за днешните му жители дойде от Държавен архив Враца. Весела Пелова, главен експерт в архива, издири запазения текст на създадения от свещеник Евгений Босилков и учителя Дано Андреев през 1937 г. „юбилеен химн“ по повод честването на 50-годишнината от основаването на селото.
Ето и текста му, но за жалост не са запазени ноти:
Юбилеен химн на с.Бърдарски геран – 1937 г.
Текст – Дано Андреев
Музика – отец Евгений Босилков
Тиранин зъл, кръвожаден в черни дни
със стръв прокуди ни от бащини хижи,
далеч от теб, без с поглед да те зърнем
подслон намерихме в чужди земи.
И там за тебе, Родино, в тъжни дни,
сърцата ни жалки обливаха се в кърви,
за нас светиня бе ти, в мрака звезда,
за нас България бе всичко във света.
Настана ден лъчезарен в роден край,
свърши се гнет вековен на кърваво робство,
и тръгнахме към теб, Родино свидна
от чужди земи във твой прелестен рай.
При теб дойдохме, о майко, вярна нам,
при теб, скъпа мечта на нашите деди,
вземи ни твойте топли, нежни обятия,
във мир и песен живота да преминем.
Акцията по издирване на музиката започва! Нека всеки, който има някакви сведения да помогне за възстановяването на изгубения химн.
А ето малко повече информация за настоящия химн на селото:
Автор на музиката е композиторът от Кнежа Спартак Бутански. В годините около откриването на новата сграда на читалището в Бърдарски геран през 1958 г. – не е ясно дали много преди това, в селото често гостува младият композитор от Кнежа. Тогава на около 30 години; приятел на Петър Велчев, ръководителят на хоровите колективи в читалището. Композиторът намира още една причина да пресича толкова често полето между Кнежа и Бърдарски геран. Красотата на една палкенска мома го е пленила така, че гостуванията и срещите водят до написването „на един дъх” на най-популярната днес песен в селото. Песен, която се пее по всички концерти, на всички гостувания в чужбина и в страната, тя е визитна картичка и гордост.
Дори и днес малко населени места имат химн. Някои, по-големи от нашето село, все още се опитват да намерят твореца, който да събере в текст и музика най-емблематичното за населеното им място. Бърдарски геран е от тези, който са с късмет.
| Следваща > |
|---|
Общинско краеведско дружество „Сребреня” – Бяла Слатина проведе на 16 май своите първи Краеведски четения в една от залите на Народно читалище „Развитие-1892“ – гр.Бяла Слатина. В дружеството членуват представители не само на града, но и на селата от общината. От Бърдарски геран член е Светлана Караджова, която представи накратко обширен труд, върху който работи в момента, с работно заглавие „Разпадане на общността, според степента на дефицит... 
В Картинната галерия на град Бяла Слатина на 14 май бе открита изложба, в която участие взе и Иван Василчин, банатски българин от Стар Бешенов, Румъния.
Художникът представи нови творби, които са част от диренията му в света на изкуството. Можете да ги видите тук
От 25 до 27 май творбите ще бъдат изложени в Ритуалната зала на Бърдарски геран по повод честванията на 125-годишнината от основаването на селото.
Иван Василчин е роден на 23 септември 1974 г. в семейството на б... 
На 2 февруари 2012 г. Иван Василчин, банатски българин от Стар Бешенов (Румъния), стана член на Съюза на българските художници. Тази новина дойде да зарадва банатските българи по света, защото е признание за художник, който претворява в картините си своето виждане за българското.
От 7 до 21 февруари 2012 г. в залите на ул.“Шипка“ № 6 в София ще има изложба с картините на всички нови членове на СБХ, където почитателите на Иван Василчин ще могат да видят част от тво... 
На 24 декември 2011 г. почина Петър Василчин - банатски българин от Иваново (Сърбия), който отдаде целия си живот за българската кауза. Въпреки трудностите, въпреки заплахите, въпреки гоненията, остана българин до края.
Погребението бе на 26 декември от 13 ч. в католическите гробища в Панчево. Покой на душата му!
..................................
Коварна болест сякаш за мигове покоси Петър Василчин - скъпия ни, незабравим Перо. Имах професионалната сполука да работя 16 годин... 
