В неочаквано плодотворна среща се превърна представянето на книгата „Българите католици в Трансилвания и Банат (XVIII – първата половина на XIX век)” с автор Любомир Георгиев. Малката зала на Народно читалище „Съединение-1923” в село Бърдарски геран събра интересуващи се от история банатски българи, за да обменят наблюдения, да зададат въпроси и да очертаят нови предизвикателства.
Светлана Караджова, председател на Дружеството на банатските българи в България, представи автора и обясни намерението тази книга да има своя шанс за среща с хората на Бърдарски геран. За банатските българи тяхната история е жива и преживявана постоянно в спомени и разкази, но превърнали я повече в мит и легенда, днешните представители на общността все по-малко знаят истинските исторически данни. Именно затова трудът на историци и архивисти е от полза за самата общност, която благодарение на тези данни ще може да генерира потенциал за съществуване и развитие.
Както сподели Любомир Георгиев, след докосването на старите документи и усилената работа в известни архиви, да се срещне с живите носители на тази история е чест и предизвикателство. Именно затова събитието прерасна в ранг на „конференция” за българите католици благодарение на участието на начетени представители на Дружеството на банатските българи от Асеново в лицето на Александър Лавров и Маринела Ангелова, както и на отец Койчо Димов, енорийски свещеник на Бърдарски геран.
За успеха на събитието говори неоспоримият факт, че се родиха нови идеи, бяха отправени предизвикателства и се зароди сътрудничество, което ще очертае бъдещи начинания.
Отец Койчо Димов предложи на архивиста Любомир Георгиев, доказал качествата си на изследовател на общността ни, да изследва и опише историята на Никополската епархия, тъй като подобен труд няма, а епархията ни има многовековна и интересна история, част от която протича и отвъд Дунава.
Идеята за преиздаване на трудовете на Карол Телбизов, най-добрият изследовател досега на банатската българска общност в нейната пълнота и разнообразие, се роди спонтанно от разговорите като предложението се превърна в един от приоритетите на Дружеството на банатските българи в България за в бъдеще.
Повече снимки тук http://picasaweb.google.com/saedinenie.1923/zVlam#
| < Предишна | Следваща > |
|---|
Общинско краеведско дружество „Сребреня” – Бяла Слатина проведе на 16 май своите първи Краеведски четения в една от залите на Народно читалище „Развитие-1892“ – гр.Бяла Слатина. В дружеството членуват представители не само на града, но и на селата от общината. От Бърдарски геран член е Светлана Караджова, която представи накратко обширен труд, върху който работи в момента, с работно заглавие „Разпадане на общността, според степента на дефицит... 
В Картинната галерия на град Бяла Слатина на 14 май бе открита изложба, в която участие взе и Иван Василчин, банатски българин от Стар Бешенов, Румъния.
Художникът представи нови творби, които са част от диренията му в света на изкуството. Можете да ги видите тук
От 25 до 27 май творбите ще бъдат изложени в Ритуалната зала на Бърдарски геран по повод честванията на 125-годишнината от основаването на селото.
Иван Василчин е роден на 23 септември 1974 г. в семейството на б... 
На 2 февруари 2012 г. Иван Василчин, банатски българин от Стар Бешенов (Румъния), стана член на Съюза на българските художници. Тази новина дойде да зарадва банатските българи по света, защото е признание за художник, който претворява в картините си своето виждане за българското.
От 7 до 21 февруари 2012 г. в залите на ул.“Шипка“ № 6 в София ще има изложба с картините на всички нови членове на СБХ, където почитателите на Иван Василчин ще могат да видят част от тво... 
Банатското българско село Бърдарски геран се слави с мелодичния си химн, който знае и пее всеки, обичащ това място, но изненадата за днешните му жители дойде от Държавен архив Враца. Весела Пелова, главен експерт в архива, издири запазения текст на създадения от свещеник Евгений Босилков и учителя Дано Андреев през 1937 г. „юбилеен химн“ по повод честването на 50-годишнината от основаването на селото.
Ето и текста му, но за жалост не са запазени ноти:
Юбил... 
На 24 декември 2011 г. почина Петър Василчин - банатски българин от Иваново (Сърбия), който отдаде целия си живот за българската кауза. Въпреки трудностите, въпреки заплахите, въпреки гоненията, остана българин до края.
Погребението бе на 26 декември от 13 ч. в католическите гробища в Панчево. Покой на душата му!
..................................
Коварна болест сякаш за мигове покоси Петър Василчин - скъпия ни, незабравим Перо. Имах професионалната сполука да работя 16 годин... 
