/Светата четиридесетница – времето на Великият пост/

 Във всяка литургична година има едно благодатно време на духовна подготовка за посрещане на Пасхата Христова – Великдена, и това е времето на Великия пост, който започва от Пепеляна сряда и завършва с Велика сряда преди Пасхата Господня. Великият пост съдържа 40 дни (Четиридесетница), като това число е изпълнено със символично съдържание. Самият Исус пости 40 дни в пустинята /според Евангелията на Матей и на Лука/ преди да започне Своето обществено служение; също Мойсей прекара 40 дни на Синайската планина преди да получи Десетте Божи заповеди; това число го откриваме още в самото начало на Историята на Спасението при Ной и потопа, а също и при пророк Илия на планината Хорив. За първи път в началото на IV век намираме сведения за Великия пост от 40 дни, и понеже Неделята (седмичната Пасха Христова) е Господния ден, в който не се пости, самия Велик пост бил изместен с четири дни по-рано, и така вместо в неделя, започвал в сряда със специален покаятелен жест – посипването с пепел (документирано едва от X век).

Посипването с пепел има от една страна значението да ни припомни, че сме временно на този свят, а от друга страна пепелта е знак за очистване и ни приканва към покаянието. Светата Четиридесетница е също времето за подготовка на катекумените за Светото Кръщение, което се отслужвало по време на Пасхалното бдение в ноща на Великдена. Освен за катекумените, Великият пост е бил и времето за помиряване на разкаялите се грешници с Бога и с Църквата, които след дълго покаяние били отново допускани до Светите Тайнства.

Но Великият пост е преди всичко времето за обръщане на всички вярващи към Бога, към Страдащия Исус чрез трите покаятелни практики – молитвата, поста и милостинята. Молитвата през Великия пост трябва да да бъде по-силна, по-продължителна и по-честа, да е съпроводена с по-често четене и размишление на Божието Слово, и да е свързана с Исусовата молитва – на Страдащия Исус. Постът е преди всичко едно въздържание от всичко, към което така сме се привързали, че сякаш не можем да живеем без него, пост, който трябва да бъде преди всичко от любов към Бога и към всеки ближен, защото само така нашите жертви биха били приети от Бога и биха имали духовен смисъл за нас. Ето защо постът не е диета за тялото, но е преди всичко лекарство за очистване на нашата душа.  Накрая идва милостинята – която ни припомня жеста на Добрия самарянин, жест от любов към нуждаещия се, и ние според личните възможности можем да бъдем добри самаряни, можем да помогнем на всеки ближен, който има нужда от нашата любов. 

Великият пост с течение на времето е загубил своя точен смисъл като времето за подготовка за Кръщението, със постепенното изчезване на кръщението на възрастните, този първоначален смисъл на Светата четиридесетница бил поставен в сянка, но Кръщението е едно Възкресение на кръстения за нов живот, първата Пасха на всеки християнин, преминаването от смърт към живот в Христос. Ето защо литургичната реформа предложи през Великото Пасхално бдение всички да подновяваме кръщелните си обещания, а също и подготвените катекумени да се кръщават точно на тази Литургия. Така Великият пост за всички нас е едно преминаване от греха към Свободата на Божии деца; от мрак към Светлината на Христос; от стария Адам към новия човек – християнина, призован да следва Господа по Неговия Кръстен и Славен път – пътя към Голгота и към Възкресението. Време е да тръгваме!

Добавете коментар


Родовата памет на банатските българи

Родовата памет на банатските българи Родовата памет на банатските българи

Разбери повече тук

Кулинарно

Традиционни банатски рецептиТрадиционни банатски рецепти

Виж тук рецептите на банатчаните