Falmis ORG

На 24 май в Бърдарски геран на общността на банатските българи бе представен издаденият през 2010 г. „Буквар и читанка. Съвременен български език и български палкенски език” с автори Аугустин Калапиш и Огнян Цветков.
Цветомила Спасова, кмет на Бърдарски геран, представи Аугустин Калапиш и откри форума, който е само първата стъпка в дългия процес на дискусия относно кодифицирането на банатския български език.

От името на Дружеството на банатските българи в България след събитието бе подготвена декларация до Държавната агенция за българите в чужбина, която е финансирала издаването на учебника:

ДО ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА

ДЕКЛАРАЦИЯ
на Дружеството на банатските българи в България
относно
„Буквар и Читанка. Съвременен български език и български палкенски език” София 2010

Ние, членовете на Дружеството на банатските българи в България, като изразяваме дълбокото уважение към институцията и благодарността за съвместната работа с Държавната агенция за българите в чужбина през годините, представяме мотивите си за неприемането на издадения с помощта на ДАБЧ учебник „Буквар и Читанка. Съвременен български език и български палкенски език” София 2010, съставен от Огнян Цветков и Аугустин Калапиш.

На 24 май 2011 г., в Деня на българската просвета и култура, на славянската писменост и българския печат, в Бърдарски геран, „столицата на банатските българи в България”, въпросният учебник бе представен от автора Аугустин Калапиш. Благодарни сме за предоставената ни възможност да се запознаем с „Буквара” и да изразим становище, като с болка отбелязваме, че подобна консултация би трябвало да се извърши преди одобрението на учебника за издаване, а не след това.

Съвпадението на презентацията със светлия български празник още повече ни задължава да вземем отношение в защита на банатския български език, който е признат от проф. Стойко Стойков за втори вариант на книжовния български език именно като „банатски български”, а не като „палкенски език”, както е изведено в заглавието на учебника. За да не се повтори случаят със създаването на „македонския език”, определян като „български език, писан на сръбска пишеща машина”, ние категорично се обявяваме против определянето на банатския български говор за отделен език, наричан официално „български палкенски” от живеещите в Сърбия банатски българи. Независимо от целта на въвеждането на това понятие, то в крайна сметка води до откъсване на банатската българска общност от останалата част на българския народ, защото внушава коренна различност, а прокарваната политика чрез невинния механизъм на първите книги, които докосва едно дете, каквито са Буквара и Читанката е като залагането на бомба със закъснител.

Изопачава се банатския български говор и правописа на банатската българска книжнина, като се въвеждат правила с очевидно просръбско влияние, и в резултат се създават условия за загубване на българското народностно самосъзнание и по-лесно сръбско асимилиране. Звукът "Ъ" категорично и повсеместно се избягва в думите, където трябва да е според литературния български език. Подобна езикова агресивност е била вече наложена и има разрушителни резултати в "македонския" литературен език.

Изговорът на буквата "А" като "О" също е отражение на сръбско езиково влияние. Подобно произношение има днес в някои крайни ЗАПАДНИ български диалекти в т.ч. и в Чипровско, но след като не е съхранено в литературната форма на банатския български говор от потомците на чипровчани във Винга, а също и в останалия Румънски Банат, няма оправдание да се узаконява като писмена норма за българите от Войводина в селата-колонии на ИЗТОЧНИТЕ павликяни от Бешенов. Още по-малко основание има да се  натрапва на останалите банатски българи в Румъния, България и другаде по света.

Звукът "И" се заменя с "Ъ", както е по бишновското наречие, а не е оставен "И" както си е по винганското наречие, което е основа на банатската форма на българския литературен език от времето на създаването на писмената му форма в средата на ХІХ век от Йосиф Рил, Иван Косилков и др.

Банатската българска култура и литература имат вече над вековна история. Макар и  далеч от земята на дедите си – България, банатските българи са съхранили синовната обич и духовната си  връзка с нея. Създали са образци, които са достойни да застанат редом до сътвореното в Майката Родина. Именно поради този факт нашата болка от създаването и  издаването на подобен „учебник” е неимоверно силна. Ако изведените от авторите „правила” (някои невъзможни за спазване дори и от този, който ги представи), поне донякъде могат да бъдат приети за валидни за банатските българи в Сръбски Банат, и по-точно в Иваново, то за всички други банатски българи по света са изключително неприемливи.

Затова се обръщаме към Държавната агенция за българите в чужбина с най-искрена молба в бъдеще да помни и отчита факта, че банатските българи са изключително консолидирана общност, която макар и живееща на територията на три държави все още успява да запази вътрешната си връзка и единство и всеки опит да се осъществява подобно „частно” начинание с претенциите за „общовалидно”, несъгласувано с останалите, ще бъде отхвърляно в името на Истината. Тази Истина, която е запазила нашата общност през вековете и изпитанията на преселенията, която успява и днес да ни държи в едно всички заедно.

Декларацията е приета от Дружеството на банатските българи в България на 24 май 2011 г. и е подпечатана с официалния печат на сдружението.